Левски не е прескачал плет и не е искал да се потурчи

Автор: Борис ЦВЕТАНОВ в.Десант


Като скочил през плета, крачолът му се закачил за един от коловете и преди да успее да го откачи, турците откриват огън... – така описва залавянето на Васил Левски демократично забравената по-българка от сума ти българи Мерсия Макдермот. Но тя само е обобщила една картина, с която са откърмени няколко поколения българи още от ученическия чин. Повече от учудващо е как това най-голямо недомислие в биографията на Апостола е кажи-речи безсмъртно.

Намиране изход от ситуацията в прескачане на плет, при това неопасващ изцяло двора на ханчето, в снега, макар и не кой знае колко голям, е обида за интелекта на Дякона.

Генезисът на

тази измишльотина идва от въоръжения най-вече с ентусиазъм Никола Цвятков,

другар на Левски в Къкринското приключение. Той не е могъл да си обясни залавянето на кумира си: неустрашим, лъв същи, с нещо друго, освен с нелепо стечение на обстоятелствата. И си ги измисля.

Вместо да вникнат веднага в нелепостта, историците, някои наричащи се левсковеди (?!), са се хванали гуша за гуша в защита на „откритията” си –  за крачола ли се е закачил Дякона, за потурите или за цървулите.

В брой 2 от 2010 година на авторитетното „Нешънъл джиографик” в специалната тема на броя „По стъпките на Апостола” екскурзоводка от възстановката на Къкринското ханче (два пъти по-голямо отколкото е било, ама да не придиряме) Стефка Николова е приела: „Дякона закачил не връзка от цървула, а дъното на потурите си, но Захари Стоянов видял в това нещо негероично...” Това е „резултатът” от вековното търсене причината за залавянето на Васил Левски.

Причината да нямаме доверие в източника е, че явно Никола Цвятков има богато първично въображение. И то е лесно логично разпознаваемо. Той си измисля какво ли не. За паметната нощ има момент, в който описва ентусиазирано как от небето гледала   пълната луна, дори уточнява „месечината беше пълна и около нея като харман (кръг)”.

И Левски му обяснил, че това било признак на разваляне на времето.

Още професор Унджиев се усъмнява

и проверява различни метеорологични източници, дори и такива от Австро-Унгария. Но и от българския календар за 1872 година на „Летоструй”  се вижда, че до пълнолунието тогава има още шест дни.

Първичността във фантазиите на Никола Цвятков личи и от излиянията му, че Левски му бил казал след ареста: „Ще се потурча даже, но само и само да остана жив и да работя!” И ако това все пак може и да е приемливо, съвсем по Матросовски звучи как Апостола, вече заловен, се подпира до стената и изказва прочувствения си завет: „Прощавайте, братя и ти, мило отечество, за тебе отивам!”

Най-сетне пред д-р Парашкев Стоянов Цвятков разправя и небивалици като тази, че в Къкринското ханче бил питан от старшията (Юсеин Бошнак, но за него – по-нататък): „Този уловения Левски ли е?”. Иначе пред Христо Иванов – Големия, на когото Цвятков е доведен брат, казва, че бил питан само „какво знае”.

Изобщо пред един изследовател Никола Цвятков говори едно, пред друг – друго. А понякога пред един и същ в различно време – различно... Но толкова за Никола Цвятков.

Има още един източник, сочен за достоверен. Юсеин Бошнак, старши на стражарите, десетник, ръководел полицейската акция в Къкрина. Анализът показва, че всичко казано от него няма никаква доказателствена стойност.

Оставяме настрана, че данни от него търсят главно ловешки първенци, искащи „доказателства” за вината на поп Кръстю и разкъсвани от люта ненавист едни към други. Пред такива хора по принцип разпитваният ще говори каквото се иска от него. Само и само да изкрънка полза лична в трудното време след Освобождението.

Освен това Юсеин Бошнак има да крие и доста утежняващ положението му факт: изчезналите  при ареста на Апостола 4 500 гроша – внушителна сума за време, в което кило месо струва грош. Бошнак не обелва зъб за парите. И трупа недомислие след недомислие.

Апостолът произвел един изстрел и ранил заптието в ръката, но тогава останалите от блокадата се нахвърлили върху него

Че той водел полицаите, че той викнал „хански на вратата „Ачкапу, чорбаджи!”, че самият каймаканин го изпратил там с лично напътствие да арестува Левски; че видял през дупките на вратата как Апостола горял в огнището книжа, дори че при ареста Дякона убил едно заптие. Мимоходом ще отбележим, че

Юсеин Бошнак е заптието, което е ранено при ареста на Левски.

Толкова и за Бошнак.

Има и друга подробност, скарана с логиката: поведението на жандарите. Държанието им, така е прието от историците (защото ще видим, че вън от погледите им е останало регистрирано истинско полицейско поведение), противоречи на постъпките дори на деветосептемврийски милиционери.

Първата работа при подобна акция е полицаите да заемат позиции до всички възможни изходи за съмнителния, когото са дошли да проверят. Това са три прозореца и три врати. Според общоприетата версия, нямало никъде никой. Всъщност истинската картина е съвсем друга.

И тя се знае поне от 21 февруари 1923 г., когато секретар бирникът на Къкрина Томчо Николов и главният учител Петър Цонев питат и записват дядо Петър Попов от Къкрина и той им дава „най-достоверни сведения”, защото когато станало залавянето на Левски, той бил в дюкянчето си, което отстояло на 30-40 метра от Христовата кръчма (ханчето).

„След полунощ към 2-3 часа се пробудих – разказва свидетелят. – Чух да се тропа на Христовата кръчма. Чух и следния вик: „Ей, ханджи, отвори, умряхме от студ! Караме добитък от Плевен, много изстинахме, отвори да се сгреем...” Според дядо Петър това били думи, изречени на български от Али чауш – „заптие в конака”, който много добре владеел нашия език...

Ами ние, поне в последните десетилетия, всички гледаме кримки – описанието на дядо Петър е точно ювелирното поведение на полицаи, дошли да арестуват някой съмнителен тип. Я се представят за пощаджии, я за разносвачи на пици... Никола Цвятков, вместо да каже как си е било всичко, измисля страшни гороломни гласове от рода на „Ачкапу чорбаджи”...

„Аз се доближих до вратата – продължава дядо Петър, – ослушах се... Заптии пеши и конни сновяха около ханчето. Даваше се тиха команда...” Ако някой досега не се е уверил, че това е образцова акция по залавяне, ние не можем до добавим нищо друго.
Явно става дума за устройване на засада до всички възможни изходи.

Дядо Петър излязъл до плета на дюкянчето си и се загледал. Той допълва и картината на времето: „побеляване от изток”. Явно развиделявало се, къде ще бяга Левски по големия издайник – снега?! Освен това, ако нещо се е случило около плета на близката кръчма, щял е да го види.

Но дядо Петър разказва в крайна сметка онова, което бил научил от Никола Цвятков. Просто приема, че това, което той не е видял, човекът най-близо до Левски би трябвало да знае най-добре.
След всичко това възникна въпросът:
Какво всъщност е станало в Къкрина?
                       
За срам на българските историци, има го черно на бяло.

Ако все пак до 1937 година не е било познато, то от времето, в което в наши ръце попадат протоколите от разпитите на Апостола и неговите сподвижници пред Извънредната комисия, присвоила си правото да бъде и съд, всичко е ясно.

Ако не придиряме толкова, нека поне от 1952 година, когато излиза книга с протоколите, да питаме защо се спи за красноречивото доказателство. Първа работа на всеки разпитван е да казва пълната истина за онова, което разпитващия го знае много добре.

А членовете на Комисията са били добре запознати с ареста. Чист формален акт е включването на въпрос от рода на „Как ви заловиха?” при разпитите. Затова и, без да му се отдава кой знае какво значение, чисто за протокола, разпитващите го задават чак на 9 януари по време на последния разпит:

Въпрос: Как ви заловиха?
Отговор на Левски: Към десет часа сутринта по турски ( около 4-5 нашенски, б. а.), когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана (това е Юсеин Бошнак, той е начело, той е този, към когото се обръща Левски, б. а.).  После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащият  не ме  пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме..."

Това е.
Може би Никола Цвятков го е знаел. Но за първичните му инстинкти в това липсва героичният елемент, а къде без него в биографията на кумира му!

Всъщност Никола Цвятков няма вина.
Вината е в изследователите, в левсковедите (?!),  а тя е в това, че не се чете. А още народният поет беше казал: „Чети, то сляпото окато прави!”