”Карфур” води по кражби в Бургас, най-малко тарашат в „Лидл”

Не пазарувайте в Кауфланд, защото тук нито камерите, нито охраната носят отговорност, когато ви окрадат, иначе са много стриктни за снимките

Ключови думи: Кауфланд, Бургас, Карфур, Лидл, кражба

Тема в развитие

23 януари 2012, 7.00 часа: “Кауфланд” прави показно как се мамят стотици българи ”Карфур” води по кражби в Бургас, най-малко тарашат в „Лидл”

Когато и аз останах без портмоне и лични документи под погледа на „всевиждащите” камери и охраната в „Кауфланд”, неволно се запитах – е как става това? За мое учудване от факта не бяха изненадани нито  охраната, нито наемателите на магазинчетата вътре, нито самата касиерка. Случва се да се обират чанти, каза съчувствено една от продавачките. С половин уста от охраната казаха същото. Хвърлиха поглед на записа, но случката с претарашването явно не беше се отбелязала на него.

Има много кражби в хипермаркетите, но на първо място според статистиките е „Карфур”. Огромен магазин, широко поле за действие. Купувачите гледат захласнати рафтовете, а за крадците настъпва истински рай. Особено ако чантите на заблеяните клиенти висят на рамото им, или са направо в ранички на гърба. На които само дето не е лепнат надпис „Ела, Вълчо, изяж ме”. Рекорд държи руснак, който влязъл да си купи продукти, държал чантата си на безопасно място в количката пред себе си, точно където се слагат чанти и изобщо не видял как под собствения му нос тя се изпарила. Със сериозна сума пари и личните му документи, че и визата му. Крадците са бързи,

набелязват жертвата, издебват момент,

в който тя е отклонила вниманието си и за няколко секунди взимат чантата, или портмонето, обясниха от полицията. Не е задължително да са роми, не се държат подозрително, приличат на всички други клиенти и даже в количката им също има покупки. Избират места, където рафтовете са високи, няма пряка видимост към общата тълпа, извършват кражбата почти светкавично за няколко секунди, след това   плащат собствените си покупки и излизат. Обраният обикновено научава за кражбата доста по-късно, когато с препълнена количка отива до касата и се оказва, че няма с какво да плати. През това време вече крадецът е на километри от него, или ако е по-смел, дебне друга жертва в магазина. Няма как да затворят маркета и да претърсят всички, нали? Вътре има стотици хора, ще настъпи паника, недоволство, пък и ще падне оборотът, защото докато вътре обискират едните, другите няма да могат да влязат. Затова и тези кражби рядко се регистрират в полицията, освен ако жертвите сами не се оплачат. Големите надписи – „Пазете парите и ценностите си” предварително оневиняват

собствениците на маркетите, а всеки обран сам носи отговорност за личните си вещи. От време на време охраната хваща по някоя дръзка кражба, обикновено на черна техника или скъпи и обемисти стоки, но престъпниците не жалят нито клиента, нито магазина. Крадат когото могат и колкото могат, а отмъкнатите стоки си остават за „сметка на заведението”.

Втори по подобни кражби магазин в Бургас е „Кауфланд”, според статистиката на полицията. Голям, с много стока, много високи рафтове, с много клиенти и съответно благоприятен за джебчиите.

Най-малко се краде в „Лидъл”. Не толкова заради по-ниската посещаемост, а заради ниските рафтове и голямата видимост към тях.

След тази замисляща статистика, реших да вляза в „Кауфланд” не като клиент, а като журналист. Спряха ме още на вратата, защото било частна собственост и не е разрешено да се снима. Но когато прибрах фотоапарата, бях допусната да правя каквото си искам. Е, можех да направя снимки и с мобилния си телефон ,/който крадците великодушно ми бяха оставили предния ден/ , но реших да не нарушавам разпоредбите.  Обиколката ми в магазина продължи повече от час и открих, че ако реша да се „преквалифицирам” в крадец, няма да ми е особено трудно.  Най-безметежно се разхождаха младите момичета – почти до една с ранички на гърба. Други с широки, удобни сакове, също метнати на рамо или на гърба. Разсеяни домакини гледаха изложеното по щандовете, а част от тях изобщо не си бяха направили труда да  затворят поне ципа на дисагите си. Особено апетитна беше дама, която ту си вадеше очилата да види цената на продуктите,  ту ги прибираше.

За удобство не беше закопчала нищо и портмонето й буквално висеше

навън. Цяло чудо е, че си остана с него.  На щандовете за сирене, месо, колбаси и деликатеси, повечето си оставяха количките настрани, за да не им пречат. А вътре пък чанти – част от тях широко отворени. Можех за нула време да се сдобия поне с десет портмонета. Обаче явно там крадците внимаваха, защото сигурно камерата следи. Но пък в големите ниши за перилни препарати, козметика, сапуни, ароматизатори беше  малък рай за кражби, купувачки с упование душеха я прах за пране, я омекотител, а количките им бяха на метри от тях. Във всяка четвърта имаше и чанта…

Клиентката с портфейла в задния джоб на дънките направо вика „Ела, вълчо, изяж ме!“

Мъжете бяха по-трудни за обиране, тъй като носят парите си в джоба, или в малки чантички. Някои обаче са също от партията „Ела, Вълчо…”, понеже са избрали чантички, които се закопчават на кръста и портмонетата, незнайно защо, са отзад. На други пък портфейлите направо си стърчаха от задния джоб. Като непрофесионалист, най-лесна ми се виждаше кражба в тълпата. Там, където има най-много хора. И на опашката на касата, докато единият се навежда да си извади продуктите от количката и да ги сложи на лентата. /Точно там бях паднала жертва и аз с широко отворена чанта за всички, които ме пожелаят/. Но пък начинът за кражба е лесен, ала как се измъкват? На заден ход ли, уж че са забравили нещо да купят?

И докато разглеждах колко са добри възможностите да те оберат в „Кауфланд”,

внезапно открих как пък част от купувачите крадат от самия „Кауфланд”.

Първо на гондолите с плодовете и зеленчуците. Видах как прилично облечена дама сложи пет картофа в торбичка, претегли ги, лепна етикета, а после добави още два картофа… Друга правеше същото, но с лимоните…Този номер беше отлично оттрениран от няколко пенсионерки, които пред очите ми се сдобиха с по една ябълка, два лука, един портокал и три мандарини аванта. Пресметнах наум колко ли такива кражбички има в магазина и не можах да си представя цифрата. Точно до щанда с кучешките храни и аксесоари, където е доста закътано и безлюдно, млад мъж хранеше детето си с…хляб. Малко топло хлебче от 15 стотинки. И му говореше – гълтай бързо! Онемях. Бях раздвоена да му кажа – на това ли учите детето си, или да си премълча. Премълчах. Защото да откраднеш хлебче от 15 стотинки, за да нахраниш дете, сигурно има някаква сериозна причина… Също като мен се направиха, че не го виждат две служителки, а може би и охраната с камерите.  След две крачки настъпих празна опаковка от суха паста. Явно там при кучешките изделия беше мястото за „бързо хранене”. На щанда за здравословни  варива беше приклекнала възрастна жена, разглеждаше еко лещата и в същото време тъпчеше енергично в устата си някакви бонбони от пакетче. Друга поиска да й притеглят 100 грама сиренце и се шмугна при ориза. След малко излезе без сиренцето. Млада майка с детска количка, в която детето беше над годинка и половина, рееше замечтан поглед по рафтовете. Внезапно

взе опаковка мокри детски кърпички /два лева/  и я шмугна

в големия джоб на количката. Малко по-късно на друг щанд я извади спокойно и избърса детето, което изобщо не беше изцапано. Детските колички никой никъде не ги претърсва, защото е доста неловко. Но пък те са големи и с тях може да се изнесе доста стока…Очите ми мярнаха тийнейджър, който на екс изпи опаковка мляко с какао, остави я на щанда при пълните и се стрелна в друга посока. Три баби откровено си просеха, като се правеха, че дегустират колбасите. Опитаха по няколко вида и така и не решиха от кой ще си купят. Видно нямаха пари и за сто грама от който и да било. Продавачките любезно ги „обслужваха”. 

Прегърбен старец стрелна костеливи пръсти и като хищна птица грабна малко шоколадче. То бързо потъна в оръфания му джоб. Тази трепереща, сбръчкана ръка кой знае защо ме разтърси. Насочих се към касите и излязох от магазина. Охраната не ме обискира. Пък и не бях откраднала нищо. Само спомена за треперещи ръце, изплашени очи и свити по ъглите тела, които се мъчеха да оцелеят в ужаса на безпаричния си живот.   И погледите на работещите в магазина, които при всяка такава гледка се отместваха встрани…