ЕС с инициатива срещу трафика на наркотици през пристанищата

Ключови думи: трафик на наркотици, флагман, пристанища

Европейският съюз постави началото на публично-частно сдружение на пристанищните органи, което цели да се хармонизират мерките за сигурност и подобри обменът на информация, което да спомогне за справяне с трафика на наркотици, контрабандата и организираната престъпност. На белгийското пристанище в Антверпен, където през миналата година полицията е конфискувала рекордните 121 тона кокаин, европейският комисар по вътрешните работи Илва Йохансон заяви, че източникът на приходи за организираната престъпност в Европа е трафикът на наркотици.

Началото на инициативата беше поставено на белгийското пристанище в Антверпен, което се приема за най-голямата входна точка за кокаин в Европа. На събитието присъстваха министри на вътрешните работи и представители на 16 европейски пристанища, както и организации, работещи в сферата на морския транспорт. Половината от убийствата в Европейския съюз имат връзка с трафика на наркотици, а престъпните мрежи проникват в европейската икономика, предупреди еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон и допълни, че трябва да се създаде мрежа, която да се бори с престъпната мрежа:

„Конкуриращи се криминални групи работят заедно в организирането и изпращането на големи пратки от едната страна на Атлантическия океан, преразпределянето им от другата страна, тук в Европа. Обединяваме усилия, за да спрем престъпните групи, които проникват в нашите пристанища с подкупи, корупция и заплахи, тъй като е много трудно да се осъществи физически достъп в пристанищата и да се изведат наркотиците от контейнерите. Затова им е нужна помощ отвътре.“ 

Насилие, заплахи, изнудване, подкупи и принуда присъстват във всички големи пристанища в Европа, където местни мафиоти се опитват по всякакъв начин да задържат влиянието си върху доходоносния незаконен бизнес и да се докопат до пратките с наркотици посредством докери, служители в пристанищата, шофьори на камиони и митнически и полицейски служители. Такива са престъпни групи в Нидерландия с марокански корени, в Белгия – с връзки с албанските и италианските мафиотски кръгове. Разкритите пратки кокаин на пристанището в Антверпен са все повече с всяка изминала година, което потвърждава твърденията, че кокаин от Латинска Америка залива европейския пазар, а белгийският град често става сцена на насилие между престъпни групи, „воюващи“ помежду си за контрол върху доходоносната незаконна търговия. 

„Целта на сдружението на пристанищните органи е да се намерят инструментите за споделяне на добри практики между пристанищата и властите. Например създаването на анонимна „гореща линия“ при необичайна ситуация, засечена от член на даден екип, за да бъдат спрени престъпниците възможно най-бързо“, заяви министърката на вътрешните работи на Белгия Анелис Верлинден. 70 на сто от всички открити наркотици в Европейския съюз са установени в европейските пристанища, което налага необходимостта от повече сътрудничество не само между полицията и митническите служби, но и с частните оператори на пристанищата. Новосъздаденият съюз цели да засили споделянето на информация и успешни модели на работа, картографиране на пътищата, през които преминават потоците наркотици и разкриването на престъпни банди. Предвидени са 200 милиона евро в помощ на митническите служби на Евросъюза. В партньорството участват и „Евроюст“ и „Европол“, чийто изпълнителен директор Катрин де Бол заяви:

„Основна предпоставка са корупцията и проникването на престъпни елементи. Това се случва на различни нива – корабоплавателни компании, пристанищни работници, транспортни компании и националните власти. Тези тактики са важни за престъпните мрежи, защото корумпирането на дори един служител може да осигури достъп до важни кодове и документи, което да улесни престъпната им дейност.“
Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йопансон заяви, че в резултат на големи операции на силите за сигурност на пристанищата в Ротердам и Антверпен, престъпните групи се преориентират към по-малки пристанища за внос и износ на наркотици, и даде за пример Хелсингборг в Швеция. 

С какво новата европейска инициатива би спомогнала за работата и сигурността на българските пристанища – въпросът е към Тихомир Безлов – старши анализатор в Центъра за изследване на демокрацията.

„Европа през последните десетилетия, особено през последните години, буквално е свидетел на кокаинов поток. Има огромен ръст на залавянията на кокаин, които са над 300 тона годишно и продължават да растат. Инициативата „Алианс на пристанищата на Европейския съюз“ е обявена неслучайно в Антверпен, защото за миналата година там има заловени 120 тона кокаин. В най-големите пристанища като Антверпен, Ротердам, което е най-голямото, Хамбург, има действително огромен ръст на залавяните количества кокаин. Това, което е тревожно и предизвиква сериозни опасения, е че тези огромни приходи, които организираната престъпност добива през контрабандата на кокаин, всъщност създават нещо, което го нямаше в Западна Европа, в тези градове, - огромна вълна на насилие и много видим ръст на организираната престъпност, особено марокански, северноафрикански, колумбийски групи водят малки войни в тези градове заради приходите. По отношение на България - нямаме този проблем, понеже сме далеч от основните потребителски пазари в Западна Европа. Но пък другия риск за България, който се коментира от полицейските служби в Западна Европа, касае българските транспортни фирми, основно големите български фирми, които имат много камиони, които извършват превози в Западна Европа. Това, което се вижда от различни разследвания, е точно връзката между тези марокански, колумбийски криминални синдикати, които ползват български транспортни фирми. Видяхме последния голям инцидент с български кораб в Ирландия. Предполагам, че тази инициатива би дала възможност за по-добър контрол на българските компании и избягване на инциденти като този в Ирландия, които носят действително много щети на собствениците.“

Доколко европейските разпоредби за пристанищата, които България прилага, са ефективни в борбата срещу контрабандата, какво още трябва да се подобри на европейско ниво?

„Европа стана най-големият пазар на кокаин, изпреварвайки Съединените щати. Основният проблем на Европа е, че няма единна полицейска структура подобна на ФБР. Моделът, в който ти пасивно чакаш и проверяваш е проблемен, защото ако нямаш операции извън Европейския съюз, се изпада в трудна ситуация принос, в сравнение със Съединените щати, това е големият проблем. Друг проблем е инфилтрацията на тези криминални структури, включително в полицейските и митническите служби и според мен в това отношение България има какво да научи, да получи като опит. В случая с България положителен пример са няколкото случая с хероин, които са разкрити в български пристанища и които всъщност доведоха до това, че тази канали за контрабанда на хероин започнаха да избягват българските пристанища.“

Инициативата EU Ports Alliance призовава за сътрудничество между частния сектор, митниците и правоприлагащите органи - твърде амбициозна ли е тази цел, до каква степен е осъществима и има ли подобни успешни примери - в ЕС или в България?

„Трябва да видим какви конкретни инструменти ще бъдат предложени, тоест каква ще е ползата за частните компании. Съответно какви са механизмите за сътрудничество. В момента това е просто един експеримент. Ще видим какви са конкретните идеи, в момента има просто един политически анонс за този Алианс. Освен проблема с възможността да проверяват повече товари през рентгени, което също касае и България в много отношения, проблемът е вътрешният контрол на самите фирми на хората, които наемат, и респективно сътрудничеството между този вътрешен контрол на фирмите и полицейските институции, но така или иначе има усилия, ще видим колко ефективно ще се получат тези взаимодействия между частен сектор и администрации.“

Тема от голям обществен интерес е влизането на България в Шенген и по вода след 31 март. Когато говорим за търговското корабоплаване и противодействие на контрабандата - влизането ни в Шенген носи ли със себе си нови мерки в тази посока и какви са те, по-сигурни ли ще станат българските пристанища?

„Ние много малко човекопоток през пристанищата, който е свързан с Шенген, встрани сме от големия поток, който има в Европа, така че за разлика от авиопревозите и авиотранспорта не мисля, че ще има големи промени.“

Поглеждайки към Европейския съюз като цяло - кои са пътищата и тактиките, които използват престъпните организации, за да внасят в блока наркотици, и къде е България в този процес - съдейства ли и как на европейските си партньори и обратно - получава ли от тях експертиза?

„Това, което се промени във времето, беше, че първоначално големите контрабандни канали течаха през Испания заради контактите на Испания с Латинска Америка, в частност Колумбия, Перу, Бразилия – там, откъдето кокаинът идваше. Това, което се случи в последствие беше, че трафикът се пренасочи към най-големите пристанища, защото пристанищните власти могат да проверяват много малък процент от контейнерите, от товарите. И когато имате огромен трафик, както е да кажем, в Ротердам, което има близо 500 милиона тона годишен оборот, на 1000 контейнера могат да се проверяват 1%. Организираните престъпни мрежи са готови да изгубят тези 300 тона, за да внесат 100-150 тона кокаин в Европа. Тоест те са готови да правят такива жертви и се опитват с голям обем да преодолеят проверките. Тоест чрез многото контейнери успявате  в този поток да направите невъзможно да се спре всичко. Те са избрали най-големите пристанища, защото там има най-голям брой контейнери и възможност да се скрият пратките в тези големи обеми. България няма този проблем, защото просто нямаме такъв обем трафик стоков през нашите пристанища. Необходим е ресурс за проверка, качествени хора, които не са вербувани от организираната престъпност, контрол на тези хора.“

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Флагман.бг.