Мол "Галерия Бургас" като част от двойните стандарти на ЕБВР*
Средствата на Европейската банка за възстановяване и развитие се разпределят така, че отиват при привилегировани клиенти и … търговски центрове!
„България има голям късмет, че не получи субсидии от Европейския съюз.” Колкото и парадоксално да звучи, в това изказване на проф. Джеръми Крипс от Американския Университет в България всъщност има доста смисъл. Като се имат предвид смъртоносните последици, до които това доведе Гърция, шансът България да последва съдбата на южната си съседка бе голям.
По много сходен начин стоят нещата с инвестициите на ЕБВР за държавите в преход от социалистическа към пазарна икономика. Когато такива инвестиции не се ползват по предназначение, те всъщност водят до повече вреди, отколкото ползи, както показват някои от проектите в сферата на недвижимите имоти, финансирани от банката през последните години.
Как така?
82% от всички инвестиции на банката в недвижими имоти през последните 5 години са предоставени на чуждестранни инвестиционни компании!
На практика това означава, че вместо да стимулира „развитието на благодатна икономическа среда, в която местните компании да могат сами успешно да се развиват”, ЕБВР ги лишава от финансиране. С други думи, банката влиза в директен конфликт с основния си приоритет да стимулира местния бизнес и неговата конкурентоспособност.
Още по-интересен е фактът, че една четвърт от споменатите средства са алокирани на един единствен инвеститор – полско-израелския предприемач GTC. Държа да отбележа, че няма друг инвеститор в областта на недвижимите имоти, който да е получил многократно финансиране от Европейската Банка. Два от тези проекти са в България, където банката одобри финансиране за €104 милиона за изграждане на два търговски центъра, които също допринесоха за катастрофалните финансови резултати на GTC през миналата година.
Трябва ли да ни вълнува,
че банка, финансираща се от европейските данъкоплатци, използва капитала си за строителство на молове? Целта на отпусканите от банката средства е те да подпомогнат държавите в преход да преминат към свободна пазарна икономика от „западен” стил. Когато обаче това финансиране се предоставя, без да се взема предвид риска, който това финансиране създава за пазара, инвестициите на банката имат опасен обратен ефект. Следователно, отговорът на въпроса е твърдо „Да”.
Да вземем, например, Galleria Burgas – един от тези търговски центрове.
Банката е одобрила комбинирано финансиране в размер от €54 милиона, докато по официални одитирани счетоводни данни на компанията строителните разходи по проекта са по-малко от €40 милиона – потресаващо съотношение от 125% заемни средства към основна проектна стойност. Оттук нататък, щастливият инвеститор има пълната свобода да похарчи останалата сума по собствено усмотрение, включително за осигуряване на водещи търговски марки като Zara и H&M.
При какви условия обаче?
Без минимален наем, дългосрочни „гратисни” периоди и „златно ръкостискане” за „добре дошли”, надхвърлящо €1 милион на магазин.
Кой плаща за това? ЕБВР твърди, че предоставените от нея заеми са при търговски условия, а лихвата се покрива изцяло от наемите. Дано да е така, но ако предпочитаните наематели като Zara и H&M не плащат наем, тогава откъде ще дойдат парите за изплащането на заемите? Има само още един източник – всички останали наематели. С други думи, „родните” търговци – хората, на които по идея би следвало да се „помогне”, не само понасят всички разходи за своите магазини, но и плащат солидни наеми за привилегията да са до големите международни марки. Само че те не могат да си го позволят. Високите наеми ги правят неконкурентоспособни и рано или късно ги принуждават да излязат от бизнеса.
Е, какво лошо има в това да останат само известни марки като Zara и H&M? Нищо, ако целта ви е да премахнете възможността за всякакъв друг избор и да елиминирате местната конкуренция. Няма проблем, вече имаме план за този вид „преход”. Само трябва да изтупаме праха от „Капиталът” на Карл Маркс и да върнем часовника с около 30 години.
*Заглавието е на редакцията
9 качества на мъжа, в който си струва да се влюбите
За втори шанс: Слагат такса матура
Шок за „акулите“! Реми с Лудогорец II ги закопава в битката за спасение
Знам че и вие семейства храните.
Дано някой ден доживея да видя независима медия с честни журналисти.Иначе нещата,които разказва тоя са верни,но все пак не бива да забравяме,че е пряко заинтересуван.И нека всеки честен човек си зададе въпроса,този как направи милионите си.На мен лично ми се повръща вече от такива!
В същото време, прекалено жестоката конкуренция, срива доходите ни. Голяма работа, че в резултат на тази хипер-конкуренция, продуктите и услугите поскъпват по-бавно. В същото време доходите ни вървят надолу, вместо нагоре. Тази нелоялна конкуренция уврежда силно всички фирми, които не перат пари. Това е и една от целите на перачите - унищожаването на другите фирми в съотвения бранш и заграбването на пазара им.
Всички сме чували, но много малко от нас знаят ЗАЩО дребния бизнес е основната движеща икономическа сила на една страна.
А към пост номер 8 : Да, гаражната търговия е доста по-добър вариант за нас, особено ако искаш да имаш къде да работиш и за в бъдеще в БГ. Ти и децата ти. За какво ти е лъскавата фасада на тези МОЛ-ове, след като ти носят САМО вреда ? Има и други причини - ние почти нямаме производство, а големите хипермаркети мачкат малкото ни оцелели производители, да им доставят по цени, от които производителите са на загуба, което още веднъж съсипва бизнеса, доходите на всички нас и унищожава още работни места. Затова трябва да се отучим да търсим най-ниските цени за храни и всичко друго, защото това винаги ни отвежда в обекта на някоя престъпна групировка, която съсипва всички нас, използвайки собствената ни алчност, бедност или друго подобно нещо. А след време си плащаме прескъпо за този постоянен грешен избор.
ИЗВОДИТЕ : Големите магазини и фирми са най-лошият избор за всички нас (по "ниските цени" и "уникалните оферти" ще ги познаете), а при тях евтиното ни излиза прескъпо. И това е доказано отдавна. Но не чакайте да чуете тези неща по телевията, която изкарва солидни суми, рекламирайки стоките точно на тези фирми. Защото само те могат да си позволят рекламните тарифи на националните, пък и на други телевизии.
Tой все пак е инвеститор в друг мол в Бургас - Странд!
по принцип не трябва, но от както си броя стотинките като купувам домати на пазара, така и гледам как тея шамшали си играят с чуждите пари ми идва да отида пред таз Галерия и да изрисувам една сюреалистична картина на новата фасада с пресните си вонящи фекалии
няка съжалявам търговците, надяващи се на съживяване на пазара с този МОЛ - оказва се поредната пералня за чужди пари, просто с по-големи размери