Ракът погуби и вдовицата на Иван Балсамаджиев

Ключови думи: Иван Балсамаджиев, новини, Десанка, рак, почина

Актьорът Иван Балсамаджиев се събра със съпругата си на небето. Десанка е издъхнала в адски мъки в първите дни на новата година. Тя е страдала от напреднала форма на онкологично заболяване, сподели синът ѝ Ангелин, който е сценарист в предаването „На кафе“, пише вестник Ретро.

„Майка си отиде бавно, мъчително, тежко и болезнено. Точно като тате. Беше с бистър ум, но с разкашкано тяло. Майка остави след себе си диря, пълна с добро“, тъжи Ангелин.

След като завършва ВИТИЗ през 1977 г., Иван Балсамаджиев е разпределен във Видинския драматичен театър, където играе два сезона. Именно там среща бъдещата си съпруга, с която го запознава негова колежка. Десанка Павлович, която е завършила българска филология и е дъщеря на известния режисьор Жарко Павлович, минава през крайдунавския град на път от Белград за София. „Първото, което видях, бяха ръцете ѝ и изведнъж ми стана някак уютно и топло. Веднага разбрах, че това е жената на моя живот“, споделя приживе актьорът, който ни напусна преди близо 14 години. Тя пък от своя страна разказва, че веднага я е спечелил със своя изключителен талант. В продължение на близо година Десанка почти всяка събота и неделя пътува до Видин, а той често идва в столичния град, докато накрая решават да се оженят. Като във всяко семейство и в тяхното всеки си има своите кусури, които е открил у другия едва след женитбата, но бракът им устоява на всякакви проблеми.

Иван Балсамаджиев си отиде само на 57 години след битка с рак на стомаха през 2010-а, въпреки че не пиеше, не пушеше и всеки ден практикуваше йога. Вдовицата му се тешеше с трите внучета – две момчета и момиче, деца на Ангелин и съпругата му, адвокатка по професия. Първо на бял свят идват близнаците, но Ангелин и жена му Ребека искат още наследници и днес могат да се похвалят с три деца – Ноа, Хая и Лука.

„В типично неин стил мама се разбра със смъртта и ни изчака да посрещнем новата година, за да не ни занимава със себе си. При нея нямаше сиво. „Удряше“ право в брадата, когато не беше съгласна и закриляше като един рус ангел, когато обичаше. Заля ме с любов през живота ни. Една такава ненормална, дори нелогична, неистова любов“, пише Ангелин за майка си.