Гръцки медии гърмят: "Бедният българин" ни цака с проста схема, отива в "новия рай на благата"

Ключови думи: protagon, българин, българия, гърция

Бедният българин, разполагащ с пълна и изчерпателна информация за финансовата помощ, предоставяна на гражданите от гръцката държава, смята южната си съседка за нов рай на благата. Моделът е прост.

Той идва, получава данъчен номер и след това, като гражданин, живеещ с мизерни доходи, под прага на бедността, започва да събира помощите от държавата, пише Димитрис Ефтимакис в статия за електронното издание Protagon.

"Фокус“ представя превод на материала без съкращения и редакторска намеса и с уточнението, че той отразява единствено гледната точка на автора му.

Мой познат от Северна Гърция, който държи завод за облекло в Южна България и затова знае какво мислят и как се държат местните, ми каза, че през последните години интересът на българите да се преместят в Гърция се е възродил.

През последното десетилетие намерението на бедните северни съседи да идват в страната ни, за да работят, почти падна до нула след златните двадесет години, започнали през 90-те години на миналия век и продължили почти до 2010 година. Тогава, в периода на финансовата криза и меморандумите, гърците станаха същите като българите или дори по-бедни от тях.

Повечето от занимаващи се със земеделие или строителство заминаха за други страни, където трудът им е много по-добре платен, докато желанието на по-младото поколение българи да мигрира на юг, дори и сезонно, намаля.

А междувременно в северната ни съседна страна се създаде икономическа номенклатура, която откри радостите на Егейско море и започна да инвестира своите (често не много легални) пари в закупуване на къщи в крайбрежната зона от Катерини до Александруполис.

В същото време (сега европейска) България се сдоби и със средна класа, значително по-бедна от гръцката, но все пак средна класа по собствените си стандарти, която, жадна за живот, започна системно да се изселва на юг.

Коледа, Великден, лятна, тридневна и четиридневна ваканция – българинът се качва в колата и за два-три часа стига до Солун, Катерини, Аспровалта, Кавала, Лимнос, Тасос.

Става дума за стотици хиляди хора, отседнали в Airbnb къщи, собственост на българи, пазаруващи в български магазини или консумиращи това, което са донесли в претъпканите си багажници. Това е туризъм с ниско икономическо ниво, но неговият обем в крайна сметка носи обща печалба за районите на дестинацията.

През последните петнайсетина години бедният българин, който всяка година минаваше границата да бере маслини, ябълки, аспержи или да работи в строителството, изобщо не идваше в Гърция. От години ги няма онези, които се грижеха за безпомощни баби или чистеха къщите им. Този вид имигрант-пролетарий, който се срещаше навсякъде в Гърция, отиде в други европейски страни за дневна надница и то висока. Е, през последните две-три години тази тенденция се обърна.

Това ми казва моя позната, която е участник в обществените процеси. Бедният българин пак иска да дойде в Гърция. Защо?  Защото, разполагайки с пълна и изчерпателна информация за финансовата помощ, предоставяна на гражданите от държавата, той смята Гърция за нов рай на благата.

Моделът е прост. Влиза, вади си ДДС номер и след това, като гражданин, живеещ с мизерни доходи, под прага на бедността, започва да събира каквото може. Надбавка за наем, социални и хранителни помощи, помощ за безработица след изтичане на необходимото време и различни други надбавки, за чието съществуване ние не подозираме, но те – българите - знаят много добре.

Така им се събират заплатите, докато работят на "черно“ каквото намерят, без да имат ни най-малко желание нито да се интегрират, нито да имат деца тук, които да станат гърци от второ поколение.

И всеки път, когато Мицотакис реши да даде нещо, те тичат и четат българските вестници, в които подробно се обяснява дали и доколко новите държавни помощи ги засягат и какви документи трябва да представят, за да ги вземат.