Какво движи успеха на Доналд Тръмп

Доналд Тръмп на предизборен митинг в Ричмънд, Вирджиния на 2 март 2024 г.

Ключови думи: Доналд Тръмп, избори, САЩ, новини, Флагман

Доналд Тръмп със сигурност ще бъде кандидатът на републиканците на тазгодишните избори за президент на САЩ. В момента той също е фаворит за победата. За повечето читатели на „Гардиън“ съм сигурен, че тази перспектива е ужасяваща, както и за повечето британци. Нацията, която те създадоха и езикът, който им дадоха и която им беше приятел и закрилник през вековете, сякаш полудява.

Британците, които познават САЩ, са изумени, че макар и неохотно, че достатъчно от американските избиратели може отново да изберат Тръмп да ги управлява след опита от 2017 до 2021 г. Кои са тези американци? Как може да са толкова слепи за неговите грешки, когато законът го преследва, когато в клюките му се присмиват и коментаторите сипят презрение и присмех върху всяка негова дума?

Отговорът е, че американците, които подкрепят Тръмп, не са тези, които повечето британци познават. Те са възрастни и местни хора от провинцията, често, но в никакъв случай и не само, са от работническата класа и/или не са завършили висше образование. Но преди всичко те обичат Тръмп, защото те също са враждебни към онези американци, за които той твърди, че ги мрази.

Тези мразени американци, живеят предимно в големите градове по източното и западното крайбрежие и това е интуитивния език на митингите на Тръмп. Те предпочитат федералното правителство, политиката на идентичност, социалния либерализъм и свободната търговия. Те се ръководят от либералното общество. Разбира се, това са обобщения, но именно с това Тръмп търгува.

Твърдението му е, че през последните две десетилетия тази власт е покварила идентичността на нацията и е наранила нейната същност. Използвайки реториката на мафиотския бос, той заявява, че ще разбие тези врагове на Америка. Той ще спре мексиканците да пресичат границата, ако е необходимо и с оръжия. Той ще екзекутира наркодилърите, ще защити американските семейства от джендър политиката, ще остави идиотите европейци сами в дребните им войни и ще сложи край на лудите чуждестранни намеси на Байдън.

Тръмп е самохвалкото във всяко сбиване в бара. Повечето демократични лидери идват на власт с грубите си ръбове, смекчени след изкачването по стълбата на партийната политика. Но не и Тръмп. Единственото преживяване, което донесе в Белия дом, беше това от имотната джунгла на Ню Йорк, свят на съперничество, двойна игра и отмъщение, а любимото му мото е фразата, която той използва през януари към вече падналия си съперник Ники Хейли: „Не се ядосвай много, ще ти се реванширам“.

Голяма част от злоупотребата, която Тръмп привлича от своите критици, разочароващо разчита на чистия снобизъм. И се състои от атаки срещу облеклото му, маниерите му, вулгарните му къщи и грубия му начин на изказване и отразява забележките на английските мъже за идването на власт на първото лейбъристко правителство на Даунинг стрийт. Те не му причиняват никаква вреда в очите на феновете му. Ранните сравнения с Мусолини допринесоха за представата му като един воин, който се изправя срещу утвърдения елит.

Но вижте го през техните очи: САЩ не се сринаха при диктатурата на Тръмп. Враговете му не бяха арестувани, нито враждебните медии бяха затворени. Откакто напусна поста обаче, собствените му врагове не спират да се опитват да го осъдят и да го затворят, въпреки че тези процеси само помагат на каузата му. Опитът на Колорадо да го спре да се кандидатира за длъжност беше колкото погрешен от правна гледна точка, толкова и непродуктивен.

Американската икономика се справи добре при Тръмп, и дори по-добре от британската. Той направи истински, макар и безполезен опит да намери мир с Корея. Владимир Путин, с когото отношенията му остават неясни, не е нахлувал в Украйна, докато той беше в Белия дом. Неотдавнашното му искане НАТО и Европа да преоценят както стратегията, така и силите си едва ли беше неразумно, ако не беше изразено толкова зле. Неговото отвращение към имиграцията едва ли е ограничено само до американския континент.

Ето защо за враговете на Тръмп би било добре да потърсят причините за собствената си непопулярност. Демокрацията не щади никого. Това е един човек, един глас и вярващите в него не могат да се оплакват, когато аритметиката е против тях. Тръмп се оплаква, че управляващата класа в САЩ и нейните медии, с изключение на онези, които той контролира се управляват от новите идеологии, основани на пола и расата. Той твърди, че те искат да забранят консерватизма в колежите, да „оставят без пари“ полицията и да наводнят страната с мексиканската работна ръка и китайските стоки. В тези обвинения има точно толкова истина, че поддръжниците му да го аплодират.

Виден американски сенатор наскоро ме увери на частна среща в Лондон, че американците никога няма да върнат Тръмп в Белия дом. “Това е немислимо. Тези, които за него, просто, се опитват да ни изплашат“, каза той.

Аз мога само да се надявам, че той е прав. При сегашното състояние на нещата в света непостоянният Тръмп никога не би трябвало да бъде в състояние да ръководи това, което все още е свободния свят. Но тези, които му се противопоставят, трябва да проучат какво го прави толкова популярен в очите на повечето американци.

Източник: TheGardian.com, Превод: Вестник Труд