Вятърните централи в Черно море - опасни за туризма и рибите или нова възможност за усвояване на милиони

Хубава работа, ама българска! Още на 6 февруари ще разберем накъде духа вятърът, след появата на НПО-тата, които се активизираха за законопроекта

Ключови думи: черно море, вятърни централи, електроенергия, за и против, проектозакон, българия, опасно за туризма, усвояване на милиони

Предстои да разберем съвсем скоро дали от първи януари 2025 г. Законът на разполагането на вятърни електроцентрали в Черно море ще влезе в сила, след като вече мина на първо четене в Народното събрание. На 6 февруари ще се организира кръгла маса, на която би трябвало да се дебатират спорните моменти и неизяснените въпроси, след което в най-кратък срок може да бъде гласуван и на второ четене.

От 168 гласували народни представители, "за" бяха 112, "против" - 53, а трима се въздържаха. „За” бяха съвносителите от ГЕРБ, ПП-ДБ, ДПС, както и Гроздан Караджов, „против” – ИТН, БСП, „Възраждане”.

За какво става въпрос?

В закона се регламентира производството на ток от вятърни електроцентрали в Черно море. Ако бъде окончателно приет, се планира да се проведат проучвания за проверка на възможността за изграждането на централите, как и дали въздействат на околната среда. Целта, както беше обяснено от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, е да бъде насърчено развитието на европейските технологии, включително и това на българската енергетика.

Могат ли перките за ток в морето да унищожат българския туризъм?

Законопроектът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства има амбицията да разреши перки в Черно море и концесии на пространства за 30 години.

„За”

Извън вече споменатите по-горе, най-простичко казано, ветрогенераторът има потенциал да произвежда значително количество електрическа енергия на ниски цени, той е и надежден източник на енергия, който би могъл да осигури енергийна независимост. Поддръжниците твърдят, че почти всички части се рециклират, а животът им е над 20-25 години.

Защо бургаските рибари не протестират срещу закона за морските ветрогенератори

Според експерти, Черно море имало огромен потенциал в размер на 116 гигавата електроенергия от вятъра. За пример беше дадена съседна Румъния, която още преди нас имаше подготвен закон и започна подготовка, свързана с изграждането на подобни вятърни паркове. Към този момент се очаква първите вятърни паркове в румънската част на Черно море да се реализират в периода 2027-2028 г.

Става дума за нови възможности, нов пазар, различна енергийна система, за която няма ограничения, а само нови мощности, предоставящи иновативни технологии и потенциал и в резултат индустрията ни ще е много по-конкурентоспособна.

Тук се добавят малките разходи за поддръжка, възможността за работа при тежки външни условия, сравнително бързото изплащане на инвестицията и то при големи, и по-скъпи ветрогенератори - 5-7 години.

Забраниха за риболов целия Бургаски залив, отиваме към затихващи функции

Като най-основни аргументи „за”  обикновено са посочвани два: първо, са екологично чисти и второ, използват възобновяема енергия, а конкретно за планираните в Черно море - възможност за инвестиции в размер на 20 млрд. евро във вятърни паркове.

„Против”

Още по време на дебатите в парламента противниците на законопроекта предупредиха, че текстовете в него са по-скоро пожелателни и не са изяснени съществени въпроси.

Например на какво отстояние от брега трябва да са, за да не закриват пейзажа пред летовниците. Вносителите твърдят, че ще са между 20 и 50 км навътре в морето, което ги прави незабележими от брега, но никой не ги попита знаят ли, че обикновено една турбина е с височина 200 м, което означава, че дори и на разстояние от 50км, тя ще се вижда ясно. Всъщност това дали евентуално от шезлонга си ще виждаме перките, е далеч по-несъществен въпрос от другите възникнали.

По-острите коментари касаеха директни предупреждения за унищожение на Черно море, крайбрежието му, както и морския туризъм.

Първият по-съществен минус, който посочват експертите от другата страна на барикадата, е, че не само, че няма да се намали цената на електроенергията, а ще доведе до производството на по-скъпа, която ще бъде неконкурентоспособна.

Вече има и отрицателни становища от браншовите организации на туроператори и рибопреработватели, а дори от Министерството на земеделието предупреждават, че в законопроекта въобще не е обхванат сектор “Рибарство”. Именно от него скочиха, че перките в морето ще съсипят риболова, защото вибрациите гонят рибата (и птиците), а полетата за риболов и в момента са малко. Изграждането на подобни паркове в морето би довело и до възможно екокатастрофа, защото „малкото рибки, които са останали, със сигурност ще променят тотално пътя си и повече няма да влизат край нашите брегове и в нашия залив”, обясниха те.

От Електроенергийния системен оператор ЕАД (ЕСО) също имат своите възражения, сред които: „законопроектът поставя производителите от подобни обекти в привилегирована позиция спрямо всички останали форми и технологии за производство на електрическа енергия”.

Интересен момент е, че предупреждение отправиха и от Министерството на транспорта, които посочват, че текстовете задължително трябва да бъдат прецизирани, защото страната ни вече има действащ морски пространствен план, а с новия закон изведнъж се появяват и енергийните мощности в морето, които до този момент въобще не са коментирани.

Един от най-съществените проблеми е, че съвсем доскоро и особено у нас никой не говореше активно за отпадъците, които ще се натрупат след амортизацията на перките на ветрогенератори. А става дума за милиони тонове. Според различни анализи, броят на въпросните перки се очаква да достигне 9000 годишно през следващите няколко години, като паралелно с това размерът на електронните отпадъци нараства главоломно и към момента е най-бързо растящият поток от твърди отпадъци в света, а едва незначителна част от тях се рециклират.

Хубава работа, ама българска!

Тъй като все пак говорим за възобновяем източник на енергия, който безспорно има своите преимущества и при добри регулации и контрол може да бъде експлоатиран в полза на страната ни, не би трябвало да се плъзгаме по вълната на популистки изказвания, че едва ли не Черно море ще бъде унищожено.

Но с оглед на редица от посочените възражения против, както и с факта, че такива ветропаркове наистина има на много места по света, но е изключения да са в море. Като пример „за” ни беше дадена Румъния, но от противоположната страна стоят Италия и Гърция например. Положителен пример е Северно море, обаче там средната скорост на вятъра е 10 метра в секунда, което го прави и едно от най-бурните морета в света – тоест, напълно подходящо, а не на последно място – не е предпочитано място за туристите. Още повече, че дори и за там, еколози алармират, че редица животински видове могат да бъдат застрашени от шума на гигантските перки, както и от самия шум при строителните дейности.

В нашия парламент, между замерянето с обвинения, въобще липсваха дебатите как точно ще бъде регулирано поставянето на тези перки, като макар да се споменаха някакви цифри, кой и как ще определи точното отстояние от брега, при положение, че колкото по-далече е от крайбрежието, толкова по-скъпо би означавало това за инвеститорите, а обратното означава проблеми за туризма, за рибарите, дори за корабите, както и различни екологични проблеми.

Отново се появяват и НПО-тата, които напоследък са все по-активни в изготвянето на редица законопроекти в различни сфери – образование, социални грижи и прочее. Депутати са категорични, че целият законопроект е писан от такава неправителствена организация, по-конкретно Мартин Владимиров от „Център за изследване на демокрацията”, който е присъствал и по време на разглеждането на законопроекта в комисия. Това, посочват те, е ясен знак, че освен за явен лобизъм, се касае и за милиони евросредства по линия на подобни проекти, които са планирани за усвояване на от близки до управляващите.

Всъщност съвсем скоро, още на 6.02, ще разберем накъде духа вятърът и дали просто борбата е за едни милиони, поредните милиони, които да бъдат прибрани от правилните хора.