От Търново до харема на султана: Принцесата, която се жертва, за да спаси Българското царство

Когато говорим за принцеси, обикновено се сещаме за царските семейства в далечни страни. Не бива да забравяме обаче, че и по нашите земи са се раждали смели владетели, както и жени, които са имали силата да променят историята. Точно за една такава царска дъщеря и сестра разказваме днес. 

Името ѝ е Кера Тамара, а песни за нейната саможертва се пеят много след смъртта ѝ. Тя е дъщеря на цар Иван Александър и първата му жена царица Теодора и е родена около 1335-1340 г. в столицата Търново. Името Кера идва от гръцката дума за „госпожа“.

Освен царска дъщеря, Кера Тамара е и сестра на Иван Шишман и Иван Срацимир, чиято съдба е да бъдат последните царе преди падането на България под османска власт.

Интересното е, че Кера Тамара е по-голяма от братята си и майките им са различни. Нейната майка Теодора е първата съпруга на баща им Иван Александър, с която той се развежда и я изпраща в заточение.

Когато губи майка си, принцесата е едва на 6-7 години. Отгледана е от втората съпруга на царя, която пък го дарява с още дъщери и синове.

Кера Тамара пораства като истинска принцеса, получавайки най-доброто за времето си образование по чужди езици и музика. Когато става девойка, нейната красота става известна в царството. Омъжват я за богат деспот на име Константин, но за този брак не се знае много, освен, че той умира и я оставя вдовица.

Красивата Кера Тамара ще се окаже една от многото жени в средновековната история, чийто живот е станал разменна момента в борбата за власт.

През 1369 г. османските войски превземат Одрин и над Българското царство надвисва огромна заплаха. Две години след това цар Иван Александър умира, а държавата е разделена между синовете му Иван Шишман, Иван Срацимир и деспот Добротица, докато същевременно някои части вече са паднали под ударите на османците.

Разделението на властта става опасна предпоставка за мрачното бъдеще на България. След като падат някои български градове, Иван Шишман предлага мир и подкрепа на султан Мурад I в опит да спаси царството си. А цената, която трябва да плати, е ръката на сестра му Кера Тамара.

Сключването на брак между християнска принцеса и мюсюлмански владетел се е случвало през Средновековието, но не е нещо обичайно. На Иван Шишман не му е лесно да вземе такова решение, но опитите му да спаси царството по друг начин са безплодни и в крайна сметка трябва да се примири. Все пак той успява да спечели на сестра си още 7 години живот в родината.

В крайна сметка през 1372 г. Кера Тамара, която тогава е над 30-годишна, е изпратена в Бурса, за да стане част от харема на султана. Красивата българка е продадена, за да може владетелят да запази царството си, смятат хората.

А смирението на Кера Тамара пред нелеката ѝ съдба я кара да изглежда като мъченица в очите на църквата и народа. В среднобългарското историческо произведение Борилов синодик съдбата ѝ е оценена като саможертва:

„А тя, като отиде там, запази православната си вяра, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет...“

Вследствие на уредения брак султанът връща на българите завоюваните земи, а България съществува още 20 години.

В харема на Мурад I Кера Тамара се осмелява да направи нещо изключително смело – тя запазва своята християнска вяра. От гнева на султана вероятно я спасява фактът, че самият той е син на византийка. Освен това според преданията, той бил влюбен в българската си съпруга.

Смята се, че Кера Тамара също обичала своя мъж и той дори се е допитвал до нея по свои дела. Тя спечелила уважението му, защото била образована и с буден ум. За една година се научила да чете и пише на турски. Твърди се, че дори е играла роля на дипломат в сянка, съветвайки султана по въпроси за външната политика на Османската империя.

Въпреки това тя не престава да носи родината и вярата в сърцето си. Когато Търново пада и през 1395 г. синът на мъжа ѝ, султан Баязид I, убива Иван Шишман, сърцето на княгинята е разбито.

Историческа истина е, че Кера Тамара била високо ценена в султанския двор. Тя имала огромно влияние върху политиката на Мурад I. Турците и до днес грижливо поддържат гроба ѝ, което доказва колко са я уважавали. Точно същото признание Тамара заслужава и от България и обществеността на някогашната българска столица.

В българския фолклор Кера Тамара е възпята точно така – като смела и жертвоготовна княгиня, чиято красота пленява и покорява сърцето на друговереца. А легендата за българската принцеса, която запазва вярата и обичта си към родината, се превръща в извор на надежда и сили за българския народ по време на османското владичество.

В Странджа и до днес живее легендата за Хасекията – област от няколко села, които са били извоювани от смелата Кера Тамара. Само на 8 км от град Елена, в сърцето на Еленския балкан, се намира Марянският манастир. Легендата за Марянския манастир разказва, че той бил построен по волята на княгинята.

Други истории свързват Марянския манастир с момента, когато през 1371 г. султан Мурад I поискал Кера Тамара за жена.

Според преданието българката останала няколко дни в манастира по пътя си към Бурса и към своя нов съпруг. Тя не искала да се отказва от християнската си вяра и желаела да остане в манастира, но това било невъзможно. Затова младата жена решила поне да остави своите накити в храма.

Легенди разказват, че княгинята се върнала по тези места след смъртта на съпруга си през 1389 г.  А в старата турска столица Бурса Кера Тамара е погребана зад мъжа си, султан Мурад I. Нейната воля е била гробницата ѝ да бъде оставена непокрита, а върху гроба ѝ се сее ечемик.