Тръмп и Мъск го подкрепят, левичарите треперят – Аржентина показва на света нова посока

Въпросът вече не е дали реформите на Милей ще проработят, а колко далеч ще стигне този нов политически модел

Ключови думи: Хавиер Милей, Аржентина, либертарианство, Тръмп, Илон Мъск, уокизъм, прогресизъм, икономически реформи, капитализъм, държавна намеса, инфлация, западни ценности, глобализъм

Аржентинският президент Хавиер Милей не просто реформира страната си – той оспорва цялата парадигма на левия икономически и социален модел, който дълги години доминираше в западния свят. Докато Доналд Тръмп, Илон Мъск и Вивек Рамасуами са възхитени от неговите политики, глобалните леви елити изпадат в паника, защото ако Аржентина успее, това ще означава крах за тяхната идеология и изтърканите вече етикети, които лепят на идеологическите си противници, наричайки ги популисти и крайно десни.

Според професор Филип Багус, водещ икономист от Австрийската школа и преподавател в университета „Крал Хуан Карлос“ в Мадрид, Милей е направил нещо безпрецедентно – намалил е държавните разходи с 25% само за няколко месеца, без да загуби популярността си. Той доказва, че може да се води смела икономическа политика, без страх от социалистическите мантри за „спасителната роля на държавата“.

В момента и у нас, и в Европа, и в развитите страни от англоезичния свят, огромната бюрократична машина се използва и като електорална маса за управляващите партии. Това е прикритата форма за купуване на гласове. У нас, например, за победа на парламентарни избори са достатъчни около 650 хиляди гласа. В същото време страната ни се нуждае от административна реформа и съкращаване на около 500 000 чиновници и бюрократи. Те могат веднага да се влеят в частния сектор, който се задъхва от липса на кадри и внася работници от Бангладеш.

Милей доказа, че тези обвързаности могат да се разрушат.

Аржентина, някога една от най-богатите страни в света, бе доведена до колапс от социалистически политики, бюрокрация и корупция. Когато Милей пое властта, страната беше на ръба на хиперинфлация, с фискален дефицит от 5% и централна банка, която печаташе пари, за да изплаща дългове.

Милей не се поколеба и започна радикално „изрязване“ на държавния апарат: закри 11 държавни агенции, намали публичните разходи с 25% – най-голямото свиване на правителството в мирно време, премахна държавни субсидии и социални програми, които източваха бюджета, намали броя на министерствата от 18 на 9, дерегулира пазарите и започна приватизация, обяви план за доларизация на икономиката.

Според проф. Багус, такова драстично орязване на държавата никога не е правено в мирно време, а най-впечатляващото е, че Милей остава популярен сред аржентинците, въпреки че политиците обикновено се страхуват от подобни реформи.

Но Милей не води битка само с икономическите провали на левицата. Той е и фронтови боец срещу уокизма и прогресизма, които, според него, унищожават ценностите, върху които е изграден Западът.

„Прогресизмът разрушава обществото, настройвайки мъже срещу жени, чернокожи срещу бели, хетеросексуални срещу хомосексуални“, казва проф. Багус, обяснявайки, че тази идеология използва държавата като инструмент за „социална справедливост“, за да наложи контрол върху обществото.

Милей разбира, че политическата битка е и културна битка. Години наред той популяризира либертарианските идеи по телевизията и медиите, за да обясни на хората как социализмът ги е довел до бедност. Затова, когато стана президент и обяви „Няма пари!“, аржентинците не протестираха, а го аплодираха – нещо, което би било немислимо в социалистически общества.

Левичарите треперят, защото той доказва, че има по-добър модел. Неговите политики показват, че ако държавата се отдръпне, частният сектор може да създаде растеж и просперитет.

„Ако рецептите на Милей работят в Аржентина – страна, която беше в пълен хаос, – то те ще работят и в Европа и САЩ“, подчертава проф. Багус.

Проблемът на Запада е, че още не е ударил дъното, както се случи в Аржентина. Германия, например, се намира в състояние на свободно падане, но все още хората живеят относително добре и не са готови за такъв радикален завой.

Заедно с професор Майкъл Есфелд, Багус популяризира „Декларацията на Запада“ – документ, подкрепен от Хавиер Милей, консерваторът и вероятен бъдещ премиер на Канада Джордан Питърсън и бившия чешки президент Вацлав Клаус.

Декларацията защитава ценностите, които са направили Западната цивилизация велика – рационалността, науката, християнството, индивидуалната свобода и икономическата независимост.

Според Багус уокизмът и прогресизмът атакуват точно тези основи, за да разрушат западното общество и да наложат нов тоталитарен модел, прикрит зад мантрата за „социална справедливост“, изроден до ограбване на работещите и трудолюбивите и изсипване на пари на мързеливите.

Милей е неудобен за либерал-глобалистите, защото критикува радикалния феминизъм и трансджендър идеологията, опълчва се срещу политиките за климатична истерия и зеления преход, отхвърля идеята за социална държава, която подкопава предприемачеството и личната отговорност.

Със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом, изглежда, че светът е на прага на мащабна положителна промяна.

Аржентина вече показа, че левичарските политики са не само вредни, но и напълно ненужни. Ако успехът на Милей продължи, много държави ще започнат да следват неговия модел, а това ще бъде началото на края за социалистическите утопии.

Въпросът не е дали, а кога светът ще осъзнае, че пътят към свободата и просперитета минава през принципите, които днес Милей отстоява.