Водим европейската класация за консумация на алкохол

Годишно всеки човек на възраст над 15 години в Европа изпива средно 9,5 литра чист алкохол, което е равно на 190 литра бира, 80 литра вино или 24 литра. У нас числата са по-високи

Ключови думи: европа, консумация, алкохол, българия, ръст

Консумацията на алкохол в ЕС е намаляла с 0,5 литра чист алкохол на човек между 2010 и 2020 г. България обаче не е сред тях, а увеличение се наблюдава в още няколко държави, съобщи „Евронюз“. Трябва да се вземе предвид, че данните не включват нерегистрирана консумация на алкохол, като например домашно или незаконно производство.

В ЕС общото потребление на алкохол на лице на възраст 15 и повече години е намаляло с 2,9 литра през последните четири десетилетия, като от 12,7 литра през 1980 г. е спаднало до 9,8 литра през 2020 г., което съответства на 23% намаление. Потреблението бележи значителен спад между 1980 г. (12,7 литра) и 2000 г. (10,5 литра). През следващите две десетилетия темповете на намаляване се забавят, предава dnes.bg.

Консумацията на алкохол в европейския регион на СЗО, който обхваща 53 държави, включително Русия и околните страни, е намаляла от 12 литра през 2000 г. на 9,5 литра през 2020 г., което съответства на намаление с 2,5 литра (21%). Въпреки този спад регионът все още е с най-високо ниво на консумация на алкохол на човек в света.

Годишно всеки човек на възраст над 15 години в този ареал изпива средно 9,5 литра чист алкохол. Това се равнява на 190 литра бира, 80 литра вино или 24 литра спиртни напитки.

Сред "голямата четворка" на ЕС по отношение на икономиката и населението най-голяма консумация на алкохол има в Германия 10,6 литра, следвана от Франция 10,4 литра, Испания 7,8 литра и Италия 7,7 литра. В Обединеното кралство този показател е 9,7 литра.

Най-голям спад в потреблението на алкохол през този период бележат Ирландия и Литва. И в двете държави то е намаляло с 2,1 литра, следвани плътно от Испания и Гърция (и в двете по 2 литра). Нидерландия, Франция, Кипър и Финландия също отбелязват намаление с над 1,5 литра. Между 1 и 1,5 литра е било намалението и в Сърбия, Белгия, Хърватия, Дания, Швейцария и Германия.

Най-голямо е увеличението в Латвия, където потреблението е нараснало с 2,3 литра. България (1,4 литра), Малта (1,1 литра), Румъния и Полша (и двете по 1 литър) също отбелязват значително увеличение. В Норвегия, Италия и Исландия увеличението е над 0,5 литра.

Много европейски държави са въвели редица политики за ограничаване на консумацията на алкохол, като например данъчно облагане, ограничаване на достъпността на алкохола и забрана на рекламата му. Според ОИСР обаче ефективността им е възпрепятствана от слабото им прилагане на място и ограничените ресурси.

Тежкото пиене и къде сме ние?

Консумацията на алкохол се различава значително в зависимост от пола и образованието. Вместо количеството се изследва делът на тежките епизодични питиета. Това е делът на пълнолетните лица на възраст 18 години и повече, които са изпили за последните 30 дни 6 или повече питиета.

Във всички страни мъжете са по-склонни да съобщават за тежко епизодично пиене, отколкото жените. През 2019 г. средно за страните от ЕС 26,6% от мъжете съобщават за тежко епизодично пиене поне веднъж месечно в сравнение с 11,4% от жените.

Най-висок дял по този показател при мъжете е отчетен в Румъния (55,2 %). Този процент е над 35 на сто в Дания, Люксембург, Германия и Белгия.

Жените в Дания, Люксембург, Германия и Ирландия показват най-висок дял на тежко епизодично пиене, който е над 20%.

Нивото на образование също е от значение за тежкото пиене. Хората с по-ниско ниво на образование не са с по-висок процент на тежко епизодично пиене в страните от ЕС, с изключение на Латвия.

Средно 12,5% от хората с по-ниско от средно образование съобщават за тежко епизодично пиене в сравнение с 20% или повече от хората с поне средно (22,3%) или висше образование (20,2%).

Най-високият процент на разликата в образованието на тежко пиещите се наблюдава в Латвия, Гърция, Естония, България и Литва. В тези държави процентът на тежко епизодично пиене при хората с по-ниско образование е малко по-висок, отколкото при хората с висше образование.