7500 взеха български паспорти през 2023-та, сред тях и Линда

Ключови думи: български паспорти, 7500 човека, линда петкова

След рекордния и почти двоен спад за 2022 г. броят на новите българи отново расте - за първите 9 месеца на миналата година те са 7583. Това става ясно от отчетите на комисията към вицепрезидента Илияна Йотова за периода от 1 януари до 30 септември 2023 г., предава lupa.bg.

Други 1059 души са възстановили БГ паспортите си, а 185-има са се отказали от тях.

За сравнение в предходната 2022 г. общо получилите българско гражданство са били 7410 души, през 2021 г. - 15 171, а през 2020 г. - 16 709 души.

Наше гражданство се придобива на основание БГ произход, родител - български гражданин, или обща натурализация.

В края на ноември 2023 г. с БГ паспорт се похвали и Линда Петкова. Съпругата на съпредседателя на “Продължаваме промяната” Кирил Петков получи българско гражданство 3 г. след като мъжът ѝ се отказа от своето канадско, за да стане премиер.

Линда Петкова пусна снимки в инстаграм и с червения си паспорт, и с удостоверението си от Министерството на правосъдието. Документа тя получи точно ден преди да навърши 44 г. на 24 ноември. “Днес станах българка. След повече от 16 г. вече е официално. Мога да гласувам”, написа Петкова на английски език под своя пост тогава.

    В началото на 2022 г. тя съобщи, че е подала документи за БГ гражданство и публикува и удостоверение за издържан изпит за владеене на български език, което се изисква за кандидатстване за наш паспорт.

    Канадката е разказвала, че е влюбена в България от първия ден, в който стъпила в страната ни. Двамата с Петков имат три дъщери. Тя има малка сладкарница в София, в която предлага безглутенови десерти.

Най-често наше гражданство искат турци, украинци, албанци и северномакедонци. Това става ясно пък от отговор на правосъдния министър Атанас Славов на депутата от “Възраждане” Петър Петров.

23 439 са образуваните преписки за българско гражданство в Министерството на правосъдието за периода от 1 януари до 24 ноември 2023 г. За сравнение за цялата 2022 г. те са били 20 825 броя, а за 2021 г. - 20 094 бр.

1673 души са поискали да възстановят българското си гражданство - два пъти по-малко в сравнение с 2022 г., когато паспортите си са подновили 3075 души.

Най-много молби през изминалата година са подадени от турски граждани - 5935. При тях се забелязва трайна тенденция на двойно нарастване от година на година - през 2020 г. заявления са подали 660 души, след това са 1595 през 2021 г. и 3031 през 2022 г.

Втори в класацията са украинците - 3141 души са подали молби. Бумът при тях е през 2022 г., когато започна войната. Тогава поискалите наш паспорт са 4508 души.

През 2023 г., когато започна войната в Газа, пък се наблюдава скок при заявленията, подадени от граждани на Държавата Израел. Те са 361 при 185 души за предходната година.

    Миналата година на трето място сред мераклиите за БГ паспорт са албанците - 2992 души.

    Интересното е, че четвърти по молби остават северно- македонците - 2990 души за 2023 г., но накрая обикновено те са най-много одобрените поради наличие на документи за български произход или родител.

    На челните места по образувани преписки са Русия, Молдова, Сърбия и Косово. 275 руснаци например са кандидатствали миналата година за БГ паспорти по натурализация. 112 пък са молбите от сирийци.

Заявления за българско гражданство са подали и 39 души със статут на бежанец и 42-ма с хуманитарен статут.

До 24 ноември 2023 г. интервюта са проведени с 10 747 души, като 5115 от тях са резервирали електронно час за среща със служителите на дирекция “Българско гражданство”. Интересното е, че такава не се изисква за наши сънародници, които искат да се откажат от БГ паспорта. Без предварителна регистрация в министерството могат да бъдат приети лица, които са с постоянен статут за пребиваване у нас, както и за такива, които са граждани на страна-член на ЕС, или на Швейцария, Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.

Немалко са случаите, в които се представят неистински или подправени документи, касаещи основанието за натурализация. Това налага допълнителни проверки, които траят 8-9 месеца, обяснява министърът.