Бог даде утеха на мъж и жена, на които цунами отне децата и любимите
Знам, че съм жива, защото братята и сестрите ми умряха, споделя малката Сиена и разплаква всички
Първо Бог отнема всичко от тях. През 2004 г. децата на Били Крамът и Михаел Шефър загиват в опустошителното цунами в Азия, което отнема живота на повече от 230 000 души.
Пет години след след трагедията - Бог им изпраща още една дъщеря. Двойката вижда божията намеса в своята история, съобщава бТВ.
„Сиена е нашият ангел. Тя спаси животите ни“, разказва Били Крамър, докато седи на плаж на остров Пукет на 26 декември.
Това е мястото, на което блондиката губи семейството си преди 20 години.
Тази година тя отново идва тук, за да покаже на дъщеря си красивото място, за което Сиена знае от разказите на родителите си.
Екип на „Билд“ придружава майката и дъщерята в емоционалното им пътуване.
Стихията, тръгнала след земетресение от 9,1 по Рихтер, отне живота на 230 хиляди души
За Били Крамър това ще бъде сбогуване с Тайланд завинаги. „Болката да съм тук е твърде голяма за мен. Всеки път, когато погледна към морето, се сещам за цунамито. Трябва да оставя двете си си деца, починалия си партньор и тази страна завинаги и да гледам напред”, споделя Били.
Два дни по-рано – на Бъдни вечер, тя и Сиена посещават храма Wat Phra Thong. В него децата на Били и съпругът ѝ са кремирани според будистки ритуал на 31 декември 2004 г.
Той започнал в четири сутринта. В стената близо до пещта има дупка, от която излизат урните.
“Седях в храма с майка ми с часове. Беше ужасяващо, но някак и успокояващо. Тогава бях в шок“, спомня си Били.
Сиена слуша, а по лицето ѝ се стичат сълзи, докато се притиска до майка си. И двете плачат. Били държи в ръцете си бели цветя, които оставя в храма. Монах благославя майката и дъщерята и се усмихва.
По-късно Сиена, чието име означава „малка звезда в залива“, споделя мислите си, които удрят право в сърцето.
„Знам, че съм родена само защото четиримата ми братя и сестри са загинали при наводнението в Тайланд. Понякога се чувствам виновна, защото съм жива, а те са мъртви. Мама и татко загубиха по две деца. Знам, че не трябва да умра. Те не биха преживели това“, казва момичето.
Били Крамер е бивш модел от Мюнхен. Тя губи съпруга си Буркхард Крамер (†44 г.), който работел като бодигард на Борис Бекер и Михаел Шумахер, както и и синовете си - Хенри (на 5 г.) и Мика ( на 4 г.).
Тримата били открити в спа центъра на хотел на 30 декември - рождения ден на Били Крамър.
„Свидетелствата за смърт, издадени ми от тайландските власти, посочват часа на смъртта като 10:10 сутринта на 26 декември. Точно по това време дойде вълната и унищожи щастието ни“, споделя жената.
„Тримата вече бяха долу при басейна, докато аз бях още в стаята. Ако бяха слезли с мен по-късно, те все още щяха да са живи“, посочва още тя.
Михаел Шефер, който тогава работи като дипломиран инженер в Щутгарт, прекарва празниците със съпругата си Емануела (†43) и дъщерите си Ели (†10) и Патриша (†8) в Као Лак, на около два часа път от семейството на Били.
Най-голямото цунами, регистрирано някога, удря популярния ваканционен район на 80 километра северно от Пукет с пълна сила.
Семейство Шефър знае, че е цунами. Всички бягат, но водата е по-бърза и ги отнася и четиримата. Бащата оцелява с тежки наранявания и е откаран в болница.
Едва през април той вече е сигурен, че съпругата му е сред хилядите мъртви. През май 2004 г. – пет месеца след цунамито, Службата на федералната криминална полиция потвърждава смъртта на дъщерите му,
“Билд“ следи историите на Били и Михаел от почти двадесет години. На първата годишнина от бедствието екип лети заедно с тях до Пукет на Коледа през декември 2005 г.
Тогава двамата са напълно разбити хора, загубили семействата си. Психолог от Мюнхен се грижи за двамата и им предлага да се опознаят. Така те се чуват по телефона, а след това се виждат на кафе. Няма нищо повече. Само желанието и на двамата да разберат как другият успява да продължи да живее.
През 2005 г. и Били, и Михаел казват, че смисълът на живота им е бил в техните деца. И двамата вярват, че вероятно никога няма да намерят нов партньор.
„Ние сме двама напълно разбити хора. Най-добре щеше да бъде да бях умряла с моите трима“, споделя тогава Били.
Репортерът на „Билд“ тогава им казал спонтанно: „Защо вие двамата не станете двойка? Имате взаимно разбиране за скръбта си и искате отново да станете родители“.
По-късно журналистът е поканен на сватбата им в Южна Франция. Желанието за ново начало с ново дете събира Били и Михаел като двойка.
„Седях в малката църква, всички пейки бяха украсени с по три цветя - три за семейството на Били, три за семейството на Майкъл. Изплаках си очите“, споделя репортерът Таня Мей.
И двамата не искаха нищо повече от това отново да станат родители. Били - вече 45-годишна тогава, намира лекар, който ѝ помогнал с изкуственото осеменяване.
През юли 2009 г. се ражда общата им дъщеря Сиена, а Били и Майкъл отново започват да се смеят.
Тъгата по това, което някога е било, вероятно никога няма да изчезне. Сиена знае от малка от родителите си за четиримата ѝ починали братя и сестри.
Пътят от илюзията към чудния свят, наречен анимация
