Кой ще изведе Франция от политическата каша?
Отговорът е лесен - никой!
Писателят Стефан Цвайг веднъж написа, че европейската политика от векове е борба между две лидерски школи: Общото благо, подкрепяно от хуманиста Еразъм, и по-егоистичния стремеж към власт, насърчаван от Макиавели. Франция отчаяно се нуждае от първото, ако иска да излезе от задънената улица на парламента и да върне икономиката си в правилния път.
Извънредните парламентарни избори на 7 юли показаха, че френските избиратели са забележително единни в позицията си да не допуснат крайно десния лидер Марин льо Пен на власт, но са разделени по всички останали въпроси: Националният сбор на Льо Пен се класира на трето място след левия блок и центристите на Еманюел Макрон, но никой от тях не получи мнозинство, пише bloomberg.bg.
В страните, които са свикнали с коалиционни правителства, това би било незабавен стимул за компромиси и преговори от другата страна на пътя, за да се изградят по-големи партньорства. Умерената левица, Зелените и центристите потенциално биха имали само няколко места, които не им достигат, за да контролират законодателния орган.
Вместо това това, което започна като "Къща от карти", се превърна в нещо като епизод на "Сървайвър". Схватките вече започнаха: Крайнолевият Жан-Люк Меленшон бързо се закани, че няма да има компромис по отношение на главозамайващото увеличение на заплатите, данъците върху богатството и отмяната на реформите, част от програма, която според изчисленията на мозъчния тръст Institut Montaigne ще увеличи бюджетния дефицит със 179 млрд.
Останалата част от неговия Нов народен фронт не е толкова сигурна. Марин Тонделие от Зелените заяви, че трябва да се вземе предвид рискът от икономическа "катастрофа". Но равносметката от последните няколко дни е, че има много потенциални лидери в очакване, включително Оливие Фор от социалистите, но няма съгласуван кандидат и платформа.
Вместо да приемат факта, че никой не е спечелил, политиците изглежда смятат, че всички са спечелили - особено тези, които гледат към президентските избори през 2027 г. Затова и дясноцентристките политици сега казват, че заслужават шанс за съставяне на правителство, а бившият министър-председател Едуар Филип се стреми да ги обедини с центристите на Макрон. От своя страна Макрон се опитва да спечели време, като призовава за коалиция от проевропейски сили, която да държи крайнодесните на разстояние. Засега това е логично, като се има предвид значението на успешните Олимпийски игри и скоростта, с която левицата се разпада. Но Макрон трябва да знае, че лепилото, което държи блока му заедно, също не е трайно, като се задълбочават разногласията между неговите леви и десни членове. Не е мирно и по улиците, където някои от съюзниците на Меленшон се надяват да окажат натиск в зловещо ехо на "спрете кражбата" на Доналд Тръмп.
Партийните лидери трябва да загърбят прикритието и да помислят за общото благо. Левият алианс, който се обяви за най-голямата сила в парламента, трябва пръв да направи това, като тръгне от основни принципи. Едно е да се признае, че вчерашните манифести са предназначени за шредера: напълно нереалистично е да си представим, че едно правителство на лявото малцинство може да прокара съществуващата си програма в момент, когато фирмите за кредитен рейтинг и Европейският съюз поставиха Париж в ъгъла на непослушните в бюджета. Друг е въпросът, че целта на компромиса е да се създаде коалиция, което е единственият начин за устойчиво управление. А третата е, че всяка партия, която не желае да изгради коалиция - което изглежда се отнася за "Непреклонна Франция" на Меленшон - трябва да го заяви ясно и да приеме последствията.
Колкото по-дълго се проточва тази бъркотия, толкова по-голям е рискът от загуба на растеж, загуба на инвестиции и загуба на вяра в демокрацията - все добри новини за Льо Пен, която не бърза и очевидно остава политикът, който трябва да бъде победен през 2027 г., дори когато е изправена пред нова проверка за финансиране на кампанията. Франция има огромна задача да се справи с проблеми като производителността, покупателната способност, демографския спад и раздутия размер на държавата. Никой не може да изведе Франция от кризата - и може би за известно време това не е лошо.
