Защо Унгария не е прецаканото другарче в ЕС

В новата "Коалиция на желаещите" Виктор Орбан е приеман като Троянския кон на Тръмп, а не като съюзник на европейските лидери

Ключови думи: непоправима глупост, популист, държавник, служещ на страната си, унгария, политика

След като лидерите на 26 държави от ЕС подписаха декларация, в която изразяват подкрепата си за Украйна, Виктор Орбан, чиято страна единствена не подкрепи документа, заяви, че ЕС не може да си позволи да финансира военните усилия на Украйна, тъй като американската финансова помощ вече не е гарантирана. Унгарският министър-председател стигна и по-далеч, като допълни, че през следващите седмици неговото правителство ще започне обществено допитване в страната си, относно присъединяването на Украйна към Съюза.

Орбан и колаборацията му с Тръмп

Както е известно, Орбан – поне в Европа - е най-големият поддръжник на американския президент, споделяйки вижданията му по редица въпроси, като това датира още от преди първия мандат на Доналд Тръмп.

В потвърждение на общия им светоглед, както и цели, дойде и информацията, че американския президент сериозно обмисля възможността да изтегли американските войски от Германия и да ги разположи в Унгария. Става въпрос за около 35 хиляди военни. „Въпреки че няма планирани конкретни съобщения в близко бъдеще, американската армия винаги обмисля възможността да премести войски от една точка на земното кълбо в друга, за да се противопостави най-ефективно на заплахите за нашите интереси“, каза Брайън Хюз, говорител на Съвета за национална сигурност на Белия дом.

За разлика от много други толкова малки страни (площта ѝ е 93 030 km²) и извън челните по големина икономики (според различни статистики, едва между 40 и 60 място в света), и въпреки че според анализите в момента нейната икономика е в рецесия, а инфлацията висока, Унгария въобще не е в ролята на прецаканото другарче от огромния си и мощен партньор. Напротив, в контекста на последните събития идва и новината, че двете страни ще се споразумеят за пакет за икономическо сътрудничество, който ще помогне на унгарската икономика и ще компенсира ефекта от планираните американски мита, дори ако избухне търговска война между Щатите и ЕС. При първия мандат на Тръмп двете страни имаха договорено данъчно споразумение, което обаче беше прекратено от предишната американска администрация.

Видно, Орбан няма да си остави коня в реката, според мнозина е сочен и за човека, който представлява Тръмп в Европа. Дори да звучи пресилено, това твърдение се засилва още повече от обстоятелството, че унгарският министър-председател стана първият от редицата държавни лидери, който получи покана и бе приет от новоизбрания американския президент в неговата резиденция „Мар-а-Лаго“, където Тръмп го нарече „бос“. „Той е неполемична личност, защото той казва: „Нещата ще бъдат такива“ и всичко приключва“, заяви новоизбраният американски президент.

Тръмп рядко демонстрира подобна близост с други политици, представляващи някоя държава, особено  пък с европейските (изключение прави единствено италианската министър-председателка Джорджа Мелони).

Че Орбан не е някой, на когото просто му се иска да е така, говори и фактът, че коментарите след по-горепосочената среща във Флорида, касаеха и мирното уреждане на конфликта в Украйна, за каквото настоява именно унгарецът, а Тръмп в последните седмици е далеч по-остър към украинците, отколкото даваше индикации, че ще е по време на предизборната си кампания. Съвсем сходни са им вижданията и за миграцията, и за джендър идеологията. „Имаме големи планове за бъдещето!“, написа Орбан в социалната мрежа „X“, след посещението си при Тръмп.

Орбан и ЕС

За разлика от отношенията му с американския президент, тези с ЕС са всичко друго, но не и цветущи. И то не от вчера. Орбан постоянно критикува европейската политика, като съвсем наскоро заяви и че Брюксел е последната крепост на либерализма, окупирана от тъмните сили. „Брюксел е Мордор, където либералите са се оттеглили, но ситуацията се променя - патриотите жънат победи в цяла Европа“. Не можем да не се съгласим, че е прав. Именно от европейските лидери и от европейските бюрократи идват редица от по-сериозните проблеми на ЕС през последните години, а именно приоритизирането на несъществуващи проблеми – ЛГБТИ например, както и яростното неглижиране и дори отричане на наистина реалните и крайно застрашаващите не само сигурността, но и устоите на Стария континент, като миграцията.

Не му остават длъжни и „тъмните сили“, като Унгария, заради действията на Орбан, постоянно е заплашена от замразени средства по различни програми, полагащи се на страната. Унгария беше и единствената европейска страна, която гласува със САЩ срещу резолюцията на ООН, осъждаща Русия за нахлуването в Украйна.

Наскоро Брюксел замрази и 22,5 милиарда евро от средствата, предвидени за страната му, защото „Унгария нарушава същностни принципи на правовата държава и не полага достатъчно усилия в борбата срещу корупцията“. Малко цинично е да се говори за правова държава от политици и лидери, които по всячески начин се опитват да ограничат влиянието на партии и лица, които считат за заплаха за статуквото, в частност – заплаха за тях, но това е днешна Европа...

Целта на тези действия, насочени срещу Унгария, е ясна – средствата са крайно необходими за икономиката на страната, от което закономерно следва, че тяхната липса директно ще се отрази върху Орбан и недоволството на унгарците срещу него ще нарасне. Всичко това може пряко да застраши и победата му в парламентарните избори, които са след малко повече от година.

Нещо повече – заради постоянната му опозиция срещу действията на Брюксел, ЕС отдавна мисли начини как да заобиколи Будапеща в редица гласувания. И сега явно го измислиха – по темата за Украйна, финландският външен министър Елина Валтонен заяви, че се планира създаване на партньорство между страните, което да не зависи от евентуална вътрешна опозиция. Доказателство са серията от инициативи, обявени от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, които не изискват подкрепата на всички държави-членки.

„Коалиция на желаещите“ – това е новата формула на ЕС, която сочи няколко неща – първо, че Съюзът вече не е толкова единен (това, разбира се, не е от днес), което е ясна индикация за все по-различните виждания и приоритети на някои страни (не е само Унгария); второ – идеите за „заобикаляне“ на вътрешната опозиция са показател, че накрая по-силният (този, в който е ножът, в случая финансите, ще победи), което не се вписва в първончално заложените принципи на ЕС, че всичко трябва да се постига с консенсус. И трето, което вече е напълно ясно – Орбан в последните месеци по-скоро е приеман като Троянския кон на Тръмп в ЕС, отколкото като съюзник на европейските лидери.

Орбан – умело използващ настроенията на масите или истински патриот

Прочитът, че унгарският лидер е близък с Москва, защото е против Европа, е крайно елементарен и повърхностен. Подобно е и твърдението за близостта му Тръмп. В голямата политика не става въпрос за симпатии и емоции, а за интереси. Орбан е убеден, че прави най-доброто за страната си. Не можем да не се съгласим, че дълго време той беше един от малкото, да не кажем единственият европейския лидер, който яростно се съпротивляваше срещу възхода на ЛГБТИ, подкрепян, често и налаган от политиките на ЕС, включително и ранното сексуално образование, в което по принцип няма нищо лошо, ако не беше свързано и с акцентиране на определени аномалии и патологии.

Той беше и отново е един от малкото европейския лидери, който на висок глас изрича най-големия за всеки нормален човек проблем за Европа – а именно миграцията и прииждащите милиони мюсюлмани, огромната част от които не се интегрират, като това води до редица терористични нападения, увеличение на престъпността в много страни, създаването на огромни гета, в които правилата не се подчиняват на тези на държавата, в която са. И т.н., и т.н.

И вместо наистина Съюзът спешно да отдели сериозни ресурси за справянето с този катаклизъм, като върне обратно почти всички прииждащи елементи през последните години, особено хилядите, извършили престъпления на континента, отделяйки и средства за увеличаването на полицията в гетата с мюсюлмани, а с времето премахне и тези новообразувани квартали, европейските лидери продължават да идентифицират като единствена опасност Русия.

За някои Орбан е просто наглец, който чрез членството на Унгария в ЕС получава финансови дивиденти за страната си, докато паралелно с това се противопоставя на европейските политики, изличайки и позитиви от връзките си с Русия. За други обаче, той е единствено прагматик, който умее да балансира между различните лагери. Надали може да бъде винен за това.

А че не е пропутинист, още по-малко „копейка“ (казано по нашенски), ясно говори и историята му. Още през 1988 г. той става съосновател на Съюза на младите демократи (настоящия Унгарски граждански съюз ФИДЕС), чието движение е символ на стремежа на страната му да се освободи от тоталитаризма; през 1989 г., когато е само на 26 години, Орбан се противопоставя на комунистическия режим в Унгария, като държи пламенна реч на церемония по отдаване на почит на жертвите от въстанието през 1956 г.; същата година получава и стипендия от фондацията на Джордж Сорос и заминава на обучение в Оксфордския университет, където в продължение на година изучава политически науки. Но днес, доста време след това, е един от най-големите критици на Сорос, както и на неолибералния му модел, впримчил Европа в пипалата си.

През 1999 г. именно той ратифицира договора за присъединяването на Унгария към НАТО, като провежда и радикални промени в страната. Тези му действия, както и настоящите позиции, касаещи мигрантската криза, ЛГБТИ идеологията, войната в Украйна и прочее, ясно говорят, че той не може и не трябва с лекота да бъде пришит към този или онзи лагер, а трябва да бъде оценен през ползите, които извлича за страната си. Ако можем да намерим европейския еквивалент на MAGA (Make America Great Again), вероятно това би бил точно Орбан, който вярва, че и Европа може да е влика отново. Разбира се, и Унгария.