Използваме 70% от територията си, огромни части от България пустеят

Ключови думи: пустеят места, българия, 70% от територии

Големият въпрос е каква Европа искаме – на нациите, на регионите или федерална. Ясно е обаче, че нашата Европа трябва да бъде реформирана. Трябва да се вземат по-бързи решения, да се реагира и държавите да се сработват по-бързо. Ние сме онези, които трябва да си изградим нашето бъдеще и това включва да сме по-добре защитени. Ако не го направим, ще ни натиснат отвън и то не от САЩ, а от Изток. Не трябва да допускаме Европа да бъде разделена отново на сфери на влияние, не бива да се връщаме в миналото. Това заяви чл. кор. проф. Владимир Чуков, арабист, в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков, предава dnes.bg.

„Трябва да се борим за това България да стане част от тази силна европейска тъкан“, категоричен е гостът. Този процес включва реформи в самата държава. Първата от тях е да овладеем цялата ни територия и да не оставяме страната да бъде пустош – да направим оценка на ресурсите, които имаме. Проф. Чуков заяви, че към момента използваме едва 70% от територията си, което означава, че огромни части от България пустеят. Мерките, които препоръчва са нова административна структура и силна децентрализация, „хората да населяват цялата територия“.

Докато например към един рядко населен остров като Гренландия, САЩ и новият президент Доналд Тръмп проявяват стратегически интереси, защото това е територията с едни от най-големите залежи на литий, който събеседникът определи като „новия петрол“ – ключов за изграждането на батерии, които движат преходът от изкопаеми горива към възобновяема енергия.

Редом до президента стои и технократа Илон Мъск, за когото Чуков каза:

Бих посъветвал нашите държавници внимателно да следят действията на Илон Мъск – да видят неговите действия, неговият подход, колкото и чудноват да изглежда. Ако погледнем цялата му биография, контакти и модел на поведение, ние бихме могли да инвестираме в подобен тип развитие, само че ние не го правим – не можем да направим едно правителство и едни реформи.

Подобна нестабилност и липса на политическа далновидност не носят позитиви и водят до слабост и възможности за налагане на външен натиск.

Преди 10 дена това, което се случи в Ливан, се случи и в България – над 2 години нямаха президент и управляваше служебно правителство, но под външен натиск всичко приключи за 10 дена. Трябва да се отървем от процеси като и „балканизация“, защото тук както и в Ливан има стожери на нестабилността.

Въпреки това и двете държави са пример за нормализация, демократизация, в които представителство намират абсолютно всички етно-религиозни групи, което води успешно завръщане в международната общност. Подобно нещо сега се случва и в Сирия, която „започва да се връща в семейството на цивилизованите държави“. Въпреки това, ако страната иска да се завърне напълно в международната общност, ще трябва да се съобразява с определени критерии. Ако обаче не се, неизбежно ще последват отново санкции.