Могат ли перките за ток в морето да унищожат българския туризъм?

„Вие можете ли да седите на плажа и срещу вас да се върти перката за генериране на електричество", попита депутат от БСП, отговориха му с ирония

Ключови думи: депутати, парламент, закони

Законопроектът за възобновяемите източници в морските пространства бе одобрен на първо четене от Народното събрание днес. И той обаче предизвика сериозен спор, включително и сред депутати, принадлежащи на едни и същи парламентарни групи. Вносители са представители на четири политически сили – ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС, но и Гроздан Караджов от опозиционната ИТН.

Това е вторият опит за прокарване на изцяло новия закон, след като на предишното кратко Народно събрание не му остана време да го приеме.

Целта, според мотивите на вносителите, е запълване на нормативната празнина в сферата на енергията от възобновяеми източници в морските пространства на Република България, така че да бъдат уредени правно-административният път и принципите за планирането, изграждането, експлоатацията и премахването в края на полезния им живот.

Припомняме, че преди няколко седмици реакция срещу законопроекта дойде от рибари от най-северното ни Черноморие – в Добричка област. Те изразиха опасения, че вятърните генератори ще нанесат вреди на бранша и ще прогонят рибата.

В Бургаско реакция нямаше. Предполага се, че на юг ветрогенератори няма да се поставят, тъй като метеорологичните условия не са неподходящи за тях и те не биха били икономически изгодни.

Изненадващо обаче днес в пленарната зала се появи нов аргумент срещу закона. Бяха изразени опасения, че вятърните перки в морето ще прогонят туристите.

„Проектът на закон, който предлагате, ще унищожи и българското море, и българския туризъм”, каза в типичния си стил Борислав Гуцанов от БСП. Той е известен с апокалиптичните си прогнози за България най-вече покрай ограничаването на руските енергийни източници.

„Вие можете ли да седите на плажа и срещу вас да се върти перката за генериране на електричество? Г-н Мирчев и Икономов, ако отидете на плажа, с пръчки ще ви изгонят, ако ви разпознаят“, обърна се Гуцанов към двама от вносителите на законопроекта.

По думите му в част от докладите се говори, че ветропарковете няма да пречат на корабоплаването. „А някой нещо да спомена за туризма? Предполагам, знаете, че имаше подобни проекти за изграждане на ветропаркове над „Албена“ и, слава Богу, успяха да ги спрат, защото щяха да закрият курортния комплекс. Или вие вече сте си купили къщите в Гърция и там ходите на почивка, и ви е все едно българските граждани къде ще отидат?”, добави Гуцанов, цитиран от пресцентъра на БСП.

Народният представител бе категоричен, че такива ветропаркове няма нито във френската Ривиера, нито в испанската Ривиера, нито в Италия, Гърция, Турция. „Да, има ги в Северно море, но в Северно море някой да ходи на плаж?“, попита Гуцанов.

Той постави и друг въпрос - какви са дълбочините в Северно море и какви са в Черно море.

„Изграждането на едно такова съоръжение на дълбочина от 200 до 300 метра ще струва много скъпо и, разбира се, че инвеститорът ще гледа да го разположи по-близо до брега. От огромно значение е на каква дистанция от брега ще е всяка една вятърна мелница“, посочи Гуцанов.

Думите му предизвикаха иронични реакции.

Все пак според Делян Добрев от ГЕРБ, в думите на Гуцанов по отношение на туризма има резон. Затова законопроектът щял да се гледа на второ четене в удължен срок, за да се приемат предложения за определени зони, които и да са отдалечени от брега, в които да може да се инсталират съответните ветрогенератори. Така те нямало да се виждат.

„Т.е. като си лежите Вие на шезлонга във Варна, няма да виждате перки, и това трябва да го гарантираме с предложения между първо и второ четене“, посочи Добрев.

Не било вярно, че инвеститорите щели да искат да са близо до брега. Просто защото дълбочината падала рязко още в началото на морето и нямало никакво значение „дали си на 2 км или на 200 км“. При всяко положение трябвало да се инвестира в плаващи платформи, които са закотвени за дъното.

Ивайло Мирчев от ПП-ДБ се подигра на депутата от БСП: „Г-н Гуцанов, за нас е истински празник винаги когато Вие излезете да говорите на трибуната, защото на 28 септември 2023 г. Вие излязохте и казахте, че ако продължаваме с тази дерогация и този „Лукойл“, ще направим цената на литър бензин 4 лева. Днес, месеци вече по-късно, тя е с точно 28 стотинки по-ниска от времето, в което Вие дадохте тази прогноза. Г-н Гуцанов, Вие сте давали не само тази прогноза, но и други прогнози, като това, че ще останем без газ, ще останем на тъмно и т.н. Единственото, което Вие искате да правите, е да плашите хората. Но хората не трябва да бъдат плашени. Страх не трябва да се всява по този начин. И Вие, за съжаление, изрекохте доста неистини и доста неискрени притеснения преди малко.“

Според Мирчев ветрогенераторите в морето няма да повлияят по никакъв начин на туризма. Те щели да бъдат на поне 20 км брега и нямало как да се виждат.

Щяло да има кръгла маса, която ще адресира опасенията, преди окончателното приемане на закона.

„Това, което всъщност на Вас Ви пречи, г-н Гуцанов, не са перките в Черно море, а това е независимостта на българската енергетика. Това е проблемът за Вас и за тези, които под една или друга форма с лостове Ви управляват, а те знаете, че са на изток от България“, заключи Мирчев.

Депутати от „Възраждане“ - формация също обвинявана в проруски позиции, обаче защитиха тезата на Борислав Гуцанов, включително и по линия на опасенията за туризма.

Владислав Панев от ПП-ДБ (представител на фракцията „Зелено движение“) обясни, че твърденията, че не се поставят ветрогенератори покрай морските крайбрежия в Европа, не са верни. Офшорни перки имало в туристически държави като Гърция, Португалия, Италия, Испания.

„Така че този законопроект според мен е полезен и за българската енергетика и не виждам въобще с какво би увредил българския туризъм - не само българския, а, както виждаме, и в страните от средиземноморския регион“, добави Панев. Той също повтори, че ветрогенераторите ще са много навътре в морето.

Депутат от „Възраждане“ обаче се позова на инвеститори, че те имат интерес „перките“ да са максимално близо до брега, тъй като кабелите за преноса на ток оскъпявали силно инфраструктурата.

Законопроектът в крайна сметка бе одобрен на първо четене със 112 гласа „за“, 53 „против“ и 3 „въздържал се“.

Направи впе чатление, че ИТН се разделиха по темата. Един от тях гласува „за“ (вероятно вносителят Гроздан Караджов), а трима бяха „против“.

Различно от съратниците си гласува и един народен представител от ГЕРБ-СДС, който бе „въздържал се“. Това, изглежда, бе бургаският депутат Любен Дилов-син. След гласуването той взе думата по процедура за различен вот от мнозинството.

„Не мисля, че има морски депутат, който би могъл да подкрепи законопроекта в този му вид и то с голямо насилие над себе си. По тази причина и аз не го подкрепих“, каза Дилов.

Законопроектът бил много несъвършен, най-меко казано.

„Само за Виа Понтика може да говорим 45 минути къде му е мястото, какво е още... Много-много несъвършенства. Надявам се наистина между първо и второ четене да се включат сериозни експерти, ако мнозинството иска това нещо изобщо да се появи“, добави бургаският депутат.