Управляващите в шах. Разпада ли се сглобката заради дерогацията за руския петрол?

България уж наказва Русия, за да угоди на Брюксел, но тихомълком помага на Москва да си възвърне контрола върху енергийните доставки на Европа

Ключови думи: дерогация, руския петрол, Николай Денков, Лукойл, Русия, Делян Добрев,

Макар през миналата година Европейската комисия да забрани вноса на руски петрол и горива в страните от ЕС като санкция, ограничаваща възможностите на Москва заради агресията в Украйна, за страната ни бе позволена частична отмяна на това решение (дерогация) до края на 2024г. По този начин цените на горивата у нас трябваше да се задържат около 2,60-2,65 лева за литър, обаче за последните 6 месеца дизелът е поскъпнал с 0,34 лв./л (13,55%), като специалистите обясняват, че разликата спрямо цената по бензиностанциите е печалба за "Лукойл", а от началото на 2023 г. е натрупала близо 2 млрд. лева печалби именно заради дерогацията, но не е внесла нищо в държавния бюджет. 

Обяснението на част от управляващата коалиция (ПП-ДБ) беше, че ако дерогацията отпадне, ние ще плащаме двойно на досегашните цени, като тази позиция категорично застъпва и премиерът Николай Денков. Самата дерогация беше приета в момент, когато на власт беше правителството на Кирил Петков и бе обявена като огромна победа за управляващите.

Политическо надцакване

От началото на дерогацията ГЕРБ (в последните месеци и ДПС) се обявиха против нея, като основният им довод беше, че от нея печели единствено „Лукойл“. Макар и парадоксално, защото ПП и особено ДБ (поне на думи) постоянно демонстрират, че са срещу режима на Путин, двете партии са против тя да отпадане. Делян Добрев от ГЕРБ каза, че това решение било взето под натиск от кабинета, като самият Денков бил заплашил, че щял да подаде оставка, което да доведе и до падането на правителството, ако не приемем дерогацията, включително и по-дългия ѝ срок до октомври 2024г.

А-ха да си кажем колко принципна позиция заемат от партията на Бойко Борисов, обаче в края на октомври последва изявлението, че нито ГЕРБ, нито ДПС щели да искат спиране на дерогацията, ако рафинерията внесе над 500 млн лв. неплатени до момента данъци. Добрев посочи, че заедно с тези суми "Лукойл" ще трябва да внесе и още близо 1 млрд. лв. във Фонда за енергийна сигурност. 

От компанията веднага скочиха, че не дължат абсолютно нищо на страната ни, напротив, заплатили са в срок всичко. Стигна се дотам Денков да влиза в ролята на говорител на "Лукойл", като увери, че всички задължения ще бъдат платени или поне такива уверения е получил от компанията. Интересно кой лъже и за какви задължения говорим, като от рафинерията твърдят, че нямат вече такива към държавата ни, а премиерът говори за обещанията им, че щели да платят. А, де...

Не по-малко интересно е, че позицията на правителството – като никога – съвпада и с тази на президента Румен Радев, който съвсем логично (знаейки позициите му по темата Русия), е против да отпадне дерогацията. 

Скандалът излезе извън рамките на страната ни

Само че „победата с дерогацията” (по Кирил Петков) се оказа пирова. Както поради огромната печалба на петролния гигант, така и поради излязлото преди броени дни разследване, което беше огласено от „Политико” и което само потвърди и без това отдавна известни неща, а именно, че „Лукойл" се е възползвала от дерогациите за страната ни, за да заобикаля санкциите върху Кремъл и да продава преработени горива на други държави, включително на страни членки на ЕС. Въпросните продукти са тръгнали от български пристанища към трети страни, а вратичката в забраната за руския петрол в Европа е генерирала печалби за Русия в размер почти на 1млрд. евро, допълнително са прибрали и още близо 500 милиона евро като собственици на рафинерията.

Някои европейски държави призоваха ЕК веднага да се задейства, за да не може Русия да се възползва повече от тези вратички, като се очаква Комисията да започне и разследване срещу страната ни.

Искри и закани хвърчат във всички посоки, но губещите сме ние

Изтеклата информация, а и не само тя, беше достатъчен повод ГЕРБ да заговорят все по-активно за излизане от сглобката или най-малкото за смяна на министри. Денков отхвърли втората възможност, което накара Делян Добрев директно да го обвини, че имал интерес от продължаващата дерогация. Нещо повече, депутатът от ГЕРБ, заедно с колегата му от ДПС Делян Пеевски, сезираха прокуратурата за незаконен износ на руски петрол от „Лукойл”.

Това предизвика острата реакция на министър-председателя, който заяви, че дава на съд Добрев, допълвайки, че няма как с един "мъртвороден закон", подготвен от депутата, "Лукойл" да бъде накаран да плаща данък върху свръхпечалбата, което да доведе до поевтиняване на горивата със 73 стотинки. Депутатът не му остана длъжен и заплаши с реципрочни мерки.

Разбира се, в тази канонада от изстрели, на обикновения човечец му е трудно да се ориентира кой крив, кой прав. Дали ГЕРБ си търсят повод да дестабилизират правителството, в което обаче самите те участват и крепят с гласовете си, дали ДПС за пореден път ще надцака всички, доказвайки, че реално те са управляващите в сянка, дали това е само политическа риторика, чиято цел е да убеди уважаемия гражданин, че в този си вид, с тези си министри и с тези си действия управлението обслужва руски интереси. 

Не бива да пропускаме факта, че е напълно видим страхът на ПП и ДБ да посегнат на дерогацията. Самият Денков предложи на ГЕРБ да изчакат до 6 март, когато предстои ротацията му с Мария Габриел, след което да махнат дерогацията и да поемат цялата отговорност, произтичаща от това. Тук също възникват въпроси – дали наистина се касае за убеденост, че подобно отпадане ще доведе до шоково поскъпване на горивата, което ще засегне пряко повечето българи, резонно и кабинетът сериозно ще се разклати; ако все пак се стигне дотам, е пределно ясно, че ПП-ДБ предпочитат тогава не те, а ГЕРБ да са на пангара; дали пък не се касае за нежелание да посочените партии от коалиция ДС да се противопоставят директно на руските интереси...

Не можем обаче да отречем очевидното, което е извън всякакви политически и словесни еквилибристики, за пореден път прави впечатление както на партньорите ни, така и на редица други родни критици – „Когато става въпрос за руската енергийна империя, България дава с едната ръка и взема с другата – а на Европа ѝ писва”, както пише „Политико”, допълвайки, че страната ни на пръв поглед наказва Русия, за да угоди на Брюксел, като обаче същевременно тихомълком помага на Москва да си възвърне контрола върху енергийните доставки на Европа. 

Парадоксалното е, че „угаждането”, както е видно, се извършва и от най-прозападно позиционираните партии като ДБ и ПП, което допълнително дезориентира суверена. Изхождайки от специфичната нагласа на политиците у нас, която напълно онагледява народопсихологията ни, вероятно  истината не е толкова сложна, а става въпрос за сравнително елементарни управленчески размисли – как да направим така, хем да удовлетворим европейските ни партньори, хем да не засегнем и руските интереси, хем и ние (те, де – управляващите, за нас никой не се е загрижил особено) да не се прецакаме, заемайки категорична позиция чрез действията си. Защото нали се сещате, че едно е да тръбиш словесно, че си „за” санкциите, за ЕС и в подкрепа на всичките им решения, както и срещу Русия, като паралелно с това да правиш обратното.  

Не става и душата в рая, и ... до края...