Ще се спре ли Путин, ако спечели в Украйна?

Ключови думи: путин, победа, украйна, европа, заплаха

В обръщението си към нацията в четвъртък руският президент Владимир Путин осмя тезата, че може да нападне Европа. Не само че идеята е глупост, каза той, но всъщност Западът е този, който провокира Русия, рискувайки ядрен Армагедон, пише колумнистът на Bloomberg Марк Чемпиън в материал.

И макар да е изкушаващо да врътнем очи и да продължим нататък, въпросът за това какъв ще е следващият ход на Кремъл, ако спечели в Украйна, е прекалено важен, за да бъде пренебрегнат, предава investor.bg.

Води се дебат, най-вече във Вашингтон, за това дали да се притисне Украйна да се съгласи на договорено споразумение с Русия или да се помогне да продължи отбраната си. Ако Путин няма други по-нататъшни амбиции отвъд това, което вече е завзел в Украйна, то тогава интересите на Европа и САЩ може би наистина най-добре ще бъдат обслужени от принуждаването на Киев да се договори, лишавайки страната от средства да води битка – това би било брутално предателство.

Ако Путин наистина води ограничена отбранителна война, бихте могли да зададете въпроса дали изобщо НАТО и заложеният в основата му Член 5 за колективна отбрана са необходими. Същото ще важи и за внезапния и скъпоструващ подтик за въоръжение в Европа.

Но евентуална грешка в тези изчисления би била с катастрофални последици и според източноевропейците, които – за разлика от републиканците в американската Камара на представителите – са прекарали векове живеейки и воювайки с Русия, те вече са сбъркани. Ако целта на Путин в Украйна вместо това е да възстанови загубеното влияние на Москва с разпада на СССР през 1991 г., което той е описвал вече като най-голямото геополитическо бедствие на 20 век, то тогава той може и да сложи на пауза инвазията, за да се прегрупира, но няма да спре, докато Киев не е напълно под руски контрол.

Това е бъдещето, което можем да очакваме, ако Путин не е принуден да се откаже от мечтите си да влезе в пантеона на най-великите лидери на Руската империя, обединявайки земи, които смята за руски по право, нареждайки се до идолите си Петър Велики и Екатерина Велика.

След това има много причини да очакваме триумфиращият и жаден за мъст Путин да се опита да върне още по-голяма част от контрола, който Русия някога е имала – от Балканите до балтийските държави. По време на речта си в четвъртък Путин заяви, че се надява на нова архитектура на сигурността и международен ред в Евразия.

Отричането да има агресивни намерения не са от помощ при установяването на това кой е прав. Путин като президент неведнъж е доказвал умението си да всява дезинформация, научено от времето му в КГБ. Само един пример – той се надсмя и над идеята, че ще нападне Украйна, докато не изпрати близо 200 хил. войски отвъд границата.

Но само защото Путин е сериен лъжец, не означава, че и този път не казва истината. И така, какви реални доказателства за намеренията на Путин имаме?

Едно от тях идва от останалата част от обръщението на Путин, което – като много от другите му изказвания – бе изпълнено с обещания да продължи разширяването на армията, да защити руските си „сънародници“, да продължи т. нар. специална военна операция в Украйна, да създаде нов ред за сигурност и да увеличи раждаемостта, за да нарасне населението. Той даде да се разбере, че се смята във война със Запада, който обвини, че иска да види на мястото на Русия „умиращо пространство“. Това смятам, че наистина го мисли, признава Чемпиън.

Коментарите на Путин, също като самата инвазия в Украйна, са призив за разрастването на Русия като велика сила – вековен проект, който винаги е имал географски ограничения. Колкото повече се увеличава контролът на Москва, толкова по-голяма ставаше Русия и се нуждаеше от по-голяма буферна зона, за да се чувства в безопасност.

Друго доказателство идва от продължаващите усилия на Кремъл да дестабилизира Молдова – предимно румънскоговоряща бивша съветска република, която сега иска да се присъедини към Европейския съюз. Възможност за смяна на президента Мая Санду, бивш икономист на Световната банка, се отваря в края на годината, когато има избори.

Русия работи упорито по това от дълго време. Москва се опита да спре тока и топлото за страната, докато Молдова не премина към покупка на енергоизточници от Европа. Опита и бунт, организиран и финансиран от близък до Кремъл олигарх. И, според самото молдовско правителство, направи и опит за преврат. Всички тези усилия са положени само от началото на войната в Украйна, а Русия все още има карти в ръкава си.

Те включват автономната територия Приднестровие – населена предимно с рускоговорящи жители, където почти цялото население има руски паспорти. В сряда на извънредно заседание на ръководството на самообявилата се република бе отправен апел към Москва за „прилагане на мерки за защита“ на региона и неговите 220 хил. руски граждани.

Ехото от сепаратистките призиви за руска намеса в Украйна не може да се сбърка, също както отговорът на Москва бе предвидим: виновна е НАТО. Алиансът „се опитва да моделира републиката като втора Украйна“, коментира Мария Захарова, говорителката на руското външно министерство, засягайки най-големия страх на обикновените молдовци – че може да бъдат въвлечени в конфликта в съседната страна.

Молдова стига до същността на неяснотата на Путин относно това какво представлява Русия и откъде започва Европа. В четвъртък той описа инвазията в Украйна като защита на родината и на „сънародниците“ в Донбаския регион, както и в Новорусия – област, която според него се простира от Харков в северна Украйна до Одеса на юг. Одеса, която Путин нарече „руски град“ последно през декември, е само на 40 мили от Приднестровието. „Цялото черноморско крайбрежие отиде при Русия в резултат на руско-турските войни“, заяви той по време на пресконференцията си в края на миналата година, добавяйки реторично: „Какво общо има Украйна с това?“.

И ако не Одеса, ще решите, то Молдова, където се говори на румънски и около половината от населението е с европейски паспорти, ще се квалифицира като Европа за Путин и следователно ще е извън списъка му. Но не. Бившата Руска империя получи Молдова от вехнещата Османска империя, през 1812 г.

Ако НАТО по някаква причина се ангажира с Молдова, то – както и с Украйна, ще е защото Русия я е нападнала. Засега това може да стане само по въздух, освен ако Путин не изпълни целта си в Новоросия и армията му стигне Одеса. Тогава пред него ще се отворят нови възможности – да властва в Черно море и да оказва сила и влияние върху Румъния и Балканите.

„Путин иска да осигури победа в Украйна, за да демонстрира геополитическо надмощие над Запада и да промени пейзажа на европейската сигурност“, включително свиване на НАТО до размера ѝ от 90-те години, се посочва в годишния доклад на естонските разузнавателни служби за 2024 г. Без НАТО на пътя си властта в Москва ще е свободна да затвърди сферата си на влияние в Източна Европа с всички икономически, кибер- и, в краен случай, военни, средства, които вече е използвала.

Естонците може и да бъркат, но едва ли, смята Чемпиън. Това поиска Путин, преди да нападне Украйна преди две години. Това е и което съветските лидери и руските царе са правили или са се опитвали да направят през вековете. Най-доброто време и място да бъде захвърлен този модел – позволявайки на Русия да се приспособи към нов статут на нормална, макар голяма и мощна, национална държава в рамките на международно признати граници – е сега и в Украйна, завършва Чемпиън.