Умря обиден на държавата
Той очакваше да получи признание, но това така и не се случи
Филип Трифонов остава в историята на българското кино и театър като един от най-ярките и емблематични актьори на своето време. С роли, които са част от националната културна памет, Трифонов впечатлява не само със своя талант, но и като личност с уникалния си хумор и човечност. Животът му обаче е белязан от предизвикателства, които отразяват прехода на България от социализма към демокрация, и несправедливостите, които този период носи за много артисти.
Роден през 1947 г. в София, Трифонов отрано намира пътя си към театралното и филмовото изкуство. Завършва ВИТИЗ и бързо печели любовта на публиката с незабравими роли. Дебютът му в шедьовъра „Момчето си отива“ (1972) с Невена Коканова и Сашка Братанова го изстрелва на върха и го превръща в един от най-разпознаваемите актьори на своето време. Трифонов участва в над 30 филма, сред които класики като „Оркестър без име“, „Преброяване на дивите зайци“ и „Лавина“.
Сцената и киното обаче никога не са били лесно място за него. През 90-те години, когато настъпва икономическата криза, той, както много други артисти, е принуден да търси препитание извън изкуството.В киноцентъра не се снима, театрите обедняват и много артисти остават без работа и доходи.
В своите мемоари Трифонов с хумор разказва как се е оказал в Германия, където първо работи като хамалин, а след това и като шофьор на камион, за да издържа семейството си.
„Момчето наистина си отиде! През 1990-1992 г. действително специализирах в Германия театрално преместване на мебели. В свободното си време не произнасях култови реплики, а четях лекции пред въображаеми студенти на тема „Силата на характера и морално-волеви качества, необходими на актьора за работата му с режисьора по време на репетиционния процес в киното и театъра“, казваше той с типичното си чувство за хумор.
Въпреки значителния си принос към българската култура Филип Трифонов често се сблъсква с липсата на достатъчно институционална подкрепа. През 2017 г. той получава званието „Почетен гражданин на София“, което е жест на признание за приноса му към изкуството. Но за съжаление, актьорът така и не дочака да му бъде присъдена персонална пенсия от държавата за заслугите му в киното и театъра. Той си отиде обиден, че не получи сумата от 700 лв. Актьорът кандидатства за пенсията, но така и не беше одобрен за нея.
На 6 януари 2021 г., само на 73 години, Филип Трифонов напусна този свят, оставяйки след себе си незабравими роли инеизброими почитатели. Трифонов открито критикуваше системата и липсата на ангажираност към артистите, които са посветили живота си на културата. В интервюта и изявления той нееднократно споделяше разочарованието си от това, че хора като него, които са допринесли за националната култура, не получават достатъчна подкрепа в по-късните си години.
