Младите българи сред най-късно напускащите дома на родителите си в ЕС
Най-големи разлики между нивата на пренаселеност при младите хора и общото население се наблюдават пак у нас
Младите хора в България са на пето място в ЕС по късно напускане дома на родителите си и на второ по пренаселеност на жилищата си, показват данни на Евростат.
През 2023 г. младежите в Евросъюза са напуснали родителския си дом средно на 26,3 години. Най-високата средна възраст от 30 или повече години е регистрирана в Хърватия (31,8 години), Словакия (31,0), Гърция (30,6), Испания (30,4), България и Италия (и двете 30,0). Най-ниската средна възраст е регистрирана във Финландия (21,4 години), Швеция и Дания (и двете 21,8) и Естония (22,8).
През 2023 г. 26,0% от младите хора на възраст 15-29 години в ЕС са живели в пренаселени домакинства.
Румъния (59,4%), България (55,3%) и Латвия (54,8%) имат най-висок процент на пренаселеност сред младите хора. Най-ниските нива са установени в Малта (3,9%), Кипър (4,0%) и Ирландия (4,4%).
Най-големи разлики между нивата на пренаселеност при младите хора и общото население се наблюдават в България (+20,4 процентни пункта), Румъния (+19,4 процентни пункта) и Гърция (+18,5 процентни пункта). Най-ниски разлики са отчетени в Ирландия (+0,5 процентни пункта), Малта (+1,5 процентни пункта) и Кипър (+1,8 процентни пункта).
Счита се, че дадено лице живее в пренаселено домакинство, ако домакинството не разполага с минимален брой стаи, равен на:
- една стая на двойка в домакинството;
- една стая за всеки един човек на възраст 18 или повече години;
- една стая на двама от един пол между 12 и 17 години;
- по една стая за всеки сам човек от 12 до 17 години, невключен в предходната категория;
- една стая за двойка деца до 12 г.
Съпругата на Васил Божков осъди прокуратурата заради 8-месечния ѝ арест
Начин да преодолеете следобедната депресия или сутрешната криза
В ход е делото срещу Кирил Петков и Божидар Божанов
Светът започва оттук: Ден на отворените врати в СУ "Св. св. Кирил и Методий"
Прокуратурата е сезирана за грабежа на ДаллБогг: Започва работа
Шезлонгите изчезват на 251 плажа в Гърция
76-годишна общинска съветничка изби рибата със секси фотошоп
Лидери от ППДБ се изживяват като световен авторитет, но са с мания за величие
Новата битка на Тейлър Суифт за да защити гласа и образа си
Софийският университет рискува да спре специализирани обучения заради липса на кадри
Малена и Тервел Замфирови станаха посланици на кампания срещу хазартната зависимост
Още едно следствие от новата епоха са “СИВИТЕ зони”. Този термин идва от радиоелектрониката, той означава част от пространството, което не се “вижда” от радарите. В “сивите зони” държавата почти напълно е загубила контрол, властта там е приватизирана или от племена и кланове (огромни пространства в Близкия Изток), или от престъпни общности - най-често наркокартели и местни мафии. Това НЕ Е онзи еднороден и рационално-либерален свят, рисуван ни от хер Шваб и от монсеньор Жак Атали или от Франсис Фукуяма в “Края на Историята”. ((Капитализмът днес стана планетарен, тотален - и няма накъде да изтласка кризата и предстоящата катастрофа.)) Така че проблемите ще трябва да се решават отвътре. Напълно е ясно кой ще бъде първата жертва - средната класа и работническата класа, младите, старците и болните. Това крушение води до крушението на Западните общества. Все пак глобализацията отсича не само едни страни от други. Тя разсича самите страни, защото можеш да си част от глобалната общност, живеейки в Москва, Петербург или в Новгород.
((А може да живееш в същия град, но никога да не си част от глобалната общност и да нямаш възможност да получиш достъп до него)) - нито под формата на информация, нито под формата на лекарства, нито под формата на помощи.)) ((Границите между глобалите и локалите може да преминават по една и също стълба. Но рано или късно тези светове ще се сблъскат в битка на живот и смърт.)) Понеже основни стават информационните фактори, борбата се води именно за интелектуалните фактори на производството, значи част от интелектуалците ще премине към “експлоататорите”, а другата - никъде, защото не е необходим толкова народ за експлоатация. Едно от основните противоречия на новия век видимо ще се заключва не във взаимоотношенията между експлоататорите и експлоатираните, а във взаимоотношенията между експлоататорите и експлоатираните от една страна и всички останали от друга. ((Последните ще молят: експлоатирайте ни!)) ((И ще се борят да бъдат експлоатирани.)) Сега преживяваме невротичен период от историята. Толкова опасен, толкова напрегнат, толкова несигурен период като сега - имам предвид периода 1985-2025 г. - никога не е имало! Ако ХХ век започва под мотото на „Възходът на масите“ (1929) на Ортега и Гасет, той завършва под мотото на книгата на Кристофър Леш „Възходът на елитите“ (1996). ((Сега се решава съдбата на земната цивилизация.)) Третата световна война ще бъде едно множество от локални, яростни, ожесточени конфликти, които ще бъдат разпределени симетрично. Тя ще бъде глобална.
Тази закономерност се срива и продължава да се срива към своя закономерен финал, защото е мъртвородена. А е мъртвородена, защото е изкуствена и прикрива реалното разпределение на ресурсите и на властта.
А което е най-важно, тя не представлява реални фундаментални интереси на големи социални групи в българското общество. Тук идва и четвъртото нещо, тя не може да представлява такива по определение, защото просто я няма.
Българското общество е общество каша, времената се връщат в една отминала епоха на феодализъм. Аз за това смятам, че в България демокрацията е само обещана и е нарисувана на стената. Българската политическа система е профеодална, силно обвързана със всякакви родово, племенно, кръвосмесителни, кланови и съсловни зависимости. Режими от рода на нашия политически режим НЕ МОГАТ дори да бъдат реформирани.
Тази българска политическа система може да бъде само демонтирана, и то много внимателно, за да не се срути и да затисне всички. Това са режими от периферен пиратско-компрадорски тип. Те могат да живеят дълго, a могат и да се срутят изведнъж и някак неочаквано. Това е така, защото режимите не разчитат на никаква ВЪТРЕШНА легитимност. Една система, която е нелегитимна, не може да живее пълноценен живот. Тя се феодализира и почва да регресира. За съжаление, българските елити нито веднъж досега, в новата история на България не са случили на вярно геополитическо решение. България за пореден път избра неправилната страна на историята. Значи, защо това всичко да е важно за България? Работата е там, че България е важна, този път не като население, а като територия, защото се знае, че българската територия е геополитическата ключалка на Балканите. А който контролира Балканите има огромна роля над контрола на Източна Европа. А според Голямата геополитика - който контролира Източна Европа, контролира Евразия, а оттам и целия свят.