Д-р Весела Недялкова: Важно е да имаш от кого да се учиш – в „ЛИНА“ ме приеха с отворени обятия
За един млад човек, тръгнал по пътя на медицината, да има от кого да гледа и да учи, е може би най-важното нещо
Д-р Весела Недялкова е новият лекар в генетичната лаборатория на „ЛИНА“. Тя е родом от гр. Търговище. След като завършва Медицински университет – Варна с отличен успех, решава да се премести в Бургас, за да последва мечтата си да стане лабораторен лекар. И то такъв, който помага на двойките с репродуктивни проблеми по пътя им към най-желаното – дете. А той започва с важни изследвания, някои от които генетични.
-Д-р Недялкова, защо избрахте „ЛИНА“?
-Всеки, който учи медицина, е запознат с болниците и лабораториите в страната или има колеги, които работят в тях. За „ЛИНА“ разбрах от мой колега, който е родом от Бургас. Той ми сподели, че централата ѝ е в морския град. Това ме заинтересува много, защото по време на студентските години имах възможност да проведа няколко стажа в Германия и Швейцария. След това бях категорична, че искам да се развивам в лабораторната диагностика и със сигурност в България.
Още като студент исках да работя, но във Варна не намерих лечебно заведение, което да откликне на желанието ми. Така открих „ЛИНА“, където ми отвориха широко врати. Стажувах една година, една част от която именно в генетичната лаборатория и желанието ми да се уча от най-добрите се сбъдна. След като положих Хипократова клетва, официално станах част от екипа.
-Какви изследвания се извършват в генетичната лаборатория?
-В лабораторията се извършват много и най-различни генетични и молекулярно-диагностични изследвания от сексуално предавани инфекции през вирусологична диагностика до генетични предразположения към различни състояния. За хората с репродуктивни неудачи едни от многото изследвания с голяма важност са тези за предразположенията към тромбофилия. Освен това, в лаборатория „ЛИНА“ се извършва биохимичен скрининг за най-честите хромозомни аномалии (Синдром на Даун, Синдром на Едуардс, Синдром на Патау) и дефекти на невралната тръба, както и революцията в пренаталната диагностика, а именно неинвазивни пренатални тестове. Те детектират още по-голям брой генетични аномалии и то съвсем рано, още в 10 гестационна седмица, при това абсолютно безопасно както за майката, така и за плода. А от 2023 г. пациентите на „ЛИНА” вече имат достъп до изследвания на Националната генетична лаборатория. Основната цел е пациенти и в други части на страната освен столицата да имат лесен достъп до високоспециализирани генетични анализи. По този начин се допълват изследванията, които вече споменах по-рано.
-Защо искате да помагате на двойките с репродуктивни проблеми?
-Медицината като идея и мечта за мен се зароди много рано. Бях 12-годишна, когато гледах един репортаж по телевизията. В него се разказваше за ин витрото като алтернатива и възможност за хората да сбъднат своята мечта за деца. Дотогава не бях чувала за това и бях силно впечатлена. Попитах родителите си какво трябва да учи човек, за да стане такъв специалист. Те ми обясниха, че трябва да стана лекар и ако наистина искам това, ще трябва да се подготвя да следвам медицина, което е много трудно, а подготовката за изпитите – тежка. От една детска мечта за мен това се превърна в цел и реших да започна подготовката много преди стандартните курсове. Кандидатствах и ме приеха в Медицински университет - Варна. Дипломирах се през 2024 г. Нищо по дългия път не отклони вниманието ми от целта, всеки ден се стараех да правя по една малка крачка към нея и така до днес.
-Какви са впечатленията Ви от лаборатория „ЛИНА”?
-Изключително топли и добри. За един млад човек, тръгнал по пътя на медицината, да има от кого да гледа и да учи, е може би най-важното нещо. И някой, който да те приеме с отворени обятия, въпреки че знае, че си млад, нямаш опит, тепърва ще правиш грешки и ще се учиш. Щастлива съм, че съм в този екип и се приемам като част от това семейство, защото „ЛИНА“ всъщност е едно голямо и сплотено семейство. Още от самото начало екипът ме посрещна топло, а първият човек от „ЛИНА“, когото срещнах, беше управителят на лабораторията д-р Васил Костадинов. В неговите очи изглеждах като едно младо момиче с розови очила, което иска да бори света. Но въпреки това и факта, че бях още V курс студентка, той ми подаде ръка. Каза ми, че в негово лице и в лицето на лабораторията ще срещна подкрепа за всичко, което искам да постигна, но пътят няма да е лек и ще изисква много търпение, постоянство и труд.
Започнах стажа си от Клинична лаборатория. Там г-жа Костадинова ми помогна да стана част от екипа. Много благодаря на д-р Костадинов и г-жа Костадинова, защото, когато има кой да те подкрепя и учи, не губиш кураж.
Признателна съм на д-р Пламена Хараланова, д-р Марта Райкова и д-р Донка Атанасова, всички лаборанти и биолози, които бяха изключително мили с мен. Те положиха основите на моите лабораторни познания. След това мой пряк ментор стана д-р Татяна Николова. Тя е специалист по вирусология и главният лекар в молекулярно-диагностичното звено. Работя с нея от май месец миналата година насам и за мен е чест да черпя от нейния опит.
-Какъв е съветът Ви към колегите Ви, на които сега предстои специализация?
-Да започнат като стажанти възможно най-рано. А здравното заведение, което ги приеме с готовност, със сигурност ще им осигури и възможно най-доброто следдипломно обучение. Нека проучат възможностите за лабораторна медицина, защото тя става все по-модерна и перспективна. А лаборатория „ЛИНА“ е едно чудесно място, в което ще могат да се развият на високо ниво.
