2 февруари 1945 г. - Черният четвъртък! Комунистите избиват елита на Царство България

Ключови думи: Черният четвъртък, Георги Димитров, комунисти, интелигенция, новини, Флагман

Черният четвъртък - така наричат нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. Тогава в Орландовци, гробищата на София, под прикритието на нощта, в изровена от бомбардировките яма, с безмилостна жестокост е погубен елитът на нацията.

На 1 февруари са произнесени присъдите на Първи и Втори състав на т. нар. Народен съд, организиран от правителството на ОФ, по нареждане на Георги Димитров от Москва, припомня сайтът „Гласове“.

С присъдите през 1945 г. на смърт без право на обжалване са осъдени тримата регенти – княз Кирил Преславски (брат на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, 22-ма министри, 67 депутати от 24-то Народно събрание, 47 генерали и висши офицери и 8 царски съветници.

Осъдени на смърт са 67 депутати, трите правителства за периода януари 1941 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов.

На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон II - княз Кирил Преславски, проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.

Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 г. и свален с преврата.Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г..

Присъдата над тях е произнесена в 4 ч. следобед на 1 февруари пред 150-хиляден митинг в центъра на София.

Изпълнена е след няколко часа, а протокол от екзекуцията няма. Гроб също няма. Осъдените на смърт са лишени и от утехата да прегърнат за последно родителите си, децата и съпругите си, а те - дори от човешкото право да оплачат и погребат своите мъртви.

Навързани на вериги, хората са откарани с камиони до една дупка от паднала бомба в района на Софийските гробища. На тази екзекуция липсват прокурор, свещеник. Разстрелвани са един по един. Първият куршум е за княз Кирил Преславски, брат на цар Борис III.

Според свидетелства преди изпълнението на присъдите възникват пререкания кой кого лично да разстреля, като най-големи апетити били проявени именно към него.

Ужасен от хаоса и некадърната стрелба, при която хората падат ранени, но не и убити, професор Александър Станишев, прочут кардиолог и бивш министър на здравето, моли убийците да му разрешат да установи смъртта им, за да не ги хвърлят полуживи в гроба. Накрая убиват него - застрелват го с пистолет в тила, както е коленичил над последния разстрелян. Труповете са съборени в трапа и зарити със сгурия. Въпреки тайната много бързо след зловещата нощ из София се разнася истината за

избиването на държавниците на България

През следващите дни и месеци близки на загиналите носят цветя и свещи на мястото. За да предотвратят това, комунистите правят отгоре бунище.

Царица Йоанна пише в спомените си: „Върху телата на жертвите бяха изсипани камиони със сгурия. Надяваха се така да отклонят вниманието и народните поклонения. Узна се обаче кого прикриваха тези черни могили. Жени - и млади, и стари, се спираха безстрашно да се молят на тази земя. И аз самата, придружавана от една или друга от моите дами, отивах да коленича край този общ гроб. Носех пълен траур…“

Разстреляните регенти, министри, генерали

Принц Кирил Преславски - регент, брат на цар Борис III

Проф. д-р Богдан Филов - световен учен, археолог, регент, бивш министър-председател

Генерал-лейтанант Никола Михов - регент и военен министър

Проф. Александър Станишев - български хирург, лекар и учен със световна известност, министър на здравето

Димитър Шишманов - дипломат, министър на външните работи

Д-р Иван Вазов - племенник на Иван Вазов, капитан - командир на Балканския полк, герой от войните. Носител на три кръста „за храброст“ и орден „Австрийски орел“.

Д-р Иван Бешков - 49 г., брат на художника Илия Бешков. Герой от Първата световна война, с два ордена „За храброст“, депутат, министър на земеделието.

Александър Сталински - виден юрист, министър на правосъдието

Д-р Борис Йоцов - учен, министър на просвещението

Инж. Борис Колчев - министър на железниците, пощите и телеграфите

Павел Груев - началник на дворцовата канцелария

Ген. Теодоси Даскалов - български офицер, герой, носител на всички отличия на Царство България, министър на войната, внук на Бачо Киро

Генерал-лейтенант Руси Русев - военен министър

Генерал-лейтенант Константин Лукаш - глaвен инспектор на войската и началник на щаба

Генерал-лейтенант Никола Стойчев - командир на Трета българска армия

Генерал-лейтенант Атанас Стефанов - командир на Четвърта българска армия

Генерал-лейтенант Никола Наков - командир на Първа българска армия

Генерал Никола Жеков - командващ българската армия през 1915-1918 г.

Генерал-лейтенант Димитър Айранов - командир на ВВС

Контраадмирал Асен Тошев - командир на Морските войски

Ген. Борис Димитров - герой от войните, един от основателите на Военното училище. Признат за най-ерудирания български офицер след 1939 г. Комендант на жандармерията

и още 20-ина генерали…

Междувременно са конфискувани са над 200 предприятия, както и голям брой недвижими имоти и вещи.

Изселени са 4325 семейства на близки на осъдени, като броят на членовете им възлиза на близо 12 000 души.

Повечето изследователи и историци приемат, че през първите няколко месеца след 9 септември са избити без съд около 30 000 души.

През февруари 1991 г. министърът на вътрешните работи Христо Данов обявява пред парламента цифрата от

25 000 за безследно изчезнали.

Мащабите на комунистическите репресии се илюстрират най-добре при паралел с броя на жертвите от периода 1923-1944 г. по време на предишното управление. Според проучване, извършено от избраното през 1945 г. Народно събрание, жертвите са 5632 души - убити, екзекутирани, починали в затворите или вследствие на престоя им там.

Между 1941 и 1944 г. 357 души (не само участници в съпротивата) са осъдени на смърт и екзекутирани. Изследвания на броя на жертвите до 9 септември 1944 г. са правени и от Музея на революционното движение в България, създаден и ръководен от БКП.

На 4 февруари 1945 г. се открива Ялтенската конференция с участието на ръководителите на СССР, Великобритания и САЩ Йосиф Сталин, Уинстън Чърчил и Франклин Рузвелт.

Съветският ръководител успява да наложи искането си британската и американската страни да репатрират 2,8 млн. съветски бежанци от окупираните от тях територии. От тях 800 000 са избити от съветските власти още при пристигане на съветска територия, а около 1,5 млн. са изпратени в лагерите в Сибир.