Санират 756 жилищни сгради безвъзмездно, държавата отпуска 2,5 млрд. лева

Трябва да санираме сградите, за да може сметките да паднат наполовина, за да са защитени хората, ако се стигне до повишаване на цените след либерализацията, каза Жечо Станков

Ключови думи: Жечо Станков, саниране, жилищни сгради, жилищни блокове, либерализация, Плана за възстановяване

В държавният бюджет са заложени 2,5 млрд. лева като държавна гаранция, за да продължи санирането на мнофамилните жилищни сгради по начина, по който го познавате по време на правителствата на Бойко Борисов. То ще е 100% безвъзмездно. Това каза преди минути в „Панорама“ по БНТ министърът на енергетиката Жечо Станков.

„Парите ще са от Българската банка за развитие и няма да се налага домакинствата да правят каквито и да е допълнителни обследвания, за да може всички, които са подали документи, да бъдат санирани“, уточни той.

Европейските пари, които са за санирането на 756 блока, ще се борим за тях, за да ги усвоим, но има опашка от близо 2000 блока, които също чакат, заяви министърът. 

„Колегите от Министерството на регионалното развитие, които отговарят за санирането, нарекоха престъпно бездействие случилото се с блоковете, които са одобрени. Над 750 жилищни сгради очакват санирането да се случи. Правим всичко възможно тези средства да бъдат спасени и да стигнат до хората. Преди да либерализираме пазара, трябва да санираме сградите, за да може сметките да паднат наполовина. Тогава, дори да има повишаване на цената, домакинствата ще са защитени“, добави той.

С държавната гаранция ще направим до 2029 г. всичко възможно, за да няма домакинство, което да е пожелало и да не бъде санирано, заяви Станков. 

Първо трябва да си зададем въпроса защо се стигна дотам, че да спасяваме нещо, каза той, след като водещият го пита какви средства от загубените по Плана за възстановяване и устойчивост може да бъдат все пак получени. 

„Работата на парче и изгубеното време през последните 4 години са основна причина за това. Първото, което възложих, е да се направи анализ и то по-специално на Плана за възстановяване и устойчивост в частта му за енергетиката. Това, което видях, е че нещата са критични и дори меко казано драматични“, заяви бургазлията. 

„Планът, който е подаден от правителството на Кирил Петков, е неизпълним, защото първо не защитава националния интерес и второ място постава на карта енергийната ни сигурност. Ако бъдат изпълнени тези реформи, които колегите са поели като ангажимент, защото планът е за реформи срещу проекти, то ще стигнем дотам, че с тези реформи ще се бръкне дълбоко в джоба на българските домакинства“, добави той.

„Затова по най-бързия начин те трябва да бъдат предоговорени и въпреки мандата, който им дадохме преди повече от две години, се оказва, че нищо не е свършено“, заяви министърът. 

„Сега трябва в кратки срокове да се опитаме да спасим второто плащане, доколкото е възможно. Стана вече ясно, че Европейската комисия заради бездействието през последните години ще ни изпрати писмо, за да ни даде още шест месеца, а в противен случай ще бъде спряно второто плащане. Трябва да преформатираме така тези реформи, че те по никакъв начин да не влияят на енергийната ни сигурност, а да насочим проектите все повече към домакинствата“, добави той.

„Лично аз, когато бях заместник-министър, водих преговорите с Еврокомисията, но тогава в Плана имаше два пъти повече средства за саниране на жилищните сгради. Разработих план за еднофамилните сгради, за панели на покривите на всяко едно домакинство. Намерих 1500 договора в министерството вместо 10 000 такива и то неподписани в министерството. Ангажирал съм служителите да задействаме първо документите за домакинствата, защото това ще свали сметките им за електричество поне два пъти“, заяви Станков.

„Планът, който оставихме, бе на 99% готов. Той бе насочен към хората. Беше споделен с тях. За този, който сега изпълняваме, аз разбрах от медиите. Той бе подписан на 1 август, т.е. един ден преди правителството на Кирил Петков да сдаде властта. Колко отговорно е да подадеш документ, който не е обсъден с хората и с политиците, с поети ангажименти за намаляване на емисиите на въглищните централи, които ги прострелва в единия крак, а другият го оставя бос да ходи по калните пътища“, коментира той.

„Ангажиментът за въглеродните емисии не е само за една година, а е за всяка следваща оттук нататък, което ни поставя в такава ситуация, че е все едно да имате лек автомобил, но държавата да ви каже да си го държите пред блока, ако изгорите 100 литра бензин, защото нямате на право на повече гориво. Ние имаме нужда от тези централи, защото те гарантират енергийната сигурност на страната“, подчерта министърът.