Цяла година президентът не е помилвал нито един осъден

През 2023 г. в президентството са постъпили 274 молби за помилване

Ключови думи: затворник, помилване, осъден, президент

Нито един престъпник не е помилван от края на юли м.г. Това показва проверка в регистъра на помилваните, който води президентството. В регистъра от началото на първия мандат на Румен Радев като президент от 2017 г. до момента са вписани общо 26 случая. Последният е 35-годишен български гражданин, осъден за шофиране след употреба на алкохол и то на автомобил с фалшиви регистрационни номера. За това мъжът е осъден на година и половина. Отбелязано е, че човекът е помилван с остатъка от наказанието си, но не се споменава какъв е той. Мотивите са, че е в изключително тежко здравословно състояние.

Интересното е, че според доклада за 2023 г. на помощната комисия за помилването хората, получили висшата държавна милост, са двама. Това означава, че единият случай не е отразен в специалния регистър, тъй като там е единствено казусът с осъдения за шофиране след употреба на алкохол.

За м. г. са постъпили 274 молби за помилване.

В доклада на комисията са обобщение мотивите, с които осъдените искат да бъдат помилвани. Първата група мотиви са твърдения за влошаване на семейните отношения, нужда от грижи и издръжка за семейството, заболяване и смърт на близки. Много от тези твърдения обаче се опровергават при проучванията на комисията. Освен това обстоятелствата, с които престъпниците искат помилване, не са ги възпрели да извършват престъпление, обясняват от комисията.

Друга група осъдени твърдят, че здравословното им състояние е несъвместимо с условията в затворите. "Обикновено това отново е в противоречие с установеното от Комисията - същото здравословно състояние е било налице и преди и по време на извършване на престъпленията, изтърпяването на наказанието не е несъвместимо със здравословното състояние. Молителите, намирайки се в местата за лишаване от свобода, като здравноосигурени лица получават консултации и лечение, които не биха могли да си осигурят на свобода, поради липса на осигуряване или финансови средства за осигуряване на лечението", пише още в доклада.

Най-много са молителите, осъдени за убийства. Следват тези за транспортни престъпления, грабежи, кражби, престъпления, свързани с наркотици, блудство и изнасилвания и т.н.

АПЕЛ

Комисията отчита, че въпреки множеството стратегически документи и програми, които са приети в дългосрочен план, липсва ефективна държавна политика по отношение на превенция на престъпността и последваща ресоциализация на изтърпелите наказание лишаване от свобода или условно освободените. Няма дългосрочни програми, насочени към лица, страдащи от зависимости (алкохолна, наркотична, хазартна), които да продължат и след освобождаването им от затворите. Трябва да бъдат създадени програми за продължаваща грижа и за страдащите от психични заболявания осъдени, за които няма адекватно лечение извън затвора, се казва в доклада. "Със съжаление може да се констатира, че и през изминалата година няма положително законодателно или друго развитие в тези области", пишат експертите.

НЕИЗВЕСТНО

От доклада не става ясно дали е разгледана и молбата за помилване на бившата районна кметица на "Младост" Десислава Иванчева, която изтърпява 6-годишна присъда за корупция. Заместничката ѝ Биляна Петрова, която има 5-годишна присъда, наскоро беше пусната предсрочно от съда. Тя също молеше за помилване.

През 2022 г. вицепрезидентът Илияна Йотова, на която Радев е делегирал правото да помилва, обясни, че молбата на Иванчева ще бъде разгледана както всички останали. Основен принцип на помилването е, че то не може да бъде ползват за преразглеждане на присъди. Освен това обичайно се последява дали са изчерпани съдебните механизми, какъвто е условното предсрочно освобождаване. Затова се и очакваше молбите на Иванчева и Петрова да бъдат отхвърлени.

Основни принципи

Помилването, което по Конституция се прави от държавния глава, води до безусловно освобождаване на осъдения изцяло или отчасти от изтърпяване на наложеното му наказание. То е приложимо от момента на влизане на присъдата в сила за наказания, които не са изпълнени или погасени по давност. Помилването не е приложимо към наказанията конфискация, обществено порицание и лишаване от ордени и звания, тъй като те са изпълнени изцяло с влизане на присъдата в сила. Държавната милост се полага само в изключителни случаи и не е приложима, ако ще доведе до нарушаване на конституционни принципи, пише Сега.

История

Помилванията станаха донякъде публични по времето на президента Росен Плевнелиев (2012-2017) и вицето му Маргарита Попова. Тогава бяха огласени съставът на комисията и правилата за работата ѝ. На сайта на президентството започнаха да се публикуват отчети за тази дейност. По времето на Попова комисията постанови 2591 отказа и направи 35 предложения за помилвания. Попова помилва 28 души, като 25 от тях по предложение на специалната комисия. Двама са помилвани с личното ѝ решение, а един по лично решение на Плевнелиев.

По-рано, през двата мандата на Георги Първанов и Ангел Марин (2002-2012), помилванията ставаха на тъмно. Едва когато двамата си тръгнаха от президентството, се разбра, че за 10 години Марин е помилвал над 500 души, като в близо 50 от случаите го е направил въпреки отрицателното становище на комисията. Един от тези случаи е на Цветелин Кънчев.

В момента съставът на комисията по помилванията отново е скрит. Оправданието на президентството е, че това се прави заради регламента за защита на личните данни (GDPR).