Партията „3 март“ се оказа въздух под налягане

Инициаторите обявиха, че са събрали 279 000 подписа за референдум, но се отказаха да ги внесат в парламента и така прекратиха процедурата

Ключови думи: Петър Витанов, 3 март, Румен Радев

Подписката на инициативния комитет (ИК) за референдум за 3 март претърпя фактически провал. Учредителите му се считаше, че вероятно ще създадат нова партия, зад която пък се спекулираше, че може да стои президентът Румен Радев. Припомняме, че инициативата за референдум дойде, след като Радев се обяви категорично срещу смяната на националния празник. В реч от връх Шипка през август той каза: "Народното движение няма да допусне Трети март да бъде заличен, националната ни памет да бъде изтрита, а българската държавност - разградена!"

През септември последва инициативата за референдум, която бе оглавена от евродепутата Петър Витанов, който преди няколко месеца бе изключен от БСП. 

В края на ноември пък проф. Александър Маринов – бивш председател на вече закрития Стратегически съвет към държавния глава, спомена за евентуално събрани 500 хиляди подписа. Затова и той направи спекулация, че това може да е основа за нова политическа партия.

„Българският президент, както и всеки български гражданин, има правото да изрази своето предпочитание, подкрепа или неодобрение за определена инициатива. Така че, ако трябва да намеря най-точната формулировка, това не е партия на президента, но това е, ако стане партия, това е партия, подкрепяща, споделяща, принципите, целите и начина на правене на политика, които предлага президентът Румен Радев“, каза тогава проф. Маринов пред „Фокус“.

Думите му предизвикаха реакция в политическите среди и в медиите. 500 хиляди подписа за референдум представляват сериозен потенциал за нова партия. Оказа се, обаче, че инициативата е събрала доста по-малко парафи на граждани. Днес изтече срокът, в който подписката трябваше да бъде внесена в парламента.

Инициаторите обаче съобщиха за събрани само 279 000 подписа. При това те се отказват да ги внесат в Народното събрание. По правило там и в ГРАО следва да се извърши проверка за редовността на подписите.

„Може да се поздравим с голяма победа. Трети март остава националният празник на България. Събрахме 279 000 подписа, които все още са в процес на обработка. Постигнахме първата победа над Сглобката. Основната ни цел е постигната“, съобщи все пак ведро председателят на Инициативния комитет Петър Витанов днес. 

Припомняме, че според закона, за да се проведе задължително референдум, са нужни поне 400 000 подписа. Ако пък са събрани над 200 000, тогава инициативата влиза в Народното събрание (НС). При такава ситуация парламентът следва да вземе решение дали да се проведе съответно национално допитване.

„С вчерашното решение отпада необходимостта от референдум. Няма да внесем тези подписи, за да не се повдига за втори път темата в Народното събрание, което напълно е изчерпило своята легитимност. Инициативният комитет имаше една единствена цел – събиране на подписка за недопускане на смяна на националния празник. Той свърши своята работа. С вчерашното решение на НС неговата функция се изчерпва“, каза още Витанов. Той имаше предвид отказа на мнозинството в НС от инициативата за смяна на националния празник от 3 март на 24 май през промените в Конституцията.

В ИК за 3 март се включиха хора, близки до президента Румен Радев, представители на коалиция „Левицата“, включително бившият държавен глава Георги Първанов, партията на Мая Манолова „Изправи се БГ“, общественици с проруски позиции и др.

Трябва да се отбележи, че ако у народните представители се зароди ново желание, те лесно може да сменят националния празник през Кодекса на труда. За целта се изисква обикновено мнозинство за разлика от Конституцията, където са нужни поне 160 гласа. В този смисъл, аргументът на Витанов, че референдумът е загубил смисъла си, не е съвсем коректен.

Думите му за победа над „Сглобката“ пък са доста спекулативни. Всъщност спокойно може да се констатира загуба за инициаторите, които на този етап не показаха потенциал да бъдат сериозна алтернатива на настоящото управление. Силите им, изглежда, се ограничават до това да бъдат конкуренти на БСП и „Възраждане“ в проруската ниша, която пък се оказва, че не е толкова голяма, колкото се опитва да ни се представи.

От комитета „3 март“ може да се пробват на следващите евроизбори напролет.