Общият Великден 

Страх ме е, че един хубав ден Благодатният огън няма да слезе и тогава ще започне обратното броене

Ключови думи: общият великден, картаген, религия, християнство, благодатният огън

В четвъртък Greek reporter – информационна агенция на гърците по света – излезе със заглавие: 

„Исторически момент? Православната и католическата църкви обмислят съвместен Великден“ 

Православните и католиците празнуват Великден на различни дати по астрономически причини, защото едните го изчисляват по юлианския, а другите по григорианския календар. Първият вселенски събор в Никея през 325 г. определя Великден да се чества в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие, но винаги след Пасха. Понякога обаче празниците на православните и католиците съвпадат, като през 21 век това ще се случи 31 пъти, а след 2698 година, да сме живи и здрави, няма да се случва повече. 

Едно от тези съвпадения през нашия век ще бъде догодина, през 2025, когато и за нас, и за католиците Великден ще се падне на 20 април. Натоварена с конотации дата – Априлското въстание, рождения ден на г-н Хитлер и т.н. И ето че това обстоятелство се използва като повод отново да се повдигне въпросът за съвместното честване. Всъщност този въпрос не е толкова важен, защото епохални събития като Рождество, Възкресение, Страшния съд не се случват в нашето обикновено време – хроноса, – а в по-различно време, и нашето летоброене, нашите дати нямат кой знае какво значение. По-важно е да се постигне внушението, че между православните и католиците няма съществено противоречие и е странен този древен инат, с който странят едни от други, а не вземат да плеснат с ръце и да се прегърнат. Това е основен принцип на икуменизма – различията не са толкова важни, различията са пренебрежими. Важни са еднаквостите. Ако пренесем този принцип в областта на хематологията, ще трябва да кажем, че при кръвопреливане от един човек на друг кръвната група не е важна, важно е кръвта да е червена и при двамата. 

Не е наша работа на нас, простите граждани, да коментираме пасхалията. Но понеже по повод горното съобщение мнозина се зарадваха, че най-сетне Църквата ще се обедини и то в името на благородни каузи като борбата с бедността и климатичните промени, нека се опитаме съвсем повърхностно да загатнем какво е естеството на проблема между православието и католицизма. Иначе всички искаме да се тури край на схизмата, но това не може да стане как да е. 

Идеята не е нова. През септември 2017 в Москва се е провело „Международно поклонение на Истинския в Бога Живот“. Участвали са 800 души от повече от 60 страни и различни религии – не само християнски деноминации, но и мюсюлмани, евреи и будисти. Тъй че и в Русия не кипи най-чистото православие. Впрочем Руската църква участва в Световния съвет на църквите (най-висшия икуменически форум, създаден през 1948 в Амстердам), докато нашата имà благоразумието да го напусне. Не го забравяйте, когато някой пак ви каже, че нашата църква е марионетка на руската. 

Идеята е още по-стара. Още през 1910 масонът Джон Мот въвежда понятието „икуменизъм“, за да се обозначи с него движение, поставящо си за задача да обедини различните християнски изповедания чрез изкуствено преодоляване на различията между тях. Това движение отговаря на „модерните“ тенденции и идва да обслужи както необходимостта от въвеждане на някакъв ред в хаоса между протестантските „църкви“, така и да задоволи политическите амбиции на римокатолицизма. Наред обаче с политическите си цели икуменизмът си поставя и чисто религиозни, а именно налагането на нова световна религия върху останките от всички досегашни. Тази религия се основава на релативизма и синкретизма и мнозина вече я наричат „религия на антихриста“. Или, иначе казано, фокусът на новата „всерелигия“ се премества от небесата и Царството Божие, тук долу, на земята, тук и сега, в този свят. 

Безпросветната радост 

Но тези факти са малко познати и затова хората, които не са наясно с тях, приемат с радост всички новини за побратимявания между религиите, защото са им внушили, че всеки държи частица от истината и като се съберат, истината ще лъсне цяла. Пък и защо да се карат? За някакви си бабини деветини! Но дали биха се радвали толкова, ако знаеха, че: 

1. Задачата на Църквата не е да направи животът в този свят по-приятен, а да подготви преминаването на хората отвъд. Забравиха, че обожението е главна и може би единствена цел на живота, негов смисъл. 

2. Забравиха какво значи „Християнство“ (термин, употребен за първи път в Антиохия през късната античност) – това е следване на учението, което Сам Христос е преподал на и чрез учениците си. Тук няма какво да се разсъждава, тук няма какво да се търси, защото който търси нещо друго след истината, той търси лъжа. Просто и лесно. Истинското християнство е да се придържаме към Писанието, Преданието и постановленията на седемте вселенски събора. Толкоз. Бог е един и Истината е една, затова някои религии си приличат в едно или друго, но в своята пълнота тази истина е преподадена единствено в християнството от същия този Бог. Не може да има повече от една истина, не може всеки да си има „своя истина“ и това да е окей. Иначе в час по математика за Иванчо 2+2 ще е 4, за Марийка ще е 3, а за Стоянчо – 5. 

3. Спасението на душите и преминаването във вечността става единствено в Църквата (извън нея също има преминаване, но в по-различна вечност) и в тайнствата, които могат да извършват само свещениците, преминали през тайнството Свещенство и чрез ръкополагане приели благодатта, която апостолите получиха от Св. Дух на Петдесетница. Без тайнство няма благодат. 

4. Постановленията на съборите ясно казват, че у отпадналите от Църквата няма благодат, а онези, които се молят и причастяват заедно с отпаднали, също отпадат. Тези правила са още от апостолски времена, от времената, когато учениците на Христос са били още живи и са проповядвали по света учението Му. Така че в тези масовки като в Москва и в мераците на икуменистите няма благодат. Може да звучат красиво с грижата си за мира и климатичните промени, но в тях няма благодат, няма спасение. 

Ние искаме обединение с католиците повече от всички останали. Католиците не са виновни, че следват ереси. Има голяма разлика между това да проповядваш ерес и да следваш ерес. Ние искаме обединение, но начинът е само един – покаяние и отказване от заблудите и лъжеученията, за да не се прекъсва благодатта и да не се ревизира и редактира Христовото учение. 

Какво е ерес (αιρησις, избор) и в какво греши римокатолицизмът? 

Ерес е всяко отклонение от даден догмат, което не отхвърля цялото учение по принцип. Ерес е например учението на католиците за Чистилището. Ерес е и концепцията за непорочното зачатие. Знаете, че „непорочно зачатие“ не е, както си мислят мнозина, зачеване без полов акт, а зачатие на Богочовека и раждането Му от жена (човек), свободна от първородния грях. Защото, казват католиците, осквернен от греха човек не може да роди Бог. Да, но ако е възможно да има човек, свободен от първородния грях, то Боговъплъщението е ненужно, в него няма смисъл. Рождеството и Възкресението са безсмислени. 

Ерес е и причината за Великата схизма от 1054 година – filioque-то. То е промяна в текста на Никео-Константинополски Символ на вярата, чл. 8, според който Св. Дух изхожда от Отца, а католиците го променят на „и от Сина“ (Filioque), което е груба промяна в тринитарния догмат и следователно – ерес. Не може нещо да е хем така, хем така, както искат икуменистите. Не може да е едновременно вярно, че Духът изхожда само от Отца, и че Духат изхожда и от Отца, и от Сина. Невъзможно е. Следователно едното не е вярно. 

И е нелеп аргументът на икуменистите, че нещо, което не е изрично заклеймено като ерес от църковен събор, не е ерес. Ако аз кажа, например, че е възможно да се изчисли датата на Второто пришествие, това ще бъде парекселанс ерес и без да е минавало през събор. 

Някои казват, че схизмата е вдигната през 1965 от истанбулския патриарх Атинагор и от папа Павел VI, но не се запитват, защо православните и католиците продължават да не служат заедно литургии и заедно да се причастяват, или ако го правят, правят го тайно и гузно. Не може да има единство без пълно единодушие по всички догми и канони. И това не е заяждане на нискочели „зилоти“, както се опитват да го изкарат интелектуалците на икуменизма. 

Има и други фундаментални различия между православните и католиците, но не му е тук мястото да ги изреждаме. А за протестантите, мюсюлманите и будистите да не говорим… 

Догодина датите на Великден съвпадат. Но те искат да ги уеднаквят и за напред. Датите са си дати, важните неща не се случват в това време и в това пространство. Но ако някой иска да е съвсем сигурен, че се покланя на Христовото Възкресение на правилната дата, да гледа кога ще слезе Благодатният огън в Йерусалим и да се поклони на следващата неделя. Страх ме е обаче, че един хубав ден Огънят няма да слезе. А се знае, че когато не слезе Благодатният огън, настава „довършисвет“, започва обратното броене. Но „не бой се, малко стадо!…“ (Лук. 12:32), така или иначе трябва да се мине през края на света. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен. 

ЧЕТЕТЕ ОЩЕ ОТ СЪЩИЯ АВТОР ТУК.