Престижното списание „Общество и право“ публикува нова статия на прокурор Даниел Илиев
Темата е търсенето на наказателна отговорност в случаите, когато водач на моторно превозно средство отказва проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и наркотични вещества
През месец юли 2023 година бе осъществено едно от поредните изменения в Наказателния кодекс, като в чл. 343б НК се добави нова ал. 6, с която се предвиди възможност за търсене на наказателна отговорност в случаите, в които водач на моторно превозно средство откаже да му бъде извършена проверка по надлежния ред за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества, след като е наказан за някое от тези деяния по административен ред. В статията си д-р Илиев обръща внимание на обстоятелството, че в последните години се наблюдава тенденцията към т. нар. свръхкриминализация, като наказателната политика на държавата е насочена предимно към включване на все повече и повече деяния в особената част на Наказателния кодекс, голяма част от които по своя характер представляват административни нарушения. Основният извод, до който достига авторът в разработката си е, че начинът, по който е формулирана разпоредбата на чл. 343б, ал. 6 НК, създава предпоставки за търсене на наказателната отговорност от дееца, независимо от обстоятелството какъв период от време е изминал от санкционирането му административен ред, което според д-р Илиев е в противоречие с принципа за равнопоставеност на гражданите, установен в чл. 6 от Конституцията на РБ и основните принципи на правото на Европейския съюз, като принципа на правната сигурност, защита на оправданите правни очаквания, принципът на пропорционалността.
В заключение д-р Даниел Илиев посочва, че тезата на вносители на законопроекта, че срещу конкретни престъпни прояви, които се проявяват в обективната действителност по-често от други (в случая по чл. 343б НК) следва да се реагира чрез изменение в наказателното ни законодателство, при това чрез инкриминиране на повторно извършени административни нарушения по Закона за движение по пътищата, е правно-неиздържана и неприемлива. Според автора усилията на държавата трябва да бъдат насочени към засилване на административнонаказателната отговорност на съответните водачи, които отказват да бъдат тествани за алкохол и/или наркотични вещества и техни аналози, а не към постоянното разширяване приложното поле на Наказателния кодекс.
