Искаш ли мама да ти прочете порно за лека нощ?

Ключови думи: изменения, Закон за детето, физическо, сексуално, психическо, емоционално, икономическо, порно, насилие, закон

С измененията на Закона за детето към понятието насилие освен физическото, сексуалното и психическото се добавят емоционалното иикономическото.

Пак чета и пак асимилаторният апарат в главата ми зацикля. В измененията пише, че ако наруша съответните права, или социалните служби ще ми го вземат /което не е много фатално за моя 14-годишен дангалак /, той ще намери начин да избяга и да ми се върне, но пък за сметка на това, ако стъпя и милиметър накриво от закона и се почувства емоционално наранен, може да ме осъди! И да ме прати право в затвора! И докато размишлявам, а пред очите ми вече тичат раирани пижами, вратата се отваря и то, сладурчето ми, радостта ненагледна на мама, изритва едната си маратонка в хола, другата в спалнята и пита кво има за кльопачка?

Сърцето ми се свива, като партийна платформа,

като се сещам за картофената яхния на котлона.  Рожбата се намръщва презрително и нарежда – пръжни ми пет яйчица със сирене. Краката ми омекват. Пет яйца по 45 стотинки…Безбожници! Сега ли намериха да ги увеличат, когато маминият сладък има нужда от протеини? Сладкият ги изпапква на няколко хапки и се оглежда подозрително. Пакетчето чипс и двата шоколада временно го успокояват. Качва доволно крака на масата и лапва цигара. Понечвам да изнеса лекцията, че е малък, че тютюнопушенето е вредно, но тутакси преглъщам и питам усмихнато, искаш ли огънче. Сладурчето снизходително заявява, че може и да си я запали сам.

Сещам се, че днес има час при зъболекаря, заради оня упорит кариес. Отварям уста и я затварям. Ами сега? Ако пратя детето си на зъболекар, а този джелатин му причини болка с машинката, не ставам ли съучастник във физическо насилие? Ами ако му сложи упойка? Е, да, но пък инжекцията боли…Кой носи отговорността за насилието? Аз, или зъболекарят? Е, да, но той не го вика насила, аз го пращам, значи раираната пижама става реалност. 

За по-сигурно започвам да стъпвам на пръсти, за да

не безпокоя отрочето, което се кротва край компютъра.

Усилено чати с Маги и иска да й определи среща в тъмното. Оная се не дава и пиленцето ми вече започва да се напряга емоционално. Боже, моля се, само дано не поиска да му я доведа вкъщи! Да освободим емоциите. Маги си изключва скайпа, но се появява Теди и моят малко се успокоява, унищожавайки методично втора опаковка миникроасани. Мам, мушни два бургера във фурната,

нарежда той и аз едва глътвам възклицанието си – нали току що плюска бе, дебелако. Подхвръквам да правя бургерите и си налагам да не мисля, че

шкембето на детето е като силикон на попзвезда, само че на друго място,

а бузите му още малко и ще се пръснат. Замислям се за миг да го пратя на фитнес, обаче не мога да реша това психологически тормоз ли ще се брои, физическо насилие ли… и се отказвам.

Докато ръфа бургерите, ненагледният се сеща, че му трябват нови маратонки. И да не бъдели разни китайски простотии, а истински „Адидас”. Сърцето ми пропуска един такт, после още един…Трескаво мисля, че ако продам нивичката на мама, даже и за яке може да останат. Но само ако якето е китайско. С тези цени на земята…

И да не забравиш да ми увеличиш джобните, че човек два свестни хамбургера като изяде в училище и си вземе едно безалкохолно, не му остават да иде после до сладкарницата – провиква се милото, а аз машинално бъркам в джоба си, където стоят ментата, глогът и валерианът.

В този миг вратата се отваря пак и благоверният ми съпруг се прибира от работа.

На яката му лъщят следи от червило „Estee Lauder”,

а от джоба се подава презрамка от сутиен „Армани”. Понечвам да грабна тупалката и да му пръсна кухата женкарска кратуна, но се сещам за оная част от Закона, в която пише, че ако родителите си повишат тон пред детето – следва раирана пижама. Много ми се иска в пижамата да бъде моят, но понеже е единственият работещ и даже дава половината си заплата  вкъщи, залепям усмивка тип Мона Лиза на лицето си и изчуруликвам – добър вечер, скъпи! Искаш ли да изпера сутиенчето, че срамота утре да го връщаш така.  Моичкият зяпва да се оправдае нещо, но аз го завличам в спалнята и нежно просъсквам в ухото му – млък! От днес няма да се караме, за да не травмираме детето. Какво дете бе, по-висок е станал от мен, прилича на плондер от твоите глезотии, само на него обръщаш внимание, мен ме забрави – прави опит за протест така нареченият ми съпруг.

Нали тая ти обръща – размахвам сутиена под носа му,

после му втиквам закона да го прочете хубаво. След което го изритвам яко  по задника и нареждам – а сега иди разтрий раменцата на детето, че се схвана пред този компютър. И му напиши домашното по математика!

След което наистина започвам да пера сутиена, а в главата ми се върти изкушаващата мисъл да забия няколко карфици в него, или поне да скъсам дантелките.

Късно вечерта започвам да мисля достатъчно добра ли бях с детето днес, нараних ли го, създадох ли му комфорт, за да израсне достоен българин – бъдеще на нацията. И ми хрумва гениалната идея да му прочета приказка за лека нощ. Сладкишчето ми държи някакво списание и гузно го мушка под възглавницата, като ме вижда. Аз обаче съм толкова мила и желаеща да му доставя удоволствие, че питам какво иска да му прочета. Той води списанието и промърморва – прочети ми епизода, в който Емануела е чисто гола с прислужника си, а конярът им помага на леглото. Изчервена и запотена започвам да сричам порносцената, а моичкото се разхилва в леглото. Ти да не си чела новия закон за защита на детето, бе мам? 

Какъв закон, аз просто си те обичам – заеквам. И продължавам със сцената, когато конярът изважда един голям, гривест ….сещате се какво.

А половин час по-късно лягам с мокра кърпа на челото, два лексотана и си замислям – толкова много обич…дали ще я издържа? Или все пак оная пижама е за предпочитане…