27-годишна: Бърках в казана навръх Нова година, ухапа ме плъх

Понякога обаче стават чудеса. Както се казва: човек предполага, Господ разполага

Ключови думи: нова година, плъх, хижа, изгубени, казан

За посрещането на Нова година винаги се подготвяме предварително. Но както се казва: човек предполага, Господ разполага. Lady.mail.ru помоли читателите си да разкажат за най-ужасната си Нова година.

Александър (28 години):

Посрещах Нова година с приятели. Час преди полунощ реших да се отбия при познати в съседния блок и да ги изненадам, облечен като Дядо Коледа.

Влязох в блока на познатите ми. Извиках асансьора, натиснах копчето за съответния етаж и ... благополучно заседнах. Нямам мобилен телефон у себе си, а до 12 часа остава все по-малко време. Натискането на бутона с алармата не дава никакъв резултат. Вече се готвех да посрещна Нова година в лифта, но ме спаси щастлива случайност.

Момиче, облечено като Снежанка, влязло във входа и извикало асансьора. Най-интересното е, че той тръгна! Представете си какви бяха физиономиите ни, когато вратата на асансьора се отвори! Снежанка спаси Дядо Коледа в новогодишната нощ!

Пихме шампанско заедно с нейните приятели, при които тя отиваше, а година по-късно се оженихме. 

Лиза (27 години):

Точно преди Нова година направих основно чистене вкъщи. В 9 часа вечерта излязох да изхвърля боклука. Контейнерът беше препълнен и хвърлих торбичката отгоре. Само че с ужас установих, че съм метнала там и ключовете от вкъщи. Проклинайки всичко, започнах да се приближавам. Имаше осветление и слава Богу ключовете се оказаха накрая, виждаха се.

В момента обаче, в който протегнах ръка, нещо остро се заби в ръката ми. С ужас и с отвращение установих, че от мястото на произшествието на скорост се изнася голям сив плъх! Вероятно бях развалила нощния му покой. В новогодишната нощ ме ухапа плъх!

С мъжа ми трябваше спешно да отидем в болница, за да дезинфекцират раната и да ми сложат ваксина. Докато стигнем дотам, докато направят всички процедури и се оказа, че до полунощ няма да можем да се върнем вкъщи. Така и останахме да празнуваме в болницата, още повече, че шампанско така или иначе не можех да пия. Затова пък се сприятелихме с лекаря, който „спаси“ ръката ми и досега поддържаме контакт с него, макар че минаха три години.

Екатерина (24 години):

Преди две години с мъжа ми Андрей решихме да прекараме новогодишната нощ край елхата на централния площад. На улицата беше минус 32 градуса. Замръзнахме и решихме да влезем да се постоплим в един магазин. Андрей предложи заради самата идея да си отмъкнем един шоколад. Аз естествено бях против. Подобни забавления не са за мен!

До Нова година остават 10 минути. С Андрей тръгваме към изхода на магазина и ... ни спира продавачка, която моли охраната да ни претърсят. Тя чула разговора ни и решила, че нещо сме откраднали. Трябваше да си съблека палтото. Останах по пуловер и джинси. От несправедливостта се разплаках. В този вид – разрошена, с размазан грим, посрещнах Нова година. Охраната ни пусна едва след като се убеди, че сме крадци само на думи. Но вече беше минало 12 часа.

Празникът беше безнадеждно  развален, макар че мъжът ми с всички сили се стараеше да изглади вината си. Затова ми подари и чантата, за която отдавна си мечтаех, но Андрей твърдеше, че е много скъпа за семейния ни бюджет. Оказа се, че душевното ми равновесие му е по-скъпо и ми стана много приятно.

Светлана (26 години):

Канехме се да посрещнем Нова година във вила с приятели. Преди празника приятелят ми трябваше да бъде на работа. Затова тръгнахме едва вечерта на 31 декември. Имахме ясни инструкции как да стигнем дотам. ... Трябва ли да казвам, че се объркахме?

Някъде сме пропуснали да свием и се изгубихме окончателно. Какъв е проблемът в 21 век, нали има мобилни телефони? За другите хора нямаше да има проблем. Ние обаче толкова бързахме, че си бяхме оставили телефоните у дома. В дванайсет без петнайсет разбрах, че няма да открием вилата преди настъпването на Новата година.

Добре, че на света все още има добри хора! Почукахме на вратата на най-близката къща и под празничния звън на камбаните пихме шампанско с напълно непознати хора. Те ни обясниха как да продължим пътя си.