Нашенци, работещи в чужбина, са изпратили в страната ни рекордните 1,32 млрд. евро

Ключови думи: работа, чужбина, пари, хазна, превод

През 2023 г. българите, работещи в чужбина, са изпратили на свои роднини и близки у нас 1,32 млрд. евро. Това е рекордна сума след сериозния спад на емигрантските пари по време на ковид-пандемията, когато много бизнеси бяха принудително затворени. В сравнение с предната 2022 г. парите, които са влезли в страната от българските емигранти, са нараснали с 25%.

Паричните потоци през изминалата година дори надхвърлят по обем тези отпреди пандемията - през предкризисната 2019 г. бяха отчетени около 1,2 млрд. евро, изпратени у нас от българи в чужбина. Цитираните данни са на база на официалната статистика на БНБ за преведени трансфери по банка, чрез финтек компания или чрез компания за парични преводи до 10 минути. "Има и около 25%, които влизат в страната в брой и не се включват в статистиката. Това са пари предавани на ръка от познати на работещите в чужбина българи", обясни пред БНР Илиян Насков, изпълнителен директор на финансова компания за парични преводи.

Така емигрантските пари остават едни от най-големите "чужди" инвестиции в българската икономика. На ден влизат по 4,170 млн. евро помощи от емигранти, посочи Насков. По данни на БНБ най-много парични трансфери идват от Германия - от там сънародниците ни са изпратили около 230 млн. евро през миналата година. Следват САЩ с 209 млн., Испания – 114 млн., от Англия – 109 млн. и от Гърция – 71 млн. евро. За ръста на емигрантските пари основна роля играе инфлацията.

Ако през 2022 г. средната месечна сума, която наши сънародници са пращали на близките си, е била 570 лв., то през 2023 г. тя е 610 лв., посочи Насков. Според него поне 2 милиона домакинства у нас разчитат на тези пари. С тях те покриват сметки и кредити, лекарства и здравни услуги, ремонти, образование, дори разходите си за храна.

Най-много трансфери има към слабо развитите и бедни райони в страната, защото от тези райони са и основните диаспори с български гастарбайтери, обясни Насков. Междувременно Евростат публикува тези дни статистика за 2022 г., от които е видно, че страната ни е една от най-зависимите в ЕС от притока на емигрантски пари.

През 2022 г. притокът на тези инвестиции е бил 2,2% от БВП на България, с което тя се нарежда на шесто място заедно с Унгария. Преди нас са Хърватия (7,6% от БВП), следвана от Латвия (3,2%), Румъния (2,9%), Люксембург (2,7%) и Белгия (2,3%). Средно в Евросъюза емигрантските пари са 0,8% от БВП.