Алкохолният туризъм ни води много повече туристи от културния

Ключови думи: алкохолен туризъм, културен туризъм

- Г-н Тончев, кое най-вече привлича туристите у нас?

- Морето и евтината ракия са първото, което привлича туристите у нас. Летните курорти дават 75% от всичките приходи, а културният туризъм – едва 2-3%. Това е истината. Въпреки че за културния туризъм се разработиха 4-5 европейски програми. Жалко за парите на ЕС, защото, уви, много малко са посетителите, които идват у нас заради културните ни обекти. Освен руски туристи и 40-50 групи от Япония и други далечни държави, останалите чужденци не се интересуват от културните ни забележителности.

- Хотелите в Слънчев бряг предлагат екскурзии до много наши културни обекти.

- Да, хубаво е, че хотелиерите в Слънчев бряг, а и Албена помогнаха много в тази посока. Те се нагърбиха да комбинират морската почивка с развеждане по културни обекти. Така по време на престоя си туристите, дошли на море, посещават и Велико Търново, Рилския манастир и други подобни места. Някои хора се усетиха и в Банско, и в Боровец и вече няма събота и неделя без 5-6 групи от двата курорта да посетят София. Приходите от културния туризъм през миналата година се дължат именно на тези допълнителни услуги на хотелиерите. Те осъзнаха и разбраха, че хората имат нужда и за ден-два да видят нещо интересно от гледна точка на културния туризъм.

- Но това не са ли по-скоро единични инициативи?

- Да, нужни са много сериозни програми, за да привлечем чужденците. Например испанците не идват на море у нас. Какво да ги привлича тук – те си имат море. Ето например бившият шеф на „Балкантурист” Александър Спасов качва посетителите на старите тренове на Фердинанд, цар Борис ІІІ, Тодор Живков. Добра идея. Но като цяло от години не можем да наложим формата „културен туризъм”, за да може той да ни носи сериозни приходи. Добре е, че през тази година се увеличиха приходите от зимния туризъм и станаха някъде към 200 милиона лева. През миналата година бяха 120 милиона. Така че при зимния туризъм има напредък. Но за културния трябват много пари. Иначе като първа дестинация на културния туризъм се очертава София, на второ – Рилският манастир, следват Пловдив и Велико Търново.

- Руските туристи се впечатляват много, ме в София има руска църква, че храм-паметникът ни носи името на Александър Невски.

- Интересното е, че 30% от дошлите руски туристи в края на миналата и началото на тази година посещаваха Плевен, Шипка и други културно-исторически паметници на българо-руската дружба. Всеки от тях имаше своята история и искаше да види прадядо му къде е бил. Няма да забравя как един професор от Москва, като видя името на прапрадядо си, написано в музея, се разплака. Разбира се, отчитаме, че имаше раздвижване и по Великден – хората посещават Рилския манастир, за да запалят свещичка – те пак практикуват културен туризъм. Но никой не иска да гледа само картини или някой зид. Въпросът е да се съчетаят нещата – и религиозният, и културният туризъм се комбинират.

- Кое е основното, което ни липсва?

- Това е рекламата. Наясно сме, че има Виена, има Париж, Лондон, които са с непреходни исторически ценности. Не бива да се сравняваме с тях. Но и ние имаме места и културни паметници, които могат да привлекат световното внимание, ако успеем да ги рекламираме. Като си помислите само колко студенти-историци ще се заинтригуват и биха дошли да ги видят.