2025-та ще е с много ретроградни планети, Алена очаква бум на разводи в годината на Марс
През годината на Дървената змия съветът е бързо да се взимат важни решения, каза астрологът
2025-а е годината на Марс, но хората не трябва да се страхуват от нея. Това е годината на емоциите, на агресията, на насилието, но не е задължително да е така, каза в „Тази сутрин“ по бТВ астрологът Светлана Тилкова-Алена.
Годината на Сатурн, от която излизаме, е много по-свирепа от годината на Марс, която ни предстои, добави тя.
„Годината на Сатурн заради кармичната разплата и материалните стремежи, които мнозина не успяха да постигнат, доведе до много насилие. Годината на Марс, както привидно звучи агресивно, няма да допусне такова нещо. Агресията ще бъде туширана“, разказа Алена.
2025-а е и годината на Дървената змия според китайския календар.
„Има много важно изискване при нея. От нас зависи дали ще продължим с агресията от годината на Дракона, или ще приемем интелекта, желанието за спокойствие и хармония, което носи годината на змията“, обясни астрологът.
През годината на Дървената змия съветът е бързо да се взимат важни решения.
През новата година ще има три пъти ретрограден Меркурий – в Овен от 15 март до 7 април, в Лъв от 18 юли до 11 август и в Стрелец от 9 ноември до 29 ноември.
Венера ще е ретроградна в Овен от 2 март до 13 април. Марс ще е ретрограден в Лъв от 1 януари до 24 февруари.
Юпитер ще бъде ретрограден в Близнаци и в Рак, Сатурн - в Овен, Уран – в Телец и т.н.
„Уран ще е ретрограден и в Близнаци, което означава, че много хора ще решат да сменят работното си място. Въпреки че планетата е много добронамерена, интелектуална и духовна, може да се увеличат разводите, защото изведнъж хората ще осъзнат, че са си взели партньори, които не отговарят на интелектуалното им ниво“, каза Алена.
„Херон ще е ретрограден в Овен. Това не трябва да бъде пренебрегвано, защото Херон е планета, която от една страна, носи малко агресия. От друга – тази агресия с едно погрешно действие на политик, може да бъде превърната в пагубна агресия за държавата“, поясни астрологът.
Тайните на всяка зодия - какво казва астрологията за вас?
Пълнолунието на 1 май отваря темата за интимност за тези 3 знака
40% от браковете в България завършват с развод
Летен сезон 2026: фокус върху инфраструктурата, контрола и съвместните проверки по Северното Черноморие
Как Испания увеличава жилищата без да заема нова земя
Тежка катастрофа със загинал и ранени край Стара Загора
Учениците от Велико Търново: Job Lab дава практически умения за бъдещето
Електрическо въздушно такси започна тестове в Ню Йорк
Ще има ли ефект от новия курс за шофьори, хванати с алкохол и дрога
Мотористи готвят протест заради по-скъпа "Гражданска отговорност"
Нискотарифни авиокомпании намаляват полетите заради скъпото гориво
Българска рецепта за домашно приготвени банички: Лесно и вкусно
Тръмп отхвърля иранското предложение за мир – липсва основният въпрос за ядрената програма
Хирон- раненият войн. В който дом попада, там излизат травмите, които трябва да се отработят.
Из: „Оксфордският речник на английския език”
От древни времена астрологията не оставя хората равнодушни. Преминавайки през различните исторически периоди тя или набира сила и признание или бива преследвана и забранявана. Неоспорим факт е, че астрологията още е жива, развива се и се доказва като мощна и общовалидна наука. Астрологията упорито доказва своята истинност и право на съществуване през хилядолетията.
Много интересна характеристика й прави ученикът на Карл Юнг, астрологът Джеймс Хилман, който на една конференция през февруари 1997 г., я описва като АРХЕТИПОВ ФЕНОМЕН, който е „…широко разпространен, вечен и емоционално завладяващ… Астрологията е тук, за да остане такава, тя няма да се промени, тя трябва да бъде архетипова”.
Астрологията се развива през столетията, адаптира се към философския и религиозен светоглед на различни култури и исторически епохи. Странното е, че все още наши съвременници си задават въпроса – дали са съвместими астрологията и религията? Случва се, хора, които изповядват християнството и наистина са религиозни, да се притесняват да потърсят съвет от астролог, защото им е внушено от някои свещеници, че това е грях. Поради незнание и липса на информация ли се стига до там, та усилено се твърди, че християнството отрича астрологията? Всъщност, истината е, че те не си противоречат и взаимно не се изключват, дори напротив!
Символите в астрологията и религията са много силно преплетени. Така като в Библията често биват споменавани небесните светила, звезди и съзвездия и по тях се “прочитат” посланията, по същия начин в астрологията небесните тела са основният инструмент, те са средството чрез което астрологът може да разбере състоянието на човека и да предвиди как може да се развие в бъдеще.
Да видим как стои този въпрос в християнството. Как се гледа на астрологията например в Стария Завет, чрез който се влиза в християнския канон?
Запознавайки се със Стария Завет, виждаме, че Всевишният говори с някои от пророците директно, но с други той говори чрез знамения. И повечето от тези знамения са астрологични. Това е едно изключително доказателство, че по това време заниманията с астрология са били нещо напълно нормално, много разпространено и признато.
Още в самото начало на Библията, в първа глава на книгата “Битие” /или първа от петте Моисееви книги/, в стих 14-ти се казва:
“И Бог каза: “Да има светлина на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;”
И продължава в стих 15-ти:
“Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта, създаде и звездите”.
Недвусмислено е казано, че Бог поставя тези небесни тела, за да може хората да ги наблюдават и да се ориентират по тях. Четейки по-нататък Стария Завет откриваме много астрологични термини. В 38-ма глава в Книгата на Иов, в стих /31-33/ се казва:
“Ти ли връзваш връзките на Плеадите, или развързваш въжетата на Мазарот* на времето му? Или управляваш Мечката с малките й? Познаваш ли законите на небето? Установяваш ли неговото владичество върху Земята? “
Е, какво по-образно доказателство за това, че астрологията не е считана за грях в Светото писание?
През ранното християнство астрологията е била много уважавано занимание. В Новия Завет се споменава за един от най-характерните епизоди от Христовото Рождество, а именно появяването на звездата на Новородения – Витлеемската звезда, тя е предсказана от маговете, това е знамение описано от халдейските астролози като указващо появяването на Исус. Звездата изгряла над Витлеем в деня на Благовещението на Божията майка. Влъхвите – мъдреците, които били запознати с пророчествата, потеглили след нея. Керванът от Изток достигнал Ерусалим след няколко месеца. Неочаквано в прашни, скъпи дрехи влезли трима източни мъдреци (наричаме ги влъхви) с богати дарове в ръце. Влъхвите били не само владетели, но и учени и астролози: те наблюдавали небесните светила и когато забелязали на изток изгрева на чудната звезда, тръгнали след нея, за да се поклонят на Богомладенеца. Преданието е съхранило техните имена: Валтасар, Каспар и Мелхиор. За новородения Христос те донесли злато, ладан** и смирна. Това се описва в Евангелието на Матей, Глава 2, където много добре е разяснено това посещение. Според преданието, един от влъхвите бил от Персия, другият бил арабин, а третият бил от Етиопия. Наричали ги Каспар, Мелхиор, и Валтасар. Мощите на влъхвите били открити през ІІІ век и сега се намират в Кьолнския събор.
Срещаме астрологична символика и в Посланията, а особено много са те в Откровението на Йоан. Това ни показва, че и апостолите, които са приближени ученици на Христос, са били наясно с астрологията
Проведените напоследък изследвания върху Евангелието на Йоан показаха, че то съдържа в себе си пълно и точно описание на характеристиките на всички зодиакални знаци и планети, като за всеки знак е даден и пътя за еволюционно израстване, ключови понятия, символи за медитация и др. В Откровението на Йоан символично е показана ролята на астрологията, както и начина, по който всеки един човек трябва да се развива, на база изработването в себе си на качествата на зодиакалните знаци.
В новооткритото Евангелие на Тома, в което в най-чист вид е запазено Словото на Христос, има над 30 астрологични закони и правила за интерпретация на астрологични карти.
В наши дни са открити старинни текстове, които са в съседство с арабското поселение близо до пещерите край каньона Уади Кумран в Палестина, селище близко до Мъртво море. Повечето от тези древни ръкописи на библейски тестове са принадлежали на есеите, сред тях са намерени и множество чисто АСТРОЛОГИЧНИ ТЕКСТОВЕ. Есеите са юдейска аскетична секта в Палестина, появила се 200 г. пр. Хр. и просъществувала до 70 г. сл. Хр.; нейното седалище е на западния бряг на Мъртво море. Те много стриктно са спазвали своите религиозни обреди. Всяко нарушение от канона се е наказвало много строго. Есеите не вярвали, че богослужението и жертвоприношенията се извършвали по правилния начин. Те живеели в юдейската пустиня и създават своя общност, към която могат да се присъединяват само други есеи. Те постели, молели се и очаквали Бог да им изпрати Месията и да очисти храма и свещеничеството. Есеите са пряко свързани с кумранското общество. Това ни показва, че дори в седалището на тази ортодоксална религиозна общност, астрологията не е била забранена и преследвана, а дори напротив, ефективно е била използвана. И в съвременната юдейска религия астрологията не е забранена.
Един много показателен пример за взаимното преплитане на религията с астрологията: един от най-уважаваните празници Великден винаги се изчислява според Лунният календар /изготвян от астролозите!/. Затова никога датите на Великден не са едни и същи през годините. Този свещен за християните празник се насрочва в първата неделя след първото пълнолуние настъпило след идването на пролетното равноденствие!
Каква е причината за негативното отношение към астрологията?
Отношението към астрологията рязко се сменя след падането на Западната Римска Империя. През средните векове в Западна Европа почти никой не се е занимавал с астрология. Едва след Кръстоносните походи, кръстоносците отново са донесли астрологичното знание, след като го получили от арабите. Но дори в тези мрачни векове на средновековието астрологията не е била забранена. С нея дори са се занимавали някои от римските папи.
Папа Юлий ІІ /1512г./ избрал датата на ръкополагането си според астрологически изчисления, папа Лъв Х основал катедра по астрология в университета и дори някои катедрали били декорирани с астрологични символи.
През епохата на средновековието, стремежът на човешкия дух към развитие и нови открития е подтиснат от фанатизирани религиозни структури.
През ХХ век, ортодоксалната католическа църква започва да счита астрологията за ерес. Дори и днес католическите свещеници се отнасят крайно отрицателно към тази древна наука.
Началото на този процес е положено на Първия вселенски събор в Никея, ръководен лично от император Константин. Бъдещият светец отхвърлил и дори унищожил всички библейски текстове, в които се говорело за завръщане на душата след смъртта, за реинкарнация, прераждане. Какво било неговото съображение: „Ако хората повярват в прераждането, никой няма да се бои от мен и никой няма да си свършва работата докрай.“ Това е силен политически аргумент, който църквата съблюдава и до днес, за да има власт над хората чрез техните страхове. Изводът, който може да си направим е, че за църквата не е важно каква е обективната библейска истина, важно е какво група хора на едно събрание са решили че е „истина“.
След триумфа на християнството през ІV- V век, езическите практики на магията и предсказанието станали наказуеми престъпления. На християните било забранено да се молят на Слънцето, Луната или звездите. Император Константин нарежда в Теодосиевия кодекс, че „любопитството на хората към предсказване на бъдещето ще се прекрати завинаги”. Въпреки това астрологията продължила да съществува през средните векове като наука, дори е изучавана в някои средновековни университети в Европа.
Друга причина официалната църква да преследва астролозите е ПРАВИЛО 61 от VІ Вселенски събор, което гласи “Които отхвърлят вярата и отиват при чародеи, или прорицатели, или при обещаващи чрез демони да предварят несбъдването на някаква беда, се осъждат наравно с вероотстъпници”. Някак си в този канон е поставена и астрологията. Ако се интересуваш от бъдещето си, значи си отстъпник от вярата. Това обуславя развитието на астрологията като наука в западният свят от IV до XIV в. да бъде скрито от погледа на обществото.
Но, това е едно истинско недоразумение. На християните им е забранено да предвиждат своето бъдеще, въпреки, че в самата Библия непрекъснато се описват различни знамения, които се тълкуват и които предсказват онова, което ще се случи в последствие. Ето какво пише в Евангелието на Матей, в глава 16: там Исус упреква фарисеите, че не умеят да разчитат знаменията на времето:
“Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времето не можете!”
Цялата Библия е пронизана от пророчества и предсказания. Никъде не е споменато, че е забранено да се обръщаме за съвет към астролози, както и да питаме за нашето бъдеще. Упоменава се само, че е забранено да питаме духовете на мъртвите, както и да се обръщаме към други религии и чужди богове, както и към пророци на чужди религии. В посланието на Йоан, срещаме следното предупреждение:
“Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха по света”.
Борбата с астрологията в християнската традиция има малко общо с въпроса дали тя е правилна или погрешна, а много повече – с конфликта между астрологическите вярвания в предопределеността и съдбата и църковния акцент върху свободната воля на вярващите. Според християнските схващания, вярващите не са порицавани, когато живеят извън предопределената съдба, но те могат да бъдат спасени от техните грехове чрез разкаяние и божествена милост. Центърът на този теологичен диспут е във въпроса кой ще поставя границите на съдбата? В основата на спора се поставят Бог или Божия промисъл срещу звездите. В очите на църковните служители, способността да се предскаже бъдещето такова, каквото е записано в небесата, води неизбежно до идеята, че бъдещето е точно определено – вярване, което според църковните отци изглежда, че отрича властта на Бог над земното съществуване. Освен това вярата в неизбежната съдба прави съмнителна необходимостта от църковните служби и молитви.
Със създаването на Инквизицията през ХVІ век старият конфликт между свободната воля на човека и силите на съдбата възникнали отново; „единствен Бог”, казвали църковните авторитети, „би могъл да знае бъдещето”, така хороскопите били анатемосвани. Астрологията била заклеймена като ерес и подложена на репресии. Преподаваната в университети и приемана с уважение от учени и изследователи астрологията изпаднала отново в немилост.
Ограничава ли астрологията нашата свободна воля?
Тук е мястото да разясним един от много сериозните спорове, които често възникват, когато стане въпрос за астрологията. Много от противниците на астрологията се аргументират с това, че тя отрича “свободната воля на човека”! Но, този аргумент е възможно най-неправилният и смехотворен! Защото именно запознавайки се с астрологията, човек открива, че всъщност той има прекалено МНОГО СВОБОДНА ВОЛЯ, от която много често не успява да се възползва .
Както е възкликнал Руми /Маулана Джалал ал-Дин Мохамед Руми – 1207 г./, персийски поет, мистик и философ/:
“Защо стоите в затвора, като вратата е толкова широко отворена?”
Да, вратата винаги е много широко отворена, но ние се суетим и рядко прекрачваме през нея. Това става по-различни причини, но най-често срещаната е, че човек се поддава на инерцията, предпочита удобното рамо на добре познатото и изпитано ежедневие, вместо да се “събуди” и да изживява съзнателно всеки момент и да се насочи към разширяване на кръгозора си, към духовно обогатяване и развитие.
В астрологията, а и в повечето древни религии, включително християнството, Слънцето символизира Бога, защото стои най-близко до представата ни за него по могъщество, сила, величие и важност за живота. Слънцето свети еднакво и за “добрите”, и за “лошите”. В езотеричното християнство се приема, че Слънчевият дух (Логос) или Силата, Съзнанието, което движи Слънчевата система, е самият Христос, нашият Господ. Слънцето символизира и активния мъжкия принцип – ЯН, защото то отдава енергия. Женският принцип – ИН – се символизира от Луната (Душата), която приема енергията, излъчена от Слънцето. Чрез взаимодействието на тези два принципа се осъществява животът във Вселената.
Божествената субстанция в нас се нарича Дух. В нашия Дух като потенциал е заложено развитието на една цяла Вселена. Духът е по-дълбоката същност на Душата. Слънцето в хороскопа символизира Духа на човека. Духът-Слънце, попадайки в различни зодиакални знаци, се разгръща по различен начин. Другите планети подпомагат развитието на нашия Дух.
В астрологията Слънцето е най-мощният енергиен източник, по чийто канал се влива енергия, за да живеем и да се развиваме. Ние сме отговорни за употребата на тази енергия – дали я използваме за развитие на душата си или по начини, забавящи еволюционното ни развитие. Когато използваме по позитивен начин тази енергия, ние натрупваме така наречената дхарма – положителна карма, която ни приближава към Бога. Ние получаваме даром тази Божествена енергия. Човек е длъжен да използва тази енергия по най-добрия начин и да я върне обратно към Слънцето (Бога) под формата на Любов. Получаваме енергия, работим, отдаваме любов – тази любов, за която говори Иисус Христос, когато казва – ”Възлюби Бога”. По такъв начин, връщайки с благодарност на Бога (Слънцето) любов, ние се отваряме за Божията благодат. Не случайно в повечето древни религии се почита Слънцето като символ на Бога.
Астрологията е древна наука и е дълбоко преплетена с религията, не само с Християнството, но и с източните религии. Ако обърнем поглед към исляма ще видим, че астрологията заема там почетно място. През средните векове с астрология са се занимавали в самите религиозни школи – медресе. Много от техните известни религиозни водачи са били астролози. Именно в исляма астрологията е получила нова сила и тласък и така е дошла в Средновековна Европа. Съхранена от ислямските учени през мрачните столетия на европейската Тъмна епоха, астрологията се възражда отново на запад през ХІІ в.
В отделните култури отношението към астрологията е различно. В Индия, Китай и Япония никога не е съществувало противоречие между местната култура и религия и астрологията. Дори уважителното отношение към астрологията в тези страни се запазва и до днес. В миналото астрологията е била на почетно място в Древния Египет и Вавилон. Астролози са били всички съветници на владетелите и жреци.
Астрологията е езотерична наука /esoteros, гр. – вътрешен/, тя има прекалено мощен потенциал за подпомагане развитието на човека, насочва го да развие положителният потенциал, който е заложен в него още при раждането му и да изпълни мисията си, с която е дошъл на тази земя. От инструмент за предсказване на бъдещето или за тълкуване на волята на боговете, астрологическата карта днес се е превърнала в помощник за обясняване на същността на психиката. Факт е, че все повече психолози, психиатри, хирурзи и зъболекари се консултират с астрологията и съблюдават поне циклите на Луната. Факт е, че в някои съвременни клиники в Австрия и Швейцария, лекарите съблюдават принципите на астрологията, след като са провели проучване на несполучливите си операции, които както се оказва след това са направени в неподходящ момент. Те предпочитат да се консултират с астрологията, въпреки необичайния подход за съвременността, отколкото след това да имат разправия с недоволни пациенти, които завеждат съдебни дела. Все повече лекари сами се убеждават, че значително се променя психиката на човека, както и способността му за оздравяване, в зависимост от фазите на Луната и качеството на зодиакалния знак, през който тя преминава.
Астрологията често е обсъждана, обругавана, отричана и анатемосвана, но въпреки всичко тя продължава да съществува и да се развива. Все по-голям става интереса към изучаването й в наши дни. Враждебното отношение към астрологията често е продиктувано от непознаване на материята или пък от известен респект. Невежеството възтържествува винаги чрез най-силният си аргумент – отричането.
От всичко изложено до тук, уважаеми читатели, надявам се, че се убедихте поне малко, че астрологията не е ерес. Тя е древна наука, актуална и до днес, която не се отхвърля от религията и ще е груба спекулация, ако се твърди, че астрологията и религията са несъвместими.
пишем за шарлатаните.
Жалко за всички телевизии и журналисти които ни занимават с тези идиотщини!
И повече не говорете че за всички катаклизми е виновно глобалното затопляне!
Хората масово обърнаха гръб на Господ Исус Христос и Библията!
Вярват на такива шарлатани!
Вършат ненаситно отвратителни грехове и мерзости!
И ги очакват още по големи ужаси!
Те може да са наясно какво означава това изречение, но на мен който хич ме няма с планетите, съвсем нищо не ми говори.
Не пишете за такива склеротични дъртофелници.
Никой не вярва на такива като тях.