Какво е бъдещето на аналоговите хора в дигиталните времена, вижте коментара на Светослав Иванов
Хвърляме се в крайности, а огледаме ли се в общественото огледало – виждаме лица от миналото
Ако сложният въпрос какво превръща една група от хора, които живеят на определена територия, в истинско общество, има кратък отговор, това определено е – общите митове. В древността общите митове се превръщат в общи вярвания и ценности – раждат се религиите. Или общите митове припознават символи на властта – раждат се монархиите. Или общите митове се използват за оправдаване на несполуки и социални катаклизми – раждат се конспирациите.
Светът вече не е същият“ е вечното клише, което се предава от генерация на генерация. Но ако в света в момента всички страдаме от една обща болест, това безспорно е проблемът с паметта. А няма ли памет, отново на преден план излизат стари митове от минали години, които като в кръг ни завъртат в колелото на историята, за да повтаряме отново и отново едни и същи исторически грешки.
Затънали в мъглата на социалните мрежи, наблюдавайки събитията с едно око, слушайки с едно ухо и обяснявайки си ги с половин мозък, е невероятно как човечеството е склонно да повтаря едни и същи грешки на фона на технологична еволюция.
Живеем в диктатура, искаме свобода, постигаме свободата, след това тя не ни харесва, защото разбираме, че не всички са равни и започваме да искаме отново диктатура.
Хвърляме се в крайности, а огледаме ли се в общественото огледало – виждаме лица от миналото. Пак почват – комунизмът това, преходът онова, кръгове от интереси...
На този фон през седмицата на политическата сцена на Европа отново изскочи Герт Вилдерс и неговата „Партия на свободата“, която преди 20 години даваше тон за повечето крайнодесни, евроскептични движения в света. В един момент си мислехме, че тази идеология е забравена, но тя се завърна с гръм и трясък.
Дами и господа, все повече се убеждавам, че ситуацията, в която се намираме в момента в Европа, а и в България не е въпрос на решение чрез разместване на политическите играчи и различното им конфигуриране. Още преди няколко години в коментара ви споделих, че в условията на поляризация и разделение в обществата, държавите в Европа са обречени на коалиционно управление често между политически несъвместими величини. То носи още повече политически хаос и недоверие.
Това означава, че проблемът не е политически, той е поколенчески.
Нашето поколение, в този исторически момент е способно да произведе този политически резултат – малко стар, леко вехт, тук-там с нови лица, които обаче доста бързо обличат стари политически дрехи с дъх на нафталин. Новото поколение обаче, това което идва, няма да припознае нито лицата, нито техните стари митове, защото то расте в много по-бърз свят и не е подвластно на старите политически наративи.
Новото поколение не се плаши от Торбалан, който ще го вземе ако не се нахрани, а знае, че ако не го направи ще се разболее. За нашите деца думите – „преход“, „Кръгла маса“, „Тройна коалиция“, „балансьор“ или „етническа карта“ са понятия лишени от смисъл, далечни и ненужни като стар телефон с бутони.
За тях „велик стратег“ е Илън Мъск, а велик ум – Ноа Харари, а не Пабло Ескобар или някой български политик от миналото. Затова ако тръгнете да обяснявате на някой млад човек, че животът му зависи и всичко се реди от едни чичковци в сенките, те ще ви гледат както биха гледали стара видеокасета с предупреждение „Затегнете колана“.
Аналоговите хора в дигитални времена четат и вярват на всичко прочетено, без да знаят, че социалните мрежи ги поставят в балони от собствените им стереотипи. Нашите деца обаче ще знаят това и ще използват тези мрежи с по-голяма отговорност и ще им обръщат все по-малко внимание.
Аналоговите хора в дигитални времена мислят предимно за миналото и оправдават с него несполуките си в настоящето. Нашите деца обаче ще мислят предимно за бъдещето и за утрешния ден, без да се движат напред, с глава обърната назад.
Затова дистанцията между нашето бъдеще - децата ни и митичните Торбалани ще се увеличава. И това ще е за добро. И ще е не непреодолимо. Също като новия ден, който денят сменя нощта. Това никой не може да го спре. Особено стари митове.
Коментар на Станислав Иванов, водещ на 120 минути
Яки арести за наркотици, има над 20 задържани
