Заради топлото време сафридът остана тук, не тръгна към Босфора

Промяната в миграцията на рибата започна още много преди случващото се в Украйна, категоричен е кметът на Ченгене скеле

Ключови думи: Димитър Янчев, рибар, Ченгене скеле, новини, Флагман

Димитър Янчев е роден в Бургас през 1951 година. Повече от 60 години е в морето. Попаднал случайно на един от даляните в Бургаския залив и останал там за цял живот. Работил е и на риболовни кораби, и в "Океански риболов", но далянджийството е неговата голяма страст.

От години, той е кмет на бургаските рибари, чиито хижи са живописно накацали по каналите на селището Ченгене скеле. Като всеки рибар, и той си има прякор - Брадата, но не се обижда, когато го наричат така, и казва, че си го носи с достойнство, вижте интервюто му пред колегите от вестник "Труд".

- Г-н Янчев, отразява ли се войната в Украйна на пътя на рибата?
- Определено не. В момента там не се водят сражения по вода. Има няколко инцидента на избухнали мини, но това не може да повлияе на пасажите. Промяната в миграцията на рибата започна още много преди случващото се в Украйна. Като съдя по последните данни, България и Румъния имат по-малко от 3% от общия улов на Черно море и това говори само за едно - че миграционните пътища на рибата са се променили и вместо по Западно крайбрежие на Черно море, минават по Източното. И това е много тревожно, защото освен промяната на миграционните пътища, се променя и миграционната памет на рибата. И, честно казано, този въпрос би следвало да е към Института по океанология, но аз имам едно елементарно обяснение - че се появиха инвазивни видове в морето. Освен рапана "Томасиана", още и два вида медузи. Къса се хранителната верига. Рапанът де факто променя подводния ландшафт. Той е страшна напаст, унищожи много мидени полета. Произхожда от Японско море, това животинче е двуполово. Една рапана хвърля 400 000 яйца. Разбира се, рапанджийството стана бизнес, ловят ги, но, както казах, говорим за напаст и всичко това се стоварва върху мидените полета. А е известно, че естественият филтър на морето е черната мида и ако нея я няма - има проблем.

- Кмет сте на култовото селище Ченгене скеле. Каква е историята му - как се е появило то?
- В България, а бих казал, че и в Европа, няма друго подобно селище. През 1972 година започна офанзива за построяване на пристанището "Западен мол" - за разтоварване на дървени трупи от Коми. Коми, където ние, българите, имахме мини- държава за дърводобив. Корабите тип "Волгобалт" пристигаха от Волгодонския канал и бяха по-плоскодънни, за да могат да минават през него. Когато се е родила тази идея за изграждане на новото пристанище на Бургас, тогава е било взето решение то да се намира там, където пък всички лодки и рибари бяха намерили приют - в района на стария Кораборемонтен завод. И лодките бяха принудително „изхвърлени“. "Трансстрой" изкопа тук два канала и един входен, и така морските съдове бяха преместени на мястото, където сме сега. Тези, които не пожелаха да отстъпят и да си тръгнат, оставиха лодките си на старото място, и много от морските съдове бяха засипани при строежа на новия кей. Ето така възникна рибарското селище. Когато дойдохме, нямаше нито път, нито ток, нито вода. Мъкнехме части от лодките чак до Бургас за ремонт и беше много тежко. Тогава е имало моменти, в които съм си мислил, че тази общност няма да оцелее, но тя се оказа по-здрава от всички несгоди.

- А защо това име - "Ченгене скеле"?
- Всъщност е "Чингене скеле", което значи „цигански пристан“. Историята е много интересна. Цариград /Истанбул/, от столетия се е снабдявал с дървени въглища от нашия регион. И примерно за въглищата, идващи от Странджа, основният понт за товарене за Истанбул е бил Василико. Вторият понт - от Сакар планина, въглищата са доставяни до тук с кервани от камили. Било е нещо като транспортна лента с камили. Това е от района на Тополовград. Нямало е никаква механизация и хората, които са работели - изпотени, с полепнал по тях прах от въглищата, са приличали на цигани. Оттам и името. Поне такава е градската легенда.

- Вие сте сред най-старите и опитни далянджии. Разкажете за едновремешния живот край тези съоръжения.
- Далянът е много интересно съоръжение. По-голямата част от от риболова е динамичен - мрежи чепарета и т.н. Докато далянът е стационарен. Той има една точка на брега и сто-двеста-триста метра "хавлия". По далянска терминология това е пътят на рибата, опънат в морето, по който тя влиза в съоръжението, т.е. в "къщата" на даляна. Обикновено рано сутрин рибарите излизат на "воля", което означава да съберат уловената през нощта риба и да почистят мрежите - "хавлията". Далянът, бих казал още, че е културен феномен, може би поради това, че е стационарен. На даляните идваха хора с особен манталитет - художници, писатели, поети. Посрещал съм на моя далян Любен Дилов-старши, както сега другарувам със сина му, артисти от Бургаския театър - Славейко Василев, и много, много други хора на изкуството. И тези хора предпочитаха общуването с рибарите, въпреки примитивната обстановка. Тогава почти по даляните нямаше ток, нямаше вода, но пък всичко беше много красиво.

- Ваша е крилатата фраза, че на далян се ходи с хляб и яйца. А винаги ли имаше рибена чорба?
- Абсолютно всеки ден. Имаше един капитан, който бе мой учител. Веднъж ми каза "Мите, Мите, заприличахме на делфини- само риба ядем." Задължително е да се носят яйца и хляб, защото около даляна няма магазин, а трябва да се прави застройка на чорбата. Освен това, като дойдат гости, хлябът може да се окаже малко. Никой не искаше да се носи алкохол. Често казвахме на гостите "Другият път донесете две яйца". Рибената чорба винаги се прави от прясна риба, но всички рибари вярват, че винаги трябва нещо да се допълва, защото колкото повече са видовете риба в нея, толкова по-вкусна е.

- Защо намаляха даляните и вече са почти на изчезване?
-  Първо, е много труден за обслужване. Примерно котвите на даляна са 50-60, обикновено камъни от порядъка на 300-400 килограма и те трябва да се носят и хвърлят в морето. Втората причина е, че честно казано, доходите не са толкова големи, че да могат да покрият разходите на примерно един млад човек. Третата причина е бюрокрацията. Един далян, за да се даде на някого, трябва да се издаде заповед за търг, а и много хора взеха даляните не за риболов, а за място за отдих - с ресторанти и т.н.

- Навремето в залива най-много се е ловяла скумрията и от нея са правили прословутия чироз. Защо е изчезнала и в момента я няма в Черно море?
- Нямам обяснение. Чирозът се прави от колюз, маврика и лепарид - това е скумрия, през различните сезони. Последният ми спомен за богат улов на скумрия бе през 1968 година и оттогава, както се казва, "отряза като с нож". Наистина нямам обяснение, дори и подозрения нямам - защо я няма скумрията.

- А има ли нови видове риби и какви са те?
- Примерно дивият лаврак и скорпид. Но не мога да кажа, че са били непознати за рибарите в Черно море. Просто може би непознати като консумация. Тежки са за обработка. Примерно скорпидът е едно прекрасно месо, но е труден за обработка, заради шиповете си и дебелата кожа. Убождането от шиповете е болезнено и неприятно. Проникват средиземноморски видове, но не е нещо фрапиращо. Сега става модерен минокопът да речем, който също винаги го е имало.

- Насочват ли се млади хора към рибарлъка като професионално занимание?
- Не е доходоносна професията. Изключително тежка бюрокрация, изключително несъответстващи мерки... Никога през годините не е имало възможност и не се е влагало рибарите да бъдат социално осигурени, да получават сериозни заплати. Но много хора, включително нашите деца и внуци, искат да общуват с морето по естествения начин - като рибари. Не че риболовът има бъдеще като промишленост, но можем да мислим оттук нататък за риболовен туризъм и много подобни неща.

- Паламудът е царят на морето през есента, но има ли някакви поличби дали сезонът ще е паламуден или не?
- Определено не. Може би при малко по-сериозно наблюдение, паламудът би трябвало да се очаква, когато има изобилие от храна. Старите рибари също казваха, че има ли горчивка /дребна хамсия/, или ува /малка зарганоподобна рибка/, ще има и паламуд. Те се забелязват на повърхността на водата. Та, види ли ги рибарят, може да се надява на добър улов на паламуд, което обаче не е задължително. Много зависи как рибата е хвърлила хайвера си в района на мръстилищата, дали е оплоден правилно, дали има достатъчно кислород, дали има слънце. Много са факторите. Най-добрата година, която съм запомнил, морето да даде много паламуд, е 1968 година - последната и когато се ловеше много скумрия. Тогава имаше наистина невероятен улов на паламуд. Със самосвали го караха от Созопол до базата на "Славянка" - фабриката за преработване на риба. Оттогава има повече от 50 години... Това е незабравимо.

- Коя е най-хищната риба в морето?
- Леферът. Защото, дори когато се нахрани, не спира да ловува. Със сериозното си оръжие - зъбите, с които режат /могат и пръст да отрежат, ако не си внимателен/, продължава автоматично да убива. Вече не може да поеме храна, но продължава да убива. Правим "воля" на даляна, имало е такива случаи, и виждаме в мрежите повече от половин тон хамсия, нарязана на две, от леферите.

- Има ли акули в Черно море?
- Разбира се, че има. Това е черноморската акула - бодливата акула, която се превърна в деликатес. Между другото и тя почти изчезна. Тя, както и моруната - всички дънни видове намаляха. Навремето 1975-1976 година, да уловиш акула се смяташе за проклятие. Вадим трала, на реке /риболовен кораб, на който работех тогава/, а той пълен с акула и я връщахме обратно. Никой не я искаше. После се оказа, че е сериозен деликатес. Лови се на парагади, наистина на големи дълбочини.

- Коя е най- вкусната риба?
- За скара - леферът. На дървени въглища той е венецът на кулинарното произведение на брега на морето. Плакия - това вече зависи от уменията на готвача. Но прибавям и една друга рецепта - попчета със сос скордаля. Този сос е с доста чесън, който се желира и попчето, след като се залее с него, задължително престоява една нощ в хладилника, и ястието става уникално.

- Предстоят избори. Рибата има ли връзка с политиката? Има ли повече или по-малко риба?
- Риболовът има връзка с политиката, дотолкова, доколкото в НС коват законите, по които риболовуваме и административната тежест за рибарите, което много често се прави, без да се консултират с нас. Но обещанията си спазват. Мога да кажа, че много нещо е постигнато в селището: имаме ОУП, ПУП, селищно устройствен план и вече сме в листата за нематериално културно наследство. Това е свършено благодарение на много специалисти, с различни специалности, не само на депутатите.

- Сега каква риба ловите?
- Почти нямаше паламуд, но тази година имам чувството, че сафридът не напусна Черно море. През пролетните месеци - най вече април, имаше добър улов на сафрид. Според мен, сафридът не напусна морето заради високата температура на морската вода и заради това, че на практика нямаше зима. Това позволи да зимува тук. Иначе през Босфора, Дарданелите минаваше в по-топлите морета.

- На 9 май за пръв път в историята на Бургас се празнува Летен Никулден. В Ченгене скеле отбелязахте ли го?
- Ние отдавна сме поели една инициатива - даже имаме отправено предложение към Сливенска епархия, тук, в рибарското селище, да построим храм - Свети Николай Летни. На 9 май всъщност мощите на нашия светец - свети Николай, са пренесени от Мира в италианския град Бари. Летният Никулден събира много хора да го празнуват, защото през зимата времето често ни изненадва с бури. На 6 декември, когато се отбелязва и Денят на Бургас, ние тук, в Ченгене скеле, ходим в града. В селището празнуваме на друга дата - 19 декември, когато е Никулден по стар стил. Правим го, защото тогава при нас, рибарите, могат да дойдат повече гости, а и на 6 декември имаме много именици и всеки предпочита да празнува със семейството си. Докато на 19 декември всички се събираме в нашето прочуто заведение, наречено "Морски сговор".