Ако ще всички в парламента да направят общо правителство, пак няма да има стабилност

Ключови думи: александър маринов, социолог, политика, служебен кабинет, ротация, провалени преговори, българия

Александър Маринов е роден на 12 май 1957 г. в София. През 1982 г. завършва социология в СУ „Св. Климент Охридски”. Пет години по-късно става доктор по „Социология”.
Започва трудовата си дейност през 1983 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 1991 до 1997 г. е народен представител в 36-то и 37-то Народно събрание от БСП. Бил е председател на БСП-София. Напуска партията през 1996 г.
От 2005 г. е доцент, а от 2016 г. – професор в катедра „Публична администрация” на Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, от 2009 г. – доцент, от 2017 г. – професор в катедра „Политически науки” на ПУ „П. Хилендарски”.
Автор на четири авторски монографии, 4 колективни монографии и над 70 студии и статии. Член на редакционни съвети на четири научни периодични издания.
Председател на Стратегическия съвет при президента Румен Радев, съветник на служебния премиер Гълъб Донев.
Владее руски, английски и френски език. Той говори за служебния кабинет и политиката, съобщава trud.bg.

- Проф. Маринов, бъдещият служебен премиер Димитър Главчев обяви, че ще предложи министри, равно отдалечени от партиите. Има ли още такива хора в тази партизирана и квотна България, професор Маринов?

- Съмнявам се, че трябва да се използва „равна отдалеченост“. Добре би било бъдещите министри да не са били пряко ангажирани с партийна дейност. Този идиотски модел, който бе въведен, прави това почти невъзможно, тъй като самото назначаване от парламента означава някаква обвързаност, освен това премиерът е ясно свързан с една от партиите.  Но това не означава, че той непременно ще налага нейните интереси. Това е въпрос на лична почтеност и на обществен контрол. Даже бих добавил – и на някакво чувство за самосъхранение, защото в такива мътни времена не е добре да газиш през лука. Според мен задачата на Главчев е много трудна не само заради това да подбере хора, които не са явно партийно пристрастни, а защото за сам човек в такъв кратък срок е изключително трудно, ако го прави сам, разбира се. Аз имам представа как това ставаше в администрацията на президента Радев, как се събират данни, как се проучват бъдещите служебни министри. Задачата не е лесна и това още веднъж доказва колко недомислени бяха тези поправки в конституцията.

- Но в служебните кабинети на президента имаше ярко оцветени партийно министри – Янаки Стоилов, Крум Зарков?

- Да, имаше такива хора. Това е вече въпрос на личната отговорност на президента, който сам по себе си е надпартиен. Имаше и други хора – спомни си в първия му кабинет Огнян Герджиков от НДСВ, Илко Семерджиев от СДС. Пак казвам – едно нещо са формалните връзки с партиите, друг е въпросът как един министър или министър-председател ще действа в служебно правителство.

- Сега кой ще носи отговорност за служебното правителство на господин Главчев?

- Никой. Въпреки че отговорност трябва да носят тези, които извършиха тези промени. Всичко се стоварва на ППДБ, но каквото и да се каже за тях, е малко. Но не бива да се измъкват нито ГЕРБ, нито ДПС, по-точно Пеевски, защото той беше изключително красноречив на темата конституционни промени, беше едва ли не техен говорител, а сега замлъкна. Това е политически и морален аспект на отговорността. А текущата отговорност за това правителство не носи никой. Президентът не е имал възможност да избира, не може да носиш отговорност при това положение.

- Защо според вас бяха провалени преговорите за ротацията и кой е по-виновен за това?

- Тези преговори бяха провалени предизвестено. И причината тук не е в това кой е по-виновен от гледна точка на невъздържаност, грубост и непочтеност, въпреки че всички тези неща ги има. Преговорите се провалиха, защото ГЕРБ и ППДБ са две антагонистични формации. Те имаха някои общи интереси, постигнаха ги, след което територията за сътрудничество се изчерпи и се появи теренът за конфликта.

Защото става дума за ключови елементи на властта – съдебна власт, антикорупционна структура, служби за сигурност. Добре знаем, че българските политици и тези конкретно гледат на въпросните служби като на оръжие. Те не мислят за тези служби като нещо, което работи за обществото, а мислят дали няма да го използват срещу нас и дали ние може да ги използваме срещу тях. И някои от твърденията не са лишени от основание. Например – арестуваха ли Бойко Борисов – арестуваха го. Има ли гаранции, че това няма да се повтори? Няма, както няма гаранции и за обратното. Доколкото познавам Бойко Борисов, той няма да преглътне и да забрави това.

Така че тук въпросът е по-скоро за една неискреност към обществото. Самата идея, че тази сглобка можело да издържи дълго време, а някои колеги говореха за цял мандат, е невъзможна. Поне докато с тези участници се извеждат на преден план тези ключови акценти в позициите, които искат да спечелят или да запазят. Значи трябва да се търси друга формула, тази не е възможна.  

- Според вас каква трябва да бъде тази формула?

- Моето мнение е, че българската партийно-политическа система във вида, в който я познаваме, е приключила. Това означава много сериозно обновяване на всички основни компоненти – идеология, политики, лидери, структури и най-вече начин на комуникация с гражданите. При съществуващата даденост каквито и размествания да се правят, ако ще всички в парламента да направят общо правителство, пак няма да има стабилност по простата причина, че ще бъдат представени една трета от българите. И проблемът не е само във формалното представителство, а в неглижирането на възгледите и интересите на това огромно мнозинство. Решението е в нов тип представителство, нов тип коалиционно мислене. Това означава и известна степен на предварително доверие, колкото и сега да е абсурдно да говорим за това. Защото последните няколко години бяха години на диви лъжи. Вероятно би било добре да има един обществен пакт на партиите към обществото, че няма да злоупотребяват с властта, включително да си разчистват сметките.

- Като заговорихте за лъжи – ами те не са свършвали. Сега Кирил Петков излъга, че Андрей Гюров бил съгласен да стане служебен премиер, та се наложи Гюров да го опровергае, Асен Василев набеди „Информационно обслужване“, че манипулира изборите, а оттам му отговориха, че никога не са управлявали машините за изборите. Премиерът в оставка Денков пък каза, че само Мария Габриел искала да има истински преговори, останалите лъжели от сутрин до вечер. Което ми напомни как след един изтекъл запис на лидера на социалистите Дюрчани пред 2009 г. в Унгария, че са лъгали сутрин, обед и вечер, повече не са идвали на власт. Но нашите избиратели не наказват политиците си по този начин, които ги лъжат. Защо е така, според вас?

- Те наказват обаче по един особен начин...

- Като не гласуват...

- Да, това е първата фаза. Това е много тежко наказание, тъй като ние наблюдаваме постепенна и вече почти пълна делегитимация на политическите партии. За съжаление това се принася и върху институциите, които в България са захванати от партиите. По този начин избирателите режат корените на партиите. Партиите допуснаха да се отчуждят от обществото, да престанат да общуват с хората. Сега те са като едни ужким яки дървета, но нямат яки корени и всеки трус може да ги събори. Ето това ще стане – следващият момент ще се появи нещо, което може да изглежда като прорасляк или дори като бурен, но то така бързо ще ги събори, че няма да усетим как ще се променят нещата. Така че избирателите са на предпоследната фаза на наказанието, последната ще бъде, когато те си припознаят нещо ново. Аз дори смятам, че няма да е само едно.

- Мнозина залагаха на „3 март“, но не стана?

- В същинския си смисъл „3 март“ приключи. Това беше една вълна на ентусиазъм и енергия, свързана със запазването на националния ни празник, но и с много други идеи за държавността. Но приключи. Аз смятам, че „3 март“ е подходящо за гражданско движение, за партия не е удачно, не може една партия да присвои националния ни празник.

- Тогава? Кои нови формации според вас биха влезли в следващия 50-ти парламент?

- Моите симпатии са на страната на формацията на Кузман Илиев „България може“. Следя го отдавна, интелигентен е, с идеи, претърпя съществена еволюция.  На базата на натрупания опит той зае една много по-солидна позиция с по-голямо уважение към традиционните ценности, с акцент  националното достойнство да се защитава по суверенен начин. Според мен той е една от опциите, които могат да получат подкрепа на изборите. И второ – партията на Васил Божков. Каквото и да говорим, тя представлява някаква величина, дали ще успее да добута до 4 процента, не знаем. Вярно, времето е малко, но понякога нещата стават много бързо.

- За какво и на кого бяха нужни предсрочните избори? Мнозинството от хората не ги искаха, според почти всички социологически агенции?

- Не съм много убеден, че е така. Много зависи как питате хората. Второ, има едно масирано облъчване на обществото, че нищо няма да се промени. Смятам, че това ще бъде поредното внушение, което ще бъде опровергано. Трето, което е най-важното. Мисля, че Атанас Атанасов каза – вие сега какво направихте, хвърлихте държавата на избори. В една демокрация изборите не са бунище, ние не изхвърляме държавата на бунището. Въпросът е кой се бои от избора на народа? Да, би било добре, ако можехме да се справим без избори. Но според мен те бяха абсолютно задължителни, защото двете основни сили, които влязоха в управлението, излъгаха по един брутален начин   своите избиратели, и особено ППДБ.  ГЕРБ бяха малко по-предпазливи в заявленията си с кого може и с кого не може, най-малкото не казваха „ще ги вкараме в затвора“, най-много ще ги отстраним тези шарлатани и измамници от властта. Но и ГЕРБ не каза, че ще управлява с ППДБ. Сега те ще водят същата кампания анти-ГЕРБ, но си задавам въпроса как ще обяснят на избирателите си последните девет месеца? Колко останаха тези, които имат квази-религиозна вяра?  Тези избори ще покажат, че колкото и българинът да е обръгнал на лъжи, измами и шмекерии, има някакви граници, отвъд които  наказанието ще е сериозно. Така смятам.

- Денков каза обаче, че след изборите ще продължат оттам, откъдето спряха? Ами тогава от какъв зор ще ходим на избори!

- Положението е „до кривата круша и обратно“. Всъщност въпросът е – а вие докъде стигнахте, че ще продължите оттам нататък? Меморандумите, несъгласуван списък, красивото лице на мафията, тези дето лъжат сутрин, обед и вечер на преговорите? Това ли е позицията, която е достигната и закрепена и можеш да кажеш – стъпваме на това здраво място и продължаваме? Между другото и ГЕРБ казаха същото – и Рая Назарян, и Мария Габриел. Някой може да си вярва, но това е по-скоро част от пропагандния инструментариум  да се убеди обществото кой е по-виновен. Дори да започнат пак такива преговори след изборите, условията ще бъдат силно променени. ГЕРБ ще бъдат вероятно малко по-добре, ППДБ – по-зле, ако се появят още една-две нови формации, картината ще е различна.

- Ако ППДБ и ГЕРБ нямат мнозинство от 121 депутати, какво правим?

- Много е възможно и литературните съчинения на тази тема започнаха. Бойко Борисов казва, че и 150 депутати да имат заедно с ДПС, няма да правят правителство. Това ми напомня една от хумористичните програми навремето в телевизията, дето един казва – а бе той едно теле не иска да купи, ти искаш да му продадеш две... Пеевски отговори – може да имаме 160 и може да управляват с ППДБ. Тук има и нотка на подигравка, да не кажа по-силна дума. Но е много възможно ППДБ и ГЕРБ да нямат общо 121 депутата и то най-вече защото ППДБ ще загубят. Съгласен съм с Бойко Борисов, че да управлява само с ДПС е крайно некомфортно за него.

- Кое дава самочувствие на ППДБ да се преживяват като истина от последна инстанция, да смятат, че тяхната визия за България е единствено правилната, да искат избори до дупка, докато не стане тяхната?

- Те си вярват. Най-големите мошеници са тези, които си вярват. Не мога да сложа всички в един кюп, Никола Минчев е по-различен тип, той е като бяла врана. Но повечето са такива мошеници, които смятат, че може да продадат всичко на всеки с един удар и след това – по островите. Един мой приятел, който е бивш полицай, ми каза – тези хора са идеалните телефонни измамници. Те не се преструват. Защото измамникът, който се преструва, дава някакъв фалш. Ако това е някакво достойнство, те са талантливи измамници.

- Какво се случва според вас в лявото политическо пространство? Не заприлича ли то на СДС през 90-те с цепения, отлюспвания и т.н.?

- БСП агонизира, това е извън всякакво съмнение. Там се случват неща, които са ненормални. За периода 2017-2023 година БСП е загубила повече от две-трети от избирателите си. Това не е нормално, и тя ги загуби, без да е била във властта. Една партия губи избиратели, когато е била на власт и те са я наказвали.  Левицата, която е следващия обособен проект, започна обнадеждаващо, но все още не може да намери своя път и образ. Има много утвърдени личности ако щеш дори и с история на отношенията помежду си, което слага някаква спирачка. Аз лично смятам, че се преувеличава твърдението, че има огромна ниша в ляво. Не мисля, че тези хора, които не гласуват,  на първо място биха поставили идеологическото ляво. Основната потребност за тях е от държавност, суверенитет, достойнство, оздравяване на институциите, справедливост, правов ред  - въобще някаква нормалност.