Стъклен ли е бюджет 2025 и ще се счупи ли от популизъм?

Правителството приложи един такъв фискален инженеринг с екзотични идеи с гимнастики около приходите, коментира проф. Даниела Бобева. Бюджетът е доста крехък, коментира тя

Ключови думи: Даниела Бобева, еврозона, бюджет

Бюджет 2025 е доста крехък. Това каза в „Лице в лице“ по бТВ бившият вицепремиер проф. Даниела Бобева. Според нея макрорамката за тази година не дава усещане за стабилност и една от причините за това е фактът, че стремежът е да се угоди на всички партии и социални групи. 

„Този бюджет е различен, защото свикнахме да гледаме макрорамки по 2-3 пъти годишно. Правителството се опитва да реши наведнъж пет проблема с този бюджет, а това дори теоретично е много трудно“, добави тя. 

„Стремежът е да се удовлетворят всички искания за по-големи заплати и повече публични разходи, за подкрепа на бизнеса, а те са нарастващи. От друга страна искаме да покрием критериите за влизане в еврозоната, което е приоритет на голяма част от партиите“, обясни дамата, която е преподавател по финанси.

„Още три политически елемента трябваше да бъдат вкарани в този бюджет. Едното е, че трябваше да осигури спокойствие, т.е. да няма протести, за да може правителството да функционира, да събере по някакъв начин леви и десни, което е много трудно. Такъв бюджет, който да удовлетвори всички искания, няма“, подчерта тя. 

„Това, което стана, е, че имаме мнозинство от 135 гласа на първо четене. Правителството приложи един такъв фискален инженеринг с екзотични идеи с гимнастики около приходите и т.н., т.е. бяхме свидетели на едно доста креативно бюджетиране, което е съвсем естествено при толкова различни цели“, заяви бившият заместник-премиер. 

„Единият вариант е да увеличаваш макрорамката, за да може да харчиш повече, а другият – да надвишаваш данъчните приходи, което трудно става. Стабилността на този бюджет е доста крехък. Има и доста странни неща, като това да удвоиш концесионните такси, което поставя под риск този сектор“, добави тя. 

„Растем по дълг пред всички държави в ЕС. От 20% на 33 процента за периода на прогнозата. Това ще увеличи дълга. Но имаме и друго по линията на военните разходи, за зелен преход и др., които поставят на изпитание публичните финанси“, изтъкна проф. Бобева. 

Според нея, бизнесът ще спечели най-много от влизането на България в еврозоната. Политическите блага от това са значителни – в ядрото ще сме, а не в периферията, добави тя. 

Рисковете, които недооценяваме пък, са свързани с техническия преход. 

Бившият вицепремиер обаче изтъкна, че дори символът на нашето евро е сбъркан. Двете линии, които трябва да са успоредни, за да демонстрират стабилността на валутата, на нашата валута ще са вълнообразно, т.е. е точно обратното на посланието, обясни тя.