Справедливо ли е? Доживотен затвор при отказ на проби за алкохол и дрога

До 1 г. зад решетките и 2500 лева глоба за шофьор, участвал в лека катастрофа и отказал дрегер

Ключови думи: българия, промяна, наказателен кодекс, доживотен затвор, шофьор, дрегер, отказ, наркотици, алкохол

Присъди до 20 години и дори доживотен затвор за шофьорите, отказали проби за алкохол и наркотици след тежка катастрофа. Предложение за такава промяна на Наказателния кодекс внесоха двама депутати от ГЕРБ - бившите вътрешни министри Младен Маринов и Христо Терзийски, предава trud.bg.

Измененията и допълненията са в текстовете, които предвиждат по-големи наказания за причинителите на пътно-транспортни произшествия, при които има един или повече ранени или загинали. В българското законодателство по принцип автомобилните катастрофи се смятат за неумишлени деяния, но когато са извършени от пияни или дрогирани шофьори, прокуратурата може да повдигне обвинения, а съдът да приеме така наречения “евентуален умисъл”. А това означава, че пълнолетен и вменяем човек може да си даде сметка, че ако се напие или надруса и седне зад волана да управлява моторно-превозно средство, има голяма вероятност да контузи или убие човек.

Например - за причиняване на тежко ПТП с евентуален умисъл бе признат за виновен дрогираният шофьор Кристиан Николов, който погуби журналиста Милен Цветков и получи окончателно присъда от 9 години затвор.

В проекта си Маринов и Терзийски предлагат отказът на шофьора от полеви или кръвни проби за алкохол или наркотици да се счита за употреба, а оттам да се стига и до високите наказания за евентуален умисъл. Например член 342 от НК, който в общия текст предвижда за причинена телесна повреда или смърт при ПТП до 2 години затвор или пробация, а в най-тежките случаи с много загинали - дори доживотен затвор, получава нова алинея. Тя гласи, че при отказ за тестване за алкохол и дрога при нанесени средни и тежки телесни повреди присъдата е от 4 до 12 години затвор, ако има смърт на едно или повече лица - от 12 до 20 години затвор, а в особено тежки случаи - от 13 до 20 години или доживотен затвор. В същия член се добавя и предложението да бъдат отнемани книжките на пияните и дрогираните завинаги.

Втората поправка на двамата бивши МВР министри приравнява напълно употребата на алкохол или наркотици, описана в чл. 343, с отказа за проби. Това означава, че отказалият тестове ще отговаря като пиян или дрогиран и при тежка телесна повреда може да получи от 1 до 6 или от 2 до 10 г. затвор, при смърт - от 5 до 15 години, а в особено тежки случаи - от 10 до 20 години.

Третото предложение на Маринов и Терзийски се отнася не само до тежки катастрофи, а изобщо до всички участници в ПТП, които откажат да бъдат тествани за алкохол и дрога. Те могат да получат до 1 г. затвор и глоба до 2500 лева.

Навсякъде обаче в проекта се подчертава, че водачът може да има медицински основания да откаже дрегерите и тогава за него законът прави изключение.

В мотивите си вносителите са посочили, че всяка година у нас от 1000 до 2000 шофьори са отказвали тестове за алкохол, толкова са и за наркотици. През 2024 г. броят на отказите е 1050 за алкохол и 1219 за дрога. Дават и статистика за онези, които са отказали проби след участие в катастрофа. През 2022 г. те са били 306 души, през 2023 г. - 261, а през 2024 г. - 224.

През 2023 г. бе записано в НК, че е престъпление да се отказват пробите за алкохол или дрога, но наказанието до 6 месеца затвор бе предвидено за извършители, които веднъж вече са били залавяни или наказвани по административен ред за същото деяние. За откази на такива “повторни” пияни и дрогирани шофьори у нас са били образувани 194 дела, пишат в мотивите си Младенов и Терзийски. Те обаче не пренебрегват и друг факт - че не пияните и дрогираните шофьори са най-виновни България да води в черната класация по загинали в ЕС. А фактът е, че за 2024 г. у нас от 480 загинали само един човек е загубил живота си при ПТП, предизвикано от пиян шофьор, а двама са убитите от дрогирани шофьори.
Депутатът от ГЕРБ и бивш вътрешен министър Христо Терзийски пред “Труд news”: Наказание и за този, който не е виновен за причиняване на ПТП, но отказва тест

Основното в законопроекта, който предлагаме, е наказанието за отказ от тестване за наркотици и алкохол. Две са нещата - едното е, когато има тежко пътно-транспортно произшествие (ПТП) с ранени и загинали едно или повече лица, второто е - когато участник в катастрофа откаже проба, дори да не е виновен.

Преди година и половина аз предложих един законопроект и той беше приет - при проверка на органите на “Пътна полиция” вторият отказ от тестване да се инкриминира. Това означава, че първият път се налага глоба за административно нарушение, но вторият - лишаване от свобода. И за миналата година има близо 200 образувани досъдебни производства, тоест - тези хора един път са отказали да бъдат тествани или са наказани с глоби за употреба на алкохол и наркотици, а сега отказът се явява за втори път, когато водачът е спрян за проверка.

Тази, макар и дребна поправка, която работи вече година и половина, има, според мен, положителен ефект. Сега искаме да въведем един нов член в Наказателния кодекс - когато изобщо имаме участник в пътно-транспортно произшествие, който откаже да бъде тестван. Това означава, че независимо дали е за първи, втори или трети път и независимо дали той е виновен за настъпилото произшествие, ще носи наказателна отговорност и може да получи присъда до 1 г. затвор. Надявам се това да възпира хората да сядат зад волана в такова състояние.

Наказанията, които сме предложили, са в зависимост от настъпилите телесни повреди или смърт на едно или повече лица. И сега в НК в член 342 има наказание доживотен затвор при смърт на повече от едно лице. Сега просто предлагаме квалифициране на състава - това да става при отказ за тестване за алкохол и наркотици. Предстои разглеждане на законопроекта в комисиите и имаме пълна подкрепа от нашата парламентарна група. Знае се нашето отношение към проблемите на пътната безопасност и колко много е направено през годините в тази област.

Депутатите от ГЕРБ Христо Терзийски и Младен Маринов са автори на не един и два законопроекта, свързани с безопасността по пътищата.

Бившият вътрешен министър Христо Терзийски стои зад приетото предложение шофьор, който веднъж е наказван по административен ред за употреба на алкохол или наркотици и откаже тест с дрегер или кръвна проба, получава 6 месеца затвор и 2000 лева глоба. За отказа няма да бъде наказван, само ако водачът има някакви медицински или други независещи от него причини. Тази промяна в Наказателния кодекс бе приета през май 2023 г.

През април 2023 г. двамата Терзийски и Маринов предложиха и шофьорите, които са снимани да извършват нарушения от камери, собственост на общините, да получават електронен фиш по същия ред, по който сега ги санкционират от КАТ. 70 на сто от платените глоби да отиват в бюджета на общината, когато нарушението е заснето с нейна техника.
Нинелла Върбанова от сдружение “Ангели на пътя” пред “Труд news”: Подкрепяме всеки закон, гарантиращ максимални присъди

Подкрепяме всяко изменение и всяка мярка, които имат за цел да увеличат максимално размера на присъдите за причиняване на телесни повреди или смърт в ПТП. Практиката да се дават главно условни наказания след инвалидизации и убийства на пътя трябва веднъж завинаги да спре.

Това заяви пред “Труд news” Нинелла Върбанова от сдружение “Ангели на пътя”. Организацията се състои от почернени близки на деца и млади хора, загубили живота си в катастрофи.

“От години се борим със зъби и нокти за промяна в наказанията на четири вида водачи: пияни, дрогирани, шофирали с драстично превишена скорост или без книжка. В момента съдебната практика е такава, че повечето от онези, причинили смърт, но с отрицателни проби за наркотици и алкохол в кръвта, получават условни присъди. Виновниците по никакъв начин не поемат отговорност и не получават адекватни наказания, задето са летели с 200 км/ч и са размазали поредното дете или невинен човек. Категорично настояваме за десетилетни или доживотни присъди в такива случаи”, отбеляза Върбанова, чийто брат умира в катастрофа, причинена от напушен с марихуана шофьор.

Тя припомни и мъчния случай от октомври 2024 г. на столичния бул. “Владимир Вазов”, където при сблъсъка на два автомобила бе убита жена, която се движи по тротоара.

Пробите за дрога и алкохол и на двамата водачи бяха отрицателни. Единият шофьор се отърва с условна присъда, въпреки, че е шофирал със скорост над допустимото и въпреки серията предишни нарушения, които е имал за неспазване на пътните правила.

Предложените от депутатите от ГЕРБ Марин Маринов и Христо Терзийски поправки в Наказателния кодекс засягат и два члена (343 и 343в) от Наказателния кодекс, които бяха атакувани, както в Конституционния съд, така и в Съда на Европейския съюз в Люксембург. Става дума за фамозното отнемане на автомобилите на пияни и дрогирани шофьори, което депутатите от 49-то Народно събрание приеха в една нощ в края на юли, когато бързаха да отидат във ваканция на море. Предложението тогава бе на БСП БСП (Нинова) и “Възраждане”, но всички вкупом в залата го гласуваха, без да са го прочели.

И така - в алинея 5 на чл. 343 от НК, който наказва пияните и дрогирани извършители на тежки пътно-транспортни произшествия с нанесени тежки и средни телесни повреди и смърт на един или повече човека, депутатите приеха, че съдът МОЖЕ да отнеме от “убийците на пътя” в полза на държавата въздухоплавателно средство, моторно-превозно средство, плавателен съд или специална машина, послужила за извършване на престъплението, или неговата равностойност в лева, когато не е собственост на извършителя.

И понеже бързаха да “ваканцуват”, същите депутати, които приеха този текст, гласуваха и следващия - алинея 5 на чл. 343в, който се отнася до наказания за пияни и дрогирани шофьори, които не са сгазили и мравка. Там нашите избранници изтърваха четирибуквената думичка МОЖЕ и текстът заприлича на Наказателния кодекс на Сверена Корея - съдът отнема (при всички случаи) автомобилът или неговата равностойност в полза на държавата. И съдията няма думата - дали шофьорът е хванат пиян за първи път или 10 път, дали превозното средство е тролей, каруца или комбайн, няма значение - частната собственост трябва да бъде отнета. И точка.

Та - като вземат да разглеждат, предложенията на Младенов и Терзийски, нека колегите им да добавят и думата може в алинея 5 на чл.343в, защото всички се надяваме, че България е правова държава и парламентарна република, в която законите трябва да бъдат уважавани, а не вземани на подбив.