Събарянето на паметника на Съветската армия било заради войната в Украйна? Коя партия ще плати цената?
България е разделена на две - дните казват, че ще има победа срещу Русия, което е малоумие, а другите - че трябват преговори, заяви Андрей Райчев
Няма съмнение, че тези, които събарят паметника, ще платят политическата цена. Правят грешка. Това каза в „Здравей, България“ по Нова телевизия социологът Андрей Райчев.
„Върху част от българите се извърша символично насилие. Властта показва, че е силна и може да докара кран и да реже статуи. Всичко това се развива на фона на украинско-руския въпрос. На хората на президента Румен Радев им преписват някакъв путинизъм, но няма такъв“, добави той.
„България е разделена на две. Едните казват, че ще има победа срещу Русия, което е малоумие, а другите - че трябват преговори. На този фон демонтажът е опит да се каже, че ще победим руската държава. Няма да стане. По изкуствен начин се опитват отново да ни противопоставят един на друг”, обясни Райчев.
„Събарянето на мавзолея на Георги Димитров беше трагедия, а това е фарс. Цялото ръководство на страната застана, за да гледа и се изложиха малко – взривът не се оказа достатъчен, но беше представено като нещо важно, а какво спечелихме – един туристически обект по-малко в София и на мястото на една интересна сграда, която можехме стотици години да показваме и да й се чудим – паркинг. Сега ще стане същото“, прогнозира той.
„Практически резултатът е 0 и политически минус за тези, които го правят. По изкуствен начин се опитват да ни противопоставят един на друг, защото политическата легитимност не стига, защото управляват заедно с доскорошните си врагове. Скоро пак ще са съперници“, заяви социологът.
„Не съм съгласен с това. Беше дълг на десните политици и въобще няма връзка с войната в Украйна“, каза пък медийният експерт доц. Георги Лозанов.
„Паметникът отдавна трябваше да бъде махнат, защото е пропаганда на съветския режим и разделението е по въпроса дали искаме да сме прозападна или просъветска държава. Това е войната“, добави той.
„От защитниците на паметника това е силно драматизирано. Това е технологичен процес. После с оксижен всички части ще се съберат. От другата страна по-скоро има опит за нормализация на това, което се случва“, заяви доцентът.
„Струва ми се че тази мощна вълна, която се разиграва на съпротива срещу паметника е главно са московска публика. Този паметник стоя 30 години. Трябваше да се демонтира през 90-те години, когато и този на Ленин. Сега тази драма се случва, защото това се проточи”, обясни той.
„Българите искат да са в Европейския съюз, а не в съветския в неговите нови модификации. Това е спор за ориентацията. За съжаление вече 30 години продължава да стои“
Борбата срещу съветския режим 30 години, след като умря, е забележително постижение, пошегува се пък Райчев.
„През 1944 г. България е фашистка страна. Тя е съюзник на Адолф Хитлер и идеята, че това е паметник на съветския режим е смехотворна, антифашистки е“, добави той.
„Фронтът, в който влиза България, се казва украински. Измрели са десетки милиони украинци и руснаци, за да се премахне фашизма като явление. Събарянето на този паметник сега се представя като антисъветско явление. Това сега не е профашистко, а е малоумие“, коментира социологът.
„Тази власт, понеже се чувства много слаба и моралните основания не може да бъдат посочени, защото се опира на хора, които довчера наричаха мутри, мафия... и за да си изчистят жалкия имидж, правят това дребно символично насилие, което трябва да изтърпим“, добави той.
„Ако имаше такава народна воля, щяхме да се примирим, но няма такава. Онази история, която ни се случи през 90-те години бе гигантска народна драма. Милиони съдби се чупеха. Нацията се беше разделила на червени и сини. Семейства се разделяха“, припомня Райчев.
„Според мен големият въпрос е дали това е реваншизъм или раздаване на справедливост . Дали това е символичен акт или е тенденция, която ще продължи”, каза политологът проф. Росен Стоянов.
„Интересно е това, което се случва с сградата на партийния дом. Не мога да я нарека парламент. Извинявам се, ако на някого му се сторя кръвожаден, но ако тръгваме така, трябва да махнем и партийния дом и за да направим една красива столица, трябва да минем през Бузлуджа и всички други места“, добави той.
„Срещу сградата на парламента не стои хан Аспарух, Тервел, Кубрат, Симеон или някой друг, а руски цар. Повечето имена на улици също не са свързани с нашата лична българска история. Това е голям проблем“, заяви политологът.
