На кого е българското море?

Автор: Йово НИКОЛОВ, снимка: Добромир ДОСКАЧАРОВ


"Морето е любов, всичко останало е суша", така е казал поетът. Но за стоте метра от вълните към сушата си е замълчал. А именно те предизвикат най-големи интереси и убиват морската романтика в днешно време.

Проблемният имидж на тази зона изникна отново с предложените поправки в Закона за устройство на черноморското крайбрежие. С тях се въвеждат нови условия за концесионирането на плажовете, облекчава се достъпът до тях. Това, което обаче разбуни духовете, е забраната за всякакво строителство в стометровата зона от морето с изключение на спортни съоръжения. То предизвика кметовете на южните черноморски общини от ГЕРБ - Поморие, Созопол, Приморско и Царево, които застанаха срещу исканите промени. Според тях това ще блокира инвестициите в общините в условията на икономическа криза. Освен това ще ощети стотици предприемачи и собственици, които вече са направили разходи за преобразуване на земеделската земя в урегулирани парцели за строителство.

Цонко Цонев е прав - в голямата си част черноморските общини приеха нормални параметри на застрояване, но които не се спазваха.  В Созопол например, в местността Буджака, още през 2001 г. те бяха 20% застрояване, 70% застрояване, кота корниз 6.5 м и кинт 0.5.  Същите тези норми в национален мащаб бяха въведени за зона "А" едва през 2008 г. със Закона за устройството на черноморското крайбрежие. И ако контролните органи бяха си свършили работата, созополският бряг щеше да изглежда като ботаническа градина, а не като бетонно градище.

Спираме

Идеята за забрана на строежите идва след поредицата скандали около презастрояването на крайбрежието, често в нарушение на правилата. Най-пресният, от които е прословутата "Златна перла", случай, в който държавата най-накрая успя да приложи закона, но след години съдебни битки (виж карето). Това обаче е само един случай, а станалите строителни нелепици и нарушения по брега ще останат за още десетилетие.

Така че тоталната забрана изглежда като единственото оръжие, което да предотврати заобикалянето на закона.

По начина, по който тя е написана, обаче поставя много въпросителни. "Оставам с впечатление, че според предлаганите промени в зона "А" не може да се строи и в градовете", казва Николай Пехливанов, депутат от "Атака" и зам.-председател на парламентарната комисия по регионално развитие и сам строителен предприемач.

Пехливанов, който иначе подкрепя промените в закона, изброява още няколко неясноти. "Липсва разграничение на териториите - градска среда, курортни комплекси и извънурбанизирани територии", казва депутатът.

"В закона се казва, че ако дадена община има общ устройствен план (две или три по Черноморието според него), но предвижданията в него не са осъществени и не е направена последващата разработка - подборен устройствен план, ще действа новият закон. Т.е. всички проекти в 100-метровата зона трябва да бъдат спрени. "Това не е изчистено, не е ясно какво става със заварените положения", казва Пехливанов.

Дяволът, както винаги, е в детайлите, уточнява главният архитект на Приморско Петко Гечев. В преходните и заключителните наредби на проектозакона, казва той, пише следното: " Влезлите в сила или одобрените до датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове за територията по чл.3, т.1 запазват действието си, (но забележете) ако не противоречат на разпоредбите на този закон." Т.е. в сила ще действа новият закон, защото всички дадени разрешителни на строеж са по параметрите на сега действащия закон, т.е. ще противоречат на разпоредбите на променения закон.

"В случая отново се опитваме да поправим една грешка с друга грешка",така кметът на Каварна Цонко Цонев коментира готвените промени в закона за черноморското крайбрежие. "Нека да си признаем също, казва той, че проблемът със застрояването дойде от липсата на система за контрол. За това твърдя, че по-добрият вариант от пълната забрана е разрешаването на строителството при строго спазване на определени параметри за плътност на застрояването, височината на сградите, задължителните стандарти за озеленяване и т.н., но и строг контрол и санкции за нарушаването им."

Не точно

Според регионалния министър Лиляна Павлова, когато даден имот вече е преобразуван от земеделски в урегулиран и съобразен с подробния устройствен или общия устройствен план на дадена община, се запазват старите изисквания. Трябва да се каже, че и по сега действащия закон стометровата зона "А" е с особен статут на застрояване - на нея не могат да се строят повече от двуетажни къщи с едва 20% застрояване и цели 70 на задължително озеленяване.

"Преди да се въведат ограничения, трябва да се даде срок на общините да изработят устройствените си планове", категоричен е Николай Пехливанов.

Лиляна Павлова уточни пред "Капитал", че е готова да обсъжда подобни идеи. "Единствената отстъпка, която бихме направили, е да се увеличи може би срокът за устройствените планове на общините, тъй като по закона ще имат само една година. Аз мисля, че могат да се справят и за година, но може да им дадем още време", казва тя.

Сергии, павилиони и кувертюри

"Няма да се позволи никакво строителство в зоната от сто метра от плажа и никакви обекти над 6.5 метра височина. Само развлекателни и спортни обекти. Сергиите също ще бъдат махнати", каза още министърът на регионалното развитие. Всъщност подозренията са, че освен намалелите инвестиции в общинските бюджети от забраната на строителството протестът на кметовете от Южното Черноморие е свързан именно с подвижните търговски обекти, които са в близост до плажните ивици и които се раздават от общинските власти.

Кметът на Приморско Димитър Германов заяви пред "Капитал", че това изобщо не е проблем за неговата община, която е една от малкото в страната, която има приет общ устройствен план.

Но пък любителите на Созопол знаят, че и над централния плаж, и до плажа "Харманите" се намират веселите улички на античния град, които представляват една непрекъснато върволица от сергии, кръчми и чалготеки, което, освен че носи приходи на общинския бюджет, е и реален лост за влияние на управниците сред местните търговци.

Плажът е общодостъпен...

"Осигуряване на свободен и безплатен пешеходен достъп до морските плажове" е един от мотивите за изменението на закона според мнението на вносителите. То цели да попречи на голяма част от концесионерите, които създават изкуствени препятствия – примерно задължителното плащане на паркинг или закупуване на чадър, за да бъдат допуснати плажуващите (като в "Ривиера" или "Дюни").

Освен това се променя и начинът, по който се определя зоната, която концесионерът може да разполага преместваеми обекти (примерно заведения или сърф училища), площта, в която могат да се слагат чадъри и зоната, която може да се ползва свободно. Сега често "свободната" част на плажа е в скалите, накрая, близо до непривлекателни места и т.н.

"Записано е категорично, че плажовете трябва да бъдат разпределени поравно платена и неплатена част, като и двете трябва да са равностойни", коментира за "Капитал" регионалният министър Лиляна Павлова.

Според председателя на Асоциацията на концесионерите на морски плажове Иво Стефанов уреждането на концесиите в Закона за устройство на черноморското крайбрежие е необяснимо. Досега в 2% от цялата територия на концесията можеше да се изграждат преместваеми търговски обекти. С промените тези проценти се изчисляват само върху активната част на плажа, т.е. върху пясъка. "Това е нелепо, казва Иво Стефанов, защото нашето задължение не е да се грижим само за пясъка, а за цялата
територия на концесия, с което разходите ни нарастват."

Това може да означава и 50 на сто намаление на търговските площи, което ще е сериозен удар върху концесионерите, като се има предвид, че те са длъжни да поддържат кули за водните спасители, медицински пунктове, съблекални, душ-кабини и др. А основното, от което концесионерите печелят, са експлоатацията на заведения и даване под наем на чадъри и аксесори. Затова и следващата промяна в закона също е удар срещу тях.

Според кмета на Каварна на внимателно обсъждане трябва да бъдат подложени и текстовете, които касаят строителството на т.нар. временни обекти по плажовете. "Ако бъде забранено поставянето на тоалетни, временни барове или заведения за хранене, това ще означава, че още от следващата година плажовете ще останат без концесионери и наематели, каза Цонко Цонев. Кой би наел нещо, от което не може да печели? Подобна поправка ще засегне интересите не само на хората, за които плажовете са бизнес, но и на хилядите плажуващи, които всяко лято избират българското крайбрежие за почивката си.

"Очаквах да видя категоризация на плажовете с различни правила за различните категории. Какво имам предвид – например плажовете в курортните комплекси трябва да имат различен от останалите статут. В крайна сметка те са местата, които генерират приходи от летния туризъм. Ето защо държавата трябва да осигури качество и ниво на обслужване на тези места, а не да търси печалба от тях", казва Николай Пехливанов. "Ако държавата иска да печели от плажовете, да влезе в ролята на инвеститор, да извърши всички необходими работи, да постави съоръженията и да отдаде територията под наем", допълва той.