85 журналисти поискаха по-добри условия за работа с писмо до председателя на Народното събрание

Преместването на пленарните заседания в бившия партиен дом породи доста проблеми за медиите

Ключови думи: парламент, медии, Росен Желязков

Парламентарни репортери алармираха председателя на Народното събрание (НС) за куп проблеми в тяхната работа. 85 журналисти се подписаха под писмо, което бе внесено днес в деловодството на НС. Проблемите са свързани най-вече с преместването на пленарните заседания на парламента в бившия партиен дом на БКП и новите условия за работа за медиите.

Ето какво пишат журналистите:

До Росен Желязков, председател на 49-ото Народно събрание

Уважаеми г-н председател,

През изминалите близо три месеца, откакто отразяваме заседанията на 49-ото Народно събрание при условията в бившия Партиен дом, установихме известни затруднения при изпълнение на задълженията си в няколко посоки. Обръщаме се към Вас с молба да ги обсъдим с надежда да предприемете мерки в полза както за журналистите, така и за народните представители и администрацията на Народното събрание.

Излагаме ги в няколко точки с мотиви към тях.

1. По-добро интернет покритие пред пленарната зала;

2. Превръщане на пространството пред пленарната зала в работна зона;

3 Мястото за работа на снимащите журналисти в пленарната зала;

4. Отваряне на кулоарите за достъп, без право на записване на видео и аудио съдържание и фотографско заснемане;

5. Допълване на условията и реда за издаване на журналистическите акредитации.

МОТИВИ:

1. По-добро интернет покритие пред пленарната зала

Практиката показва, че изявления се правят най-често „в движение“ пред пленарната зала, а не от определената за целта трибунка, която се намира два етажа по-надолу. Въпреки направените подобрения, интернет покритието на това място е нестабилно и затруднява електронните медии заради невъзможността да излъчват на живо изявленията на депутатите и гостите на парламента, представляващи интерес. Затруднява и живите включвания за новинарските емисии, което принуждава екипите да търсят интернет по другите етажи с риск да пропуснат нещо важно, случващо се пред залата.

Наред с осигуряването на адекватна интернет връзка смятаме, че обособяване на трибунка на това място ще е за взаимно удобство и ще предотврати хаотичното струпване около обектите на интерес пред вратите на пленарната зала.

2. Превръщане на пространството пред пленарната зала в работна зона

Проблемът има пряка връзка с т.1.

Пространството пред пленарната зала, представено на медиите като място за отдих и разговори между депутати и журналисти, с практиката се наложи като работна зона. Тя обаче не е пригодена за целта – освен добър интернет, няма и достатъчно контакти, маси и места за сядане. Журналистите стоят прави, а интензитетът и обемът на работата налагат представителите на медиите да прекарват по-голяма част от деня единствено пред пленарната зала. Наблизо няма бюфет, не е разрешена дори употребата на безалкохолни напитки. Има достъп (непряк) до бюфета три етажа по-надолу, вендинг машина под т.нар. Галерия за журналисти, както и до кафенето в източното крило (макар затруднен и водещ до риска журналисти да останат заключени във вътрешния двор), но малко медии могат да си позволят да изпращат няколко екипа да следят работата на Народното събрание от всички контактни точки, докато техен колега отсъства, за да си вземе кафе, например.

При работа в „Галерията за журналисти“ често се изпускат събития от зоната пред пленарната зала. Медиите в галерията рядко биват уведомявани за предстоящи изявления пред залата.

Ситуацията пред залата поражда и всекидневно напрежение между представителите на медиите и квесторите, което поставя и двете страни в неудобно положение предвид факта, че с годините са установени приятелски отношения между тях.

3. Мястото за работа на снимащите журналисти в пленарната зала

Мястото за работа на снимащите журналисти в пленарната зала се нуждае от обсъждане и промяна. Смятаме за необходимо “кошарите” за операторите и фоторепортерите да бъдат изнесени пред огромните колони, които закриват голяма част от залата и пречат на визията.

Новата пленарна зала е по-дълга от старата и оформянето на ивица за снимащи едва ли ще наруши комфорта на законотворците. А и параметрите на обичайните дългофокусни обективи в новата зала не достигат за приличен портрет до трибуната, така че лекото приближаване ще е с двоен ефект. Добро решение за снимане е и от страничните ложи. Така зрителите и читателите ще видят и лицата на избраниците си, а не само гърбовете им.

Преодоляването на четирите етажа без асансьор до „кошарите“, които изминават ежедневно и многократно операторите, фотографите и репортерите с тежка техника на гръб, е равно на незаслужено наказание. Да не забравяме и липсата на пряк достъп до санитарен възел при посочените условия. Затова считаме за крайно необходимо журналистите да бъдат допускани в залата през централните врати. Така те ще могат да реагират и на случващите се паралелно събития пред залата и в останалите части на сградата.

4.Отваряне на т.нар. кулоари за достъп – без право на записване на видео и аудио съдържание, както и фотографско заснемане

По-голямата част от гореописаните проблеми може да намерят разрешение и чрез отваряне на кулоарите за достъп на журналисти.

Отделно, една от основните функции на журналистите е да наблюдават и да събират неофициална и помощна информация във връзка с готвени разработки, неясноти по законодателни въпроси и пр. Със затварянето на кулоарите за достъп, парламентарната журналистика се сведе само до записване на изявления пред залата и опосредствена комуникация с ПР звената, което обезсмисля не само работата, но и принципа за запазване в тайна на източниците на информация. Считаме, че със затварянето на кулоарите не само се нарушава духът на установената от десетилетия в старата сграда демократична практика на неформално общуване, но и че то е неоснователно и необосновано. Ето защо:

Един от изтъкваните мотиви за преместването в сградата на Партийния дом бе липсата на достатъчно лично и работно пространство за народните представители. Сега този проблем вече не съществува – депутатите разполагат със стаи, кабинети, зали, коридори, кафене, маси, мека мебел и пр., разположени на няколко етажа, и отварянето на кулоарите и за представителите на медиите не би следвало да смущава личното им и работно пространство. Това води до т. 5.

5. Допълване на условията и реда за издаване на журналистическите акредитации

Неофициално е известно, че една от причините за спрения журналистически достъп е злоупотреба от страна на представители на медии или т.нар. медии. Затова предлагаме няколко мерки:

- При издаване на акредитация да се прави проверка в регистъра на Министерство на културата по силата на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. Т.е. да се проверява дали акредитираната организация отговаря на изискванията по закона според последните му изменения и допълнения от 2018 г., внесени от народния представител Делян Пеевски, както и да се проверява дали журналистът има валидна журналистическа карта, издадена от медия или съсловна организация.

- Да се спазва забраната за заснемане и записване на видео и аудио съдържание, както и на снимков материал в т.нар. кулоари, както и в местата за отдих на народните представители, в т.ч. кафенето и бюфета, в стаите, кабинетите, залите, зоната около секретното деловодство, с изключение на заседанията на комисии, обявени събития или при покана от народен представител или парламентарна група.

Нарушенията на това правило водят до кратковременно отнемане на акредитацията на медията, а при системно нарушаване – и на по-дългосрочно. Предлагаме установяването на нарушенията да става не от народни представители или парламентарни групи, с оглед избягване на обвиненията в политически репресии спрямо журналисти, а от квесторите, администрацията или пресцентъра на Народното събрание. Вярваме, че законодателният орган може да изготви детайлни правила в тази посока, така както с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание са предвидени случаи, при които народен представител може да бъде наказан, в т.ч. с недопускане до пленарни заседания.

Тези правила следва да действат и за външни лица, които посещават парламента и по покана на народен представител или парламентарна група, които практиката е показала, че злоупотребяват с достъпа, извършвайки дейности по записване и заснемане на народни представители въпреки тяхното нежелание.

Предварително благодарим за съдействието. Вярваме, че тези искания ще бъдат удовлетворени.

София

7.12.2023