Няма да има замразяване на заплатите

Шефът на КНСБ Пламен Димитров заговори за 10%-но хоризонтално повишение на възнагражденията в държавния сектор по време на посещението си днес в Бургас

Ключови думи: бургас, кнсб, пламен димитров, президент, минимална работна заплата, замразяване, заплати, няма да има, дефицит

-Г-н Димитров, ще има ли замразяване на заплатите?

-Очевидно е, че няма да има, независимо от това кой какво говори. Това, което ние очакваме и искаме, а и вече сме разговаряли с финансовия министър, е за хоризонтална политика - увеличение с 10% на всички заплати в бюджетните системи. Към него тласкаме бюджета и се опитваме да намерим всички средства, които са необходими за тази сметка заедно с увеличението на пенсиите по швейцарското правило - без промяна.

-Какво очаквате да видите в Бюджета за 2025 г.?

-Минимална заплата от 1077 лв., както е решено и гласувано - без обструкции и без никакви промени. Ръст на заплатите в бюджетните системи с поне 10% с някои разлики, например при учителските възнаграждения, които трябва да са в размер на 125% от средната работна заплата, както има съгласие към дадения момент от всички политики. Очакваме и увеличения на заплати в други системи, които протестират постоянно - и в МОСВ, и в транспорта, и в културата. Така че най-накрая да получим възможните числа.

Към момента те са две и са много важни. 18 млрд.лв. е размерът на увеличението на разходите за 2025 г. при действащото законодателство. В това число се включват увеличенията на всички заплати - в МВР, в Министерството на отрбаната и във висшето образование, както и увеличението на хоризонтален принцип от 10%, и размерът на увеличението в МРЗ. При равни други условия, приходите, които идват от ръста на БВП, са около 7.1 млрд. лв. Тоест дефицитът, за който сега говорят политиците - неясно защо споменават други числа, е 11.9 млрд.лв. за 2025 г. Той трябва да бъде намален с данъчните мерки, които предлага в момента финансовият министър. За да стигне до 6.2 млрд.лв., колкото е позволения 3% дефицит, за да можем да влезем в еврозоната през 2026 г. Това е целият разказ - търсят се 5.7 млрд.лв.

-Откъде могат да бъдат намерени те?

-Търсим варианти. Дали с ръст на осигуровките, на ДДС - да върнем този данък до 20%, но там скача Ричард Алибегов, дали с допълнителни мерки към банките - ние сме „за”. 250 млн.лв. ще влязат допълнително. Най-важните мерки обаче бяха обявени накрая - двете амнистии. Данъчната за фирмите, която е абсолютно правилна, прави следното: Тя не вкарва чужди и „мръсни” пари. Касае се за декларирани задължения на фирмите, много от които са просрочени и с натрупани лихви, които НАП знае до стотинка. Те са в размер на 3.9 млрд. лв. без лихвите. Идеята е да не вдигаме данъците толкова много, а вместо това да потърсим това, което данъчнозадлъжнелите така или иначе дължат и при една добра преференция - без да плащат лихвите, да могат те да се издължат в определените срокове.

Данъчната амнистия за физически лица е по-сложен въпрос. Ако се отвори тази тема, разчетите са, че ще влязат около 800 млн.лв. Но тук не знаем откъде ще дойдат тези пари, затова сме по-скептични към този вариант. Смятам, че и обществото е по-скептично. Но не виждам причина данъчната амнистия към фирмите да не се прилага.

Обобщено - има откъде да се намерят парите без да вдигаме ставките на данъците. Чувам коментари как ще ги вземем тези средства. Има регламент на ЕС. Много от държавите в Европа го направиха и дан е забравяме, че много от банките са собственост именно на тези държави. Тоест има начин как се съберат тези средства, да върнем и ДДС-то на 20% - тоест това са около 500 млн.лв.

-По отношение на ДДС наскоро излезе статистика, че то е на едно от най-високите нива в България дори сега.

-Минималната ставка на ДДС в ЕС е 15%. Ние сме малко над средата. Не сме в най-високите нива - има страни с 22, с 24%. Не сме и на минимума и разбира се има мегдан да се намали. А може ли да се намали? Може. При данъчна реформа, за която в момента няма нито воля, нито желание. Обсъждали сме варианти, ако помните преди седем-осем години бяхме казали - 15-15-15. 15% ДДС, 15% корпоративен данък, 15% данък върху доходите, но с необлагаем минимум, равен на минималната заплата. Тоест ефективната ставка става под 10% за хората, които получават заплати. Накрая обаче има и други данъци, които трябва да бъдат вкарани в това уравнение, за да станат нещата възможни - данък върху финансовите транзакции. Цяла Европа го прави с изключение на 5 държави, една от които е България. Данъчната реформа трябва да бъде сложена на масата без стигма и без догма. Не можем да вдигаме, не можем да сваляме? Всичко можем да правим, ако е готово обществото. В момента хората плащат най-тежките данъци и пълнят хазната.

-Извън политическия популизъм от типа някой да каже „Ние вдигнахме заплатите”, какъв е смисълът от вдигането на минималната работна заплата?

-Няма популизъм тук. Ние трябва да конвергираме с доходите, като цените ни вървят нагоре. Ако погледнете тези два процеса ние изоставаме от доходите. Показвали сме цените в шест държави от ЕС в същите хранителни вериги. В България е най-скъпо прясното мляко и сиренето. Като казвам най-скъпо, сравняваме с шест държави, сред които са Германия, Нидерландия и Франция. Можем да преживеем, ако тези цени са по-скъпи от същите в Румъния, но да са над тези в Германия? Цените ни вървят нагоре. От друга страна пазарът на труда е толкова дефицитен, че той самият налага ръст на заплатите. 14.3% е ръстът на възнагражденията в частния бизнес за последната година. Без никой да кара никого насила, защото няма административни мерки. Държавният сектор изостава, но това е нормално. Това показва, че пазарът продължава да конвергира. Нямаме хора да се наемат на ниски заплати, затова бизнесът вдига нивата. В същото време ценовите равнища показват, че това трябва да се случи. Не става въпрос за популизъм. Просто няма как да стане по друг начин. Пазарът движи нагоре доходите, а МРЗ го следва.

В интервюто са използвани въпроси и от други медии