Защо Австрия кара България и Румъния да чакат за Шенген?

Въпроси и отговори за най-обсъжданата тема в политическия и икономически живот у нас в последната година

Ключови думи: българия, австрия, шенген, поетапно присъединяване, въпроси и отговори

„Поетапно“ влизане в Шенген: защо Виена кара България и Румъния да чакат. Под това заглавие журналистите от вестник „Дер Щандарт“ Аделхайд Вьолфл и Томас Майер са групирали въпросите около австрийското вето срещу разширяване на Шенгенското пространство за читателите на вестника:

Въпрос: Защо сега Румъния и България трябва "постепенно" да премахнат граничния контрол, има ли модел за това?

Отговор: Да, парадоксално е, но такъв беше случаят с Австрия, която се присъедини към Шенгенската система на отворени граници през 1997 г. По това време Бавария наложи вето на този ход с аргумента, че новата членка на ЕС Австрия не е в състояние да защити адекватно външните граници на ЕС с Източна Европа. Във Виена това предизвика силно възмущение. На кризисна среща на върха между правителствените ръководители Хелмут Кол от Германия, Романо Проди от Италия и Виктор Клима (от Австрия – бел. ред.) беше намерено решение: постепенно въвеждане на отворени граници, пише dnes.bg.

Въпрос: Как се прави това на практика?

Отговор: Като първо се премахва граничният контрол там, където той е лесен за осъществяване и където злоупотребата е почти невъзможна: на летищата. На летищата по принцип има много строго регламентирани проверки на самоличността. Гражданите на страните от ЕС, които са част от Шенгенската система, могат да преминават без паспортни проверки, но все пак подлежат на проверки за сигурност. От друга страна, (документите на) пътниците, пристигащи от трети страни, се обработват отделно на техните собствени контролно-пропускателни пунктове. Това означава, че пътниците, които в бъдеще ще пристигат от България и Румъния, ще трябва да бъдат пренасочвани само на летищата. След това на втори етап ще бъдат отворени сухопътните граници, обикновено година по-късно, тъй като това изисква повече време за подготовка.

Въпрос: Как Австрия обоснова досегашното си вето и какви са нейните искания?

Отговор: Австрийският канцлер Карл Нехамер и министърът на вътрешните работи Герхард Карнер твърдят, че защитата на външните граници не работи и че твърде много мигранти идват в Австрия през България и Румъния. Сега Карнер настоява Румъния да контролира по-строго границата по река Дунав с България, така че възможно най-малко мигранти да достигат до Румъния. Граничните съоръжения на българо-турската граница също трябва да бъдат модернизирани. Парите за това трябва да дойдат от Европейската комисия. На трето място, Австрия призовава България и Румъния да създадат по-малко бюрократични пречки за прилагането на Дъблинския регламент.

Това означава, че двете страни трябва да гарантират, че мигрантите, които преди това са били регистрирани в България и Румъния и които след това подават молба за убежище в Австрия, действително се връщат в България и Румъния. Според австрийското министерство на вътрешните работи тази година това се отнася за почти 2000 души, които трябва да се върнат в Румъния, и за почти 6000 души, които трябва да се върнат в България. Решаващият фактор за Австрия е бързината на администрацията в двете източноевропейски държави. След шест месеца възможността за изпращане на мигрантите обратно отпада.

Въпрос: Как реагираха Румъния и България на австрийските искания по отношение на мигрантите?

Отговор: Българският министър-председател Николай Денков заяви: "България няма да приеме никакви допълнителни условия, като например "мигранти срещу въздушен Шенген ". "Нищо не е договорено, докато не бъде договорено всичко", каза той, визирайки продължаващите преговори. Румънският министър-председател Марсел Чолаку реагира с чувство за хумор. "Не съм виждал молби от сирийци и афганистанци, които искат да живеят в Румъния, откакто съществува този европейски механизъм." Очевидно предположението в Букурещ е, че мигрантите, които могат да бъдат върнати в Румъния, дори няма да поискат убежище там.

Въпрос: От какво зависи сега разширяването на Шенген?

Отговор: Преди всичко от Нидерландия, която миналата година се противопостави на присъединяването на България, но не и на Румъния. Нидерландският министър-председател Марк Рюте може да вдигне ветото срещу присъединяването на България сега, когато Европейската комисия представи поредния положителен доклад за готовността на България за присъединяване към Шенген. Ако Рюте направи това, Австрия ще остане сама със своето вето.

Въпрос: Ще има ли бързи решения по този въпрос на равнище ЕС?

Отговор: Това е вероятно, но не е сигурно. Румънският министър на вътрешните работи Каталин Предою и австрийският министър на вътрешните работи Герхард Карнер отпътуваха в понеделник за Словения, където се провежда среща на министрите на вътрешните работи на ЕС в рамките на Залцбургския форум. От четвъртък ще се проведе и среща на върха на ЕС, на която в дневния ред са включени както преразглеждането на бюджета на ЕС, така и приемането на пакет от мерки за реформа в областта на миграцията. Споразумение по този въпрос със сигурност ще улесни постигането на компромис относно отварянето на Шенген. Официалното решение по този въпрос би могло да бъде изпълнено сравнително бързо от Съвета на министрите на вътрешните работи, ако правителствените ръководители дадат зелена светлина. Австрия изтъква, че първо е необходима промяна в разписанието на полетите, която трябва да се осъществи през март. След това румънските и българските летища трябва да станат част от Шенгенското пространство от март 2024 г.

Въпрос: Кой е спечелил спора?

Отговор: Австрия и Нидерландия могат да твърдят, че са надделели със своите опасения, тъй като мерките за сигурност в Румъния и България ще бъдат засилени дори повече от планираното допреди една година. За тази цел Европейската комисия ще предостави стотици милиони евро. Колко точно, предстои да бъде договорено.
(специално за БТА от Цветана Делибалтова)