Разглобяване вместо ротация

Разделителните линии са повече от свързващите звена, конфликтът заплашва да ескалира

Ключови думи: Мария Габриел, ПП-ДБ, ГЕРБ, правителство, парламент

През месец май миналата година, след много совалки и непрекъснато повтаряното обещание за джентълменско поведение, ГЕРБ и "Продължаваме промяната - Демократична България" се разбраха ПП и ДБ да предложат правителство с втория мандат с подкрепата на партията на Бойко Борисов.

Уговорката включваше премиерът на кабинета да се смени на ротационен принцип, подписа се и „Декларация за национално-отговорно поведение”. В първите 9 месеца министър-председател да бъде Николай Денков от ПП, а вицепремиер и министър на външните работи Мария Габриел от ГЕРБ, за следващите 9 месеца премиер ще стане Габриел, а Денков – вицепремиер. За това академикът да е външен министър, никога не е имало споразумение, най-малкото неговият ресор е образованието, той няма абсолютно никакъв опит в дипломацията, а и е доста непознат извън страната.

Вероятно по-паметливите не са забравили, че самият Денков, още когато пое премиерския пост в началото на мандата си, обяви, че освен вицепремиерския пост, очаква след ротацията да застане отново начело на министерството на образованието и науката (интервю за “24 часа”), на форум преди три месеца заяви пред всички присъстващи, че „живот и здраве” отново ще оглави МОН, а съвсем наскоро каза и „не” след зададен му въпрос, касаещ поемането на външното министерство.

И изведнъж, в противоречие с всички уговорки, по-малко от месец преди ротацията, на ПП (ДБ) им хрумна, че можело, а и трябвало, Денков да поеме и външното министерство. Настимир Ананиев от партията на Кирил Петков и Асен Василев заключи, че било редно даже Денков да направи пълна ротация с Габриел, чуха се и други гласове от ПП, че той отлично ще се справи в ролята на външен министър.

Откъде и защо именно сега се появиха тези мераци?

Интересното е, че съвсем доскоро подобни щения нямаше (официално заявени). В последните седмици сред парламентарните кулоари се заговори, че ПП/ДБ не били склонни да дадат ключовото външно министерство в ръцете на ГЕРБ. Защо обаче по-рано не помислиха за това, най-добре - още при подписването на декларацията, е въпрос без логичен отговор. Резонно е да имат своите опасения, но доста по-алогично е да предлагат човек, който няма никакъв опит, да поеме толкова ключово министерство, особено на фона на отлично познатата в европейските среди Мария Габриел. Самата тя е категорична, че има споразумение, в което ясно е казано след ротацията кой какъв ще бъде: „Искам обективност и признаване на факти".

И буквално дни след като за пореден път заяви, че няма такива пориви, Денков изведнъж рязко смени позицията си, заявявайки от Нидерландия, че макар да не искал позицията на външен министър, „искам гласът на ПП-ДБ да е достатъчно силен, така че да се чува в чужбина“, подчертавайки, че „хората с най-силна дума, когато става дума за външна политика, това са премиерът и външният министър”.

Дали на него просто му се пътува, както разтълкува желанието му депутатът от ГЕРБ Делян Добрев, дали му е оказван натиск по вътрешнополитическа линия от страна на Петков и ПП, няма толкова голямо значение, но обяснението му, че трябвало по света да се чува гласът на ПП/ДБ, е абсолютно нелепо, защото работата на нито един външен министър не е да огласява тяснопартийните позиции на издигналата го формация по света, а тези на представляваната от него страна. Самото обяснение на толкова елементарни и простички неща, както и явното им неразбиране от страна на Денков, а и ПП (ДБ), говори за сериозен дефицит от страна на заинатилите се.

Защо обаче точно сега, е по-интересният въпрос. Съвсем скоро предстои ротацията, а подобно необяснимо желание ще доведе до разклащане на и без това нестабилната сглобка, което в най-лошия случай може да доведе дори до нейното разпадане.

Ако искането им се базираше само на някакви обективни притеснения, че най-ключовите звена ще са под контрола на ГЕРБ, щеше да е разбираемо, но тогава трябваше да поискат разговори, на които да предложат доста по-адекватни кандидатури за външен министър, а не на крайно неопитния Денков. Тук видимо говорим за безплоден магарешки инат или целенасочен опит да дестабилизират собственото си правителство, с цел да не се стигне до ротация.

Заговори се и за чист реваншизъм, базиран на скорошната обида от Борисов, която явно са понесли, след като планираното посещение на Денков в САЩ пропадна, а сред вероятните причини бяха острите критики на лидера на ГЕРБ за голямата делегация, която се готви да се разходи зад Океана, нейният състав, както и въобще времето, избрано за това – седмици преди ротацията, след която някои от постовете, включително премиерският, щяха да бъдат заети от други лица и това обезсмисляше воденето и представянето на хора при толкова важния ни и стратегически партньор. Тогава скандалът беше замазан с оправданията на Денков, че се отказал да пътува, защото било важно да се разбере със зърнопроизводителите.

Можеше да се очаква и реакцията на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов. Той беше категоричен, че или Мария Габриел ще е премиер и външен министър, или сглобката се разваля. "Кажи на Кирил (Петков), че няма смисъл да идва. Вкарах в парламента последното, по което съм поел ангажимент към него. Законът за плажовете и приключваме. Нали ме разбра?", обърна се той към пиара на ПП.

А защо не Денков?

Дори да изключим предварителните договорки кое министерство да поеме той, както и безспорния факт, че Мария-Габриел – без значение дали у нас е одобрявана или не, е познато и уважавано лице в чужбина, особено в ЕС и институциите в Съюза, Николай Денков няма никакъв външнополитически опит. Посещенията му през изминалите месеци по света, налагащи се заради премиерския пост, който заема, затвърдиха това, а не обратното, както твърдят ПП.

Буквално липсваха ключови негови срещи през изминалата година, а една от малкото такива – планираната през октомври 2023 г. с австрийския канцлер, отпадна за неустановен период - уж заради заболяване на Карл Нехамер (малко след това Нехамер проведе други срещи).

Преобладаваха такива по разни форуми, а на една от последните му визити в Страсбург, когато пред евродепутатите той държа слово, присъстваха около двадесетина човека на кръст. Да, 20...

Обясненията на ПП, че той така или иначе ще придобие по-сериозен опит, ако стане външен министър, защото ще му се наложи да пътува непрекъснато, са плод на дълбоко непознаване на дипломацията. Процесът е обратен – в тези среди първо те опознават, ти се налагаш на доста по-ниска бюрократична позиция, впоследствие мнението ти започва да бъде ценено сред чуждите партньори на страната ти и едва след това евентуално получаваш толкова важен пост, на който част от успехите се дължат и на авторитета на лицето, заемащо въпросната позиция.

Самият факт, че той няма никаква квалификация за поста, също не е добра атестация пред външополитическите ни партньори – даваме индикации, че явно не държим някой компетентен да отстоява нашите позиции, а пращаме академик от БАН, учен физикохимик, да лавира, лобира и защитава интересите ни по света. Несериозно!

Не им е за сефте

На ПП не им е за сефте да се опитват да набутат някой не особено компетентен на толкова важна позиция. Достатъчно е да си припомним нестихващите драми със семейство Лорер, на които и до ден днешен им се търси най-доброто място, на което най-накрая да бъдат трудоустроени, което вече боде очите и на коалиционните партньори от ДБ, които за разлика от (мераците на) ПП, наистина опитват да балансират и да правят компромиси, само и само сглобката да върви някак.

Не им е за сефте на ПП и да са толкова непродуктивно инатливи, защото ако се касаеше просто за нежелание външен министър да е Габриел – това е едно, има си своите аргументи, но настояването това да е именно Денков, говори за съвсем друго.

А напрежението в сглобката не е от вчера, не е преставало от самото начало. Разделителните линии са повече от свързващите звена, като към момента конфликтът заплашва да ескалира. Макар че няма да е за пръв път Борисов да се отметне от заканите си, непрекъснатите неразбирателства между ГЕРБ и ПП/ДБ, както и често доста безпринципното поддържане на този политически Франкенщайн, което предизвиква все по-голямо недоволство сред избирателите и поддръжниците на всички участници в коалицията по неволя, говори, че може би ще е по-добре да се стигне до нов вот.