ЛГБТ приветстваха мигрантите в Хамтрамик, сега те ги забраняват

Днешни жители на Хамтрамик минават край полски магазин, останал от предишните

Ключови думи: Хамтрамик, ЛГБТ, йемен

Обичаен петъчен следобед в Хамтрамик (град в съседство на Детройт, щата Мичиган). Хората са по баровете и площадите и отпускат след работната седмица. Навсякъде се чува гласът на мюезина, който от мощни говорители призовава към петъчна молитва. Така започва репортаж във френския вестник „Льо фигаро“. Градът е приковал вниманието на мнозина, защото там се е случил социален експеримент. До съвсем скоро Хамтрамик, пълен с много полски имигранти, бе известен и с огромното си ЛГБТ общество. До неотдавна хората, развяващи знамето на дъгата, приветстваха радушно всички мюсюлмански мигранти и ги приканваха да се заселват там. Те обаче станаха мнозинство, избраха своя градска управа, съставена от мюсюлмани. А сега кмет на Хамтрамик е също мюсюлманин – йеменецът Амер Галиб. Първото му ръководно решение бе да забрани развяването и поставянето на видни места в градчето на знамената на дъгата.

В продължение на десетилетия този малък град в Мичиган беше анклав с полски работници католици, привлечени от местните автомобилни заводи. След индустриалния упадък те постепенно започнаха да напускат, пише „Льо фигаро“. На тяхно място, с огромното съдействие на ЛГБТ обществото, започнаха да прииждат йеменци, бангладешци, пакистанци и босненци. Така неусетно Хамтрамик се превърна в първата община с мюсюлманско мнозинство в Съединените щати.

„Хамтрамик е нещо като лаборатория на многорасова Америка“, обобщава Мило Мадол, тридесетгодишен адвокат. На главната улица има шродек (полски пазар), килбаса (полска колбасарница), ресторант за йеменски кебап, магазини за бангладешко сари и пекарна за пончки (полски понички), на витрината на която пише, че са халал (подходящи за ядене от мюсюлмани, защото са без свинска мас – б.а.). Жени в бурки се разхождат по площад „Папата“, където стои голяма статуя на Йоан Павел II в памет на посещението му през 1987 г. А на бейзболното игрище деца играят крикет, който в Бангладеш е много популярен спорт. Що се отнася до поляците, въпреки че те представляват вече само 5% до 7% от населението, много от тях все още идват тук всяка неделя, за да слушат литургия на родния си език в църквата „Свети Флориан“.
Днес 39% от 28 000 жители на града са от Йемен, а 26% - от Бангладеш.

С пристигането на тези нови имигранти навиците и обичаите бързо се променят. През 2004 г. общината, населена предимно с бели хора, е една от първите в Съединените щати, която разрешава да се инсталират огромни високоговорители, за да може мюезинът да призовава към молитва. Обяснението е, че след като католическата църква има камбани, мюсюлманите също трябва да разполагат със звуков еквивалент за своите религиозни цели. Сега мюезинът се чува по пет пъти на ден от дузина джамии, и то всеки ден, а не само в петък. Една от джамиите се помещава в хангара на бивш автомобилен завод.
В годините на управление на Доналд Тръмп Хамтрамик става първата община, в която общинският съвет е с мнозинство от мохамедани. Християнските жители на града приветстват това като форма на отмъщение срещу Тръмп, който атакува исляма и мигрантите. Днес обаче вече всички общински съветници са мъже, до един са мюсюлмани, какъвто е и кметът. „Горд съм, че имам членове на моята общност в кметството. Чувстваме се по-спокойни, защото те ни разбират“, казва Тарек, млад сервитьор в кафене „Йемен“.

Трансформацията на Хамтрамик в мюсюлмански град все пак не върви съвсем гладко. През 2020 г. общинският съвет приема наредба, с която се затварят магазините, продаващи канабис. Но съдът го отменя, защото Мичиган е един от щатите, легализирали подобни продажби.

Миналата година общинският съвет приема друга наредба, с която разрешава жертвоприношенията на животни у дома с обяснението, че така се дава право на хората „свободно да упражняват своята религия“. Но най-големият удар е когато съветниците и кметът забраняват тази година поставянето на гей знамена на обществени места. За да не бъде обвинен в дискриминация, кметът Амер Галиб всъщност забранява всички знамена с изключение на американското.

„Разбирам, че общинският съвет е искал да угоди на избирателите си, но спорът раздели града и накърни имиджа му. Някои гей знамена, поставени в различни предприятия, бяха вандализирани“, отбелязва Тим Прайс от Хамтрамик куиър алианс. „Работихме усилено, за да развием гостоприемна общност, в която да се чувстваме в безопасност. А всичко се разпадна за толкова кратко време. Чувстваме се предадени. Подкрепихме мигрантите призивът им за молитва да звучи от високоговорителите, а сега те заплашват правата ни“, добавя бившият кмет Карен Маевски, поляк, облечен в красиво полско бродирано яке. Тарек, йеменският сервитьор, разбира се, не е на това мнение: „Нямам нищо против ЛГБТ, но не искам да ни налагат своето знаме, след като тук сме предимно мюсюлмани.“ Всичко това не се харесва на Даниел, бивш войник, който пие бира в един от баровете: „Посрещнахме мюсюлманите. Те поеха контрола на града без да се опитват да се интегрират в нашата култура. А дядо ми навремето е трябвало да се интегрира, когато имигрира тук от Белгия.“

Освен борба с ЛГБТ, новият мюсюлмански общински съвет в Хамтрамик има и други грижи. Въпреки, че в дневния ред на градчето проблемите включват остарели водопроводи, дупки по пътищата и повече от половината жители, които живеят под прага на бедността, съветниците гласуват с приоритет резолюция, която призовава администрацията на Байдън „да спре да подкрепя войни и да финансира потиснически режими “. Резолюцията е насочена, разбира се, срещу Израел, макар и да не е споменат изрично. Приветствайки текста, кметът Галиб заяви под бурните аплодисменти на съветниците: „Демокрацията е съществена ценност и ние трябва да я насърчаваме“, отбелязва „Льо фигаро“.

Карен Маевски, който е бил начело на града 16 години, иска да е оптимист. „Хамтрамик е страхотен политически експеримент. Със сигурност има битки, които не винаги са красиви, но аз вярвам в идеята на хората, които са избрали да дойдат тук и да намерят начин да живеят заедно. Ние сме част от същия дългосрочен проект, който са и Съединените щати.“