Къде е имало най-много "шафрантии" в България?

Ключови думи: шафрантии, шумен, град в българия, най-много шафрантии

Думата "шафрантия" придобива голяма популярност в България в края на 19 и началото на 20 век. За съжаление, тя е запазена с негативно значение, което често се тълкува погрешно. Понятието е въведено през средата на 19 век за жените в определен български град. Градът се гордее, че много често е бил на първо място в България - първото театрално представление, първото читалище, първият оркестър са създадени тук. Този град е Шумен - нека се запознаем повече за връзката му с думата "шафрантия".

Откъде идва думата шафрантия в България

След неуспешната унгарска революция през 1848 година, мнозина унгарци напускат родината си. Над 6000 души пристигат в България, като значителна част от тях са под ръководството на Лайош Кошут и избират да се установят в град Шумен. Един от най-известните от тях е Михай Шафран, който през 1851 година създава първият български оркестър. В състава му свири Панайот Волов, както и Добри Войников. В допълнение към музиката, Шафран открива малко кафене, където оркестърът изпълнява музика, а жените се присъединяват към танците и пеенето. Това действие се счита за провокация към възрожденските обичаи, като местните започват да наричат тези жени "шафрантии" - дами с по-освободено поведение от обичайното. Терминът е комбинация от името на унгареца и турската дума "шъфрънтъ", с което възниква нова популярна дума сред българското население. Най-старата българска фотография съхранява образа на този изтъкнат унгарец, който изразява многостранния си принос към България

Шумен и червените фенери

В периода между 1853 и 1856 година се разразява Кримската война, където всички Западни Велики сили и Османската империя обединяват усилията си срещу Руската империя. В този момент в град Шумен се намира чуждестранен контингент, състоящ се от французи и англичани. Те държат със себе си труженички от най-древната професия. Един от богаташите на Шумен, Иван Сяров, създава казино, където чуждестранните войници се забавляват до късно вечерта. Смята се, че това място предлага и други услуги. Поради тази причина, местната власт взима решение да установи правила, по които да регулира тази дейност. Тези правила са запазени до 1892 година, когато е запазен документ, определящ изискванията за отваряне на публичен дом. Те са описани в 15 точки, като някои от най-интересните са:

"Приказъ за задълженията на съдържателите на публичните домове и на ******** в гр. Шуменъ“

Изисква се разрешение от общината

Преглед на служителките 2 пъти седмично при лекар

Къпане поне веднъж в седмицата

Болните се отстраняват и се подлагат на лечение

Умивалник, сапун и кърпа във всяка стая

Забрана за подвикване на минувачите пред публичния дом

Забрана да бъдат разголени или в неприлични пози пред публичния дом. Тук се включват и прозорците.

Отговорът на посочения въпрос в заглавието е град Шумен. Важно е да подчертаем, че по съответните стандарти на онова време, било смятано за необичайно една жена да се занимава с актьорство или да изпълнява модерните европейски танци. Това често довеждало до етикетирането на тези дами като шафрантии - дума, използвана за жените работили с Михай Шафран. Надявам се, че за в бъдеще този термин няма да бъде употребяван с негативно значение.