ГЕРБ води с 9,5 %, ПП-ДБ дори не са сигурни за второто място

ГЕРБ ще имат 70-72 депутати в следващото НС, ПП-ДБ, "Възраждане" и ДПС - по около 40

Ключови думи: ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, Екзакта, новини, Флагман, проучване

ГЕРБ-СДС са с над 9% преднина пред ПП-ДБ, ДПС се нарежда на трето място. Това са данните от проучването на "Екзакта Рисърч Груп", финансирано със собствени средства и проведено в периода от 11 - 18 април, които бяха представени в аудиокаста на "Фокус“ от Лилия Йорданова, собственик и управител на социологическата агенция.

"Делът сред гласуващите на ГЕРБ-СДС е 25,9%. Електоралният дял на ПП-ДБ е 16%, на ДПС е 14%, на "Възраждане“ е 13,8%. БСП има електорален дял от 9,6%, а "Има такъв народ“- 5,2%.

Други партии- по-малки, различни, от тези споменатите, които са парламентарно представени, съвкупно получават близо 8% - по-точно 7,7%", каза Йорданова, базирайки се на данните. Според проучването хората, които ще гласуват с "не подкрепям никого" са 7,4%.

Твърдите електорати на основните партии ще изнесат битката на предстоящите избори. В тази битка, ГЕРБ-СДС ще влязат с безспорна преднина, която трудно може да бъде преодоляна. Такива са електоралните нагласи към 18 април 2024 г. според данните от национално представително изследване на "Екзакта", проведено в периода от 11 до 18 април чрез пряко интервю „лице в лице" сред 1020 пълнолетни българи в 70 населени места на страната. Изследването е финансирано със собствени средства на "Екзакта" като част от изследователската й програма.

Под въпрос е подреждането от 2 то до 4 – то място, тъй като резултатите в настоящото изследване не просто са близки, но и се вместват изцяло в размера на статистическата грешка при подобни проучвания. Предвид процесите вляво е трудно отсега да се прецени дали БСП има някакви шансове да се приближи до водещите партии. При тези данни изглежда реалистично ИТН да влязат в следващия парламент. 

На фона на растящото разочарование от политиците и политиката, немалка част от протестния вот отива при Възраждане, но предстои да видим дали партията на К.Костадинов ще успее да опази за себе си този протестен вот от новите политически субекти в ляво и в дясно, които се целят именно в него.

Данните към момента показват, че поне една нова формация има шансове да попадне в следващ парламент. И тъй като има нови политически субекти и в ляво, и в дясно, още на старта на кампанията ще търсим отговор на въпроса на чия страна са шансовете.

Към 18 април декларативната активност за парламентарния и за европейския вот се движи между 45% и 47%, но предвид ниската активност от последните години, е разумно прогнози да се правят в самия край на кампанията.

Засега измерваме малко по-ниска декларативна активност за евровота, което е очаквано предвид досегашното участие на българите на евроизбори . Формулата „избори 2:1" ще се опита да коригира това и да повиши доколкото е възможно електоралната активност на евроизборите. 

От данните на изследването на "Екзакта" става ясно, че ГЕРБ води с 9,5% пред ПП-ДБ. ГЕРБ получава 25,9 %, а "Промяната" 16,4%. Трети са ДПС с 14%. Следват ги "Възраждане" с 13,8%, след тях са БСП с 9,6%, а ИТН са с 5,2%. Така отговарят на въпрос "За коя политическа партия/коалиция ще гласувате на предстоящите на 9 юни т.г. парламентарни избори" интервюираните.

Общественото мнение за политическата ситуация в страната

- 78% от интервюираните подкрепят формулата „2 в 1", по която ще се провеждат предстоящите избори.

- Разочарованието на българите от политическите събития през последните месеци, се оказва определящо за начина по който сега те гледат на политическата ситуация у нас. 91% от интервюираните споделят мнението, че повечето българи са отвратени от политическите събития у нас напоследък.

- Две трети от участвалите в изследването очакват активността на предстоящите избори да е по-ниска от тази на последните парламентарни избори от април 2023 г., когато тя беше около 41%. 20% пък допускат, че сега активността може да е по-висока, като така мислят по-често жители на малките градове и хора на средна възраст.

- 45% са убедени, че ГЕРБ по-скоро печели от това, че се отива на предсрочни парламентарни избори, а онези, които не споделят подобно мнение, са двойно по-малко. 9% твърдят, че ПП-ДБ по-скоро печелят от отиването на предсрочни парламентарни избори, а 56% не мислят така.

- В рамките на коалицията ПП-ДБ регистрираме известно нарастване на симпатиите към ДБ и почти пропорционално свиване на тези към ПП. ДБ разширяват влиянието си сред младите избиратели и сред столичаните.

- Към 18 април, 38% от българите вярват, че е възможно след изборите на 9 юни ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ да си партнират под някаква форма. Според 26% подобно партньорство е невъзможно, а цели 37% не знаят какво да очакват от тези две коалиции след вота.

Евроориентациите на българите в навечерието на евровота

Към 18 април 67,5% от българите подкрепят членството на страната ни в ЕС, а една трета не го подкрепят. 20 години след влизането ни в НАТО, 54% одобряват членството ни, а неодобряващите са малко над 40%. През последните години Екзакта мери одобрение на членството ни в ЕС от около и малко над 70%, а подкрепата за членството на страната ни в НАТО е в рамките на 56% - 57%. Понастоящем членството ни в ЕС е одобрявано най-вече от българи на възраст под 50 години, от висшисти, от столичани и от жители на големите градове. Подкрепа изразяват повечето избиратели на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и на ДПС, както и две трети от тези на ИТН. Неодобрението към ЕС е по-висок дял от одобрението сред избирателите на БСП и на Възраждане.

Неодобряващи членството ни в НАТО има по-често сред възрастни и нискообразовани хора и сред жители на малки населени места. Силно негативни нагласи към НАТО регистрираме сред избирателите на БСП и на Възраждане. Неодобряващите членството ни в НАТО сред симпатизантите на ИТН са малко повече от одобряващите го.

30% от българите заявяват, че редовно гласуват на евроизбори. 45% твърдят, че понякога гласуват, а 25% посочват, че досега не са гласували на евроизбори. Тези данни са близки до официалните на ЦИК за евровота от 2019 година, когато активността беше около 33%.

По-често заявяват, че редовно гласуват на евроизбори образовани и заможни млади хора и жители на големите градове. Предстоящата кампания може да се опита да мобилизира онези, които твърдят, че не гласуват редовно – те са на възраст между 30 и 60 г. и живеят в градовете на страната.