Как да бъдат подкрепени стратегическите нужди на ЕС?

Европейският съюз трябва да придвижи напред зелената трансформация, дигитализацията на икономиката и да подсили военната си отбрана. Това изисква много повече инвестиции, отколкото преди. На база официалните оценки на ЕК и НАТО, изчисляваме, че са необходими допълнителни 5,4 трлн. евро за периода от 2025 до 2031 г., пишат икономистите Осман Буабдала, Еторе Доручи, Лучия Хоендервангерс и Каролин Нерлих в блога на ЕЦБ, пише investor.bg.

Необходими са огромни инвестиции

Както частният сектор, така и правителствата ще трябва да запълнят недостига на финансиране. „Лъвският пай“ трябва да се поеме от частните фирми, инвеститорите и домакинствата, но значителен дял – около 1,3 трилиона евро – ще трябва да бъде финансиран с публични средства.

Нека се фокусираме върху публичния канал. Под 400 млрд. евро могат да се очакват от съществуващите източници на финансиране от ЕС, така че говорим за разлика между наличното и необходимото публично финансиране в размер на над 900 млрд. евро за ЕС в периода 2025-2031 г., което трябва да се поеме на национално ниво и на ниво ЕС.

И докато това са груби сметки, те дават представа за степента на предстоящите предизвикателства. Отчитайки високата степен на несигурност, прилагаме диапазон от +/- 20%. На тази база недостигът на публично финансиране би се равнявал на между 0,6% и 1% от БВП на ЕС годишно, пишат икономистите в своя анализ.

Поемането на този разход няма да бъде лесно, особено за страните с висок дълг и голям структурен дефицит.

През 2023 г. съотношението на държавния дълг към БВП в ЕС варира между 20% и 160%. Наред с това някои от държавите с висок дълг страдат от големи основни фискални дефицити.

Националните правителства могат да получат някаква помощ до известна степен от новите фискални правила на ЕС, приети в края на април тази година, които поставят по-голям акцент отпреди върху съчетаването на нуждите от фискална консолидация с инвестиции и реформи, стимулиращи растежа. В сравнение с предишната фискална рамка, това може да облекчи отчасти натиска върху националното финансиране на стратегическите инвестиции. Две нови правила могат да се окажат полезни.

Първо, по време на фазата на бюджетна адаптация, която ще започне през 2025 г., Европейската комисия ще позволи на държавите членки възможността да си дадат повече време – до 2031 г., да наложат плановете си за фискална консолидация и да насочат дълга си към реалистично намаляване.

Така правителствата ще трябва да изпълняват по-ниски изисквания за фискални адаптации всяка година, но само ако Комисията установи, че те изпълняват реалистични планове за инвестиции и реформи. Тази нова рамка би позволила на ЕС публични инвестиции в размер до 700 млрд. евро за периода 2025-2031 г.

Второ, след като фазата на фискална адаптация приключи, държавите членки ще могат да запазят структурния си дефицит на 1,5% от БВП – повече от преди, което би дало с 1 процентен пункт повече фискално пространство за инвестиции спрямо предишните правила.

Допълнителни натрупани частни и публични инвестиционни нужди на ЕС и тяхното финансиране: прогнози за зелено-цифров преход и разходи за отбрана Допълнителни натрупани частни и публични инвестиционни нужди на ЕС и тяхното финансиране: прогнози за зелено-цифров преход и разходи за отбрана

Това пространство ще помогне, но ще бъде ли достатъчно?

Има причини да вярваме, че няма да бъде. Допълнителната инвестиция ще насърчи потенциалния растеж и следователно ще смекчи рисковете за устойчивостта на дълга, но с известно забавяне. Ще се появят затруднения и при изпълнението като например ограничен административен капацитет в публичния сектор.

Същевременно представените по-горе оценки на инвестиционните нужди са доста консервативни и не вземат предвид стратегически инвестиции, необходими в области като здравеопазване или образование. За някои държави фискалното пространство, оставено от новите правила, може да не е достатъчно. Дори страните, които започват от удобна фискална позиция и могат да си позволят да харчат повече от другите, трябва да бъдат загрижени. Никоя държава, дори и най-богатата, не може сама да спре климатичните изменения. Стратегическите инвестиции преследват споделени цели и като такива изискват и общ отговор.

Призив за координирани действия в Европа

Предварителните изчисления показват трудностите, пред които са изправени европейските политици, по отношение на разминаването межди инвестиционните нужди и фискалните възможности.

Няма вълшебно хапче, на което да може да се разчита. Фискалните правила на ЕС, които са по-благоприятни за инвестициите, са стъпка в правилната посока, но непропорционалното използване на публични инвестиции на национално ниво не само би се сблъскало с ограничения по отношение на административния капацитет и би рискувало да изтласка частните инвестиции. То не би било възможно и от гледна точка на публичните финанси.

По-голямата част от финансирането на стратегическите инвестиции ще трябва да дойде от частни източници и дори това няма да е достатъчно, ако не бъде подкрепено и интегрирано от инициативи на ниво ЕС. Това изисква координиран, цялостен и многопластов подход както към частните, така и към държавните инвестиции в Европа, включващ широк спектър от инициативи както на ниво съюз, така и на национално равнище.

За да се мобилизира частното финансиране, европейският капиталов пазар трябва да бъде придружен от укрепен единен пазар, по-добри рамкови условия за бизнеса, по-благоприятно за инвестициите корпоративно данъчно облагане, както и конкретни инициативи.

В държавите с висок дълг резултатите по отношение на растежа и дълга ще зависят от това доколко успешно правителствата прилагат плановете за възстановяване и устойчивост по NextGenerationEU.

От решаващо значение ще бъде дали страните са в състояние да изпълнят изискванията за фискални корекции по начин, благоприятстващ инвестициите. Това включва подобряване на качеството на публичните финанси чрез свиване на разходите, които не са достатъчно продуктивни.

Недостигът на публично финансиране в размер на 900 млрд. евро обаче не може да бъде преодолян без допълнително участие на блока. Следващият бюджет на ЕС (2028-2034 г.) би могъл да бъде катализатор, като финансира инвестиции в чисти публични блага – от съвместни обществени поръчки в областта на отбраната до енергийни мрежи, през мощни компютри до разширяване на облачните услуги на ЕС. Преразпределянето на приоритетите на бюджета, новите собствени ресурси и съвместното вземане на заеми са все възможности, които трябва да се разгледат.