Кой лъже за натиска за 640 млн. лева

Йоловски се оплакал на председателски съвет в НС, че Кирил Петков го притискал да раздаде парите "на правилните фирми"

Ключови думи: министър, натиск, кирил петков, александър йоловски, проект, милиони левове, план за възстановяване

Министърът на електронното управление Александър Йоловски, който се оплака, че му е оказан натиск да не провежда обществени поръчки за стотици милиони, движи крупен проект по Националния план за възстановяване и устойчивост. Проектът е с индикативна първоначална стойност от 633 млн. лв., като по него трябваше вече да са обявени общо 7 обществени поръчки. Поръчките закъсняват, като това се дължи и на цялостното буксуване по плана за възстановяване, пише segabg.com.

Това показа проверка на "Сега" по повод твърденията на Йоловски на извънредния председателски съвет в парламента покрай скандала с машинния вот на първия тур на местните избори. Той повтори обвиненията и на разпит в антикорупционната комисия.

След председателския съвет в НС депутатът от ИТН Тошко Йорданов разказа, че натискът е бил оказан от съпредседателя на ПП-ДБ Кирил Петков и депутата от същата група Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление. Целта била 640 млн. лв. да не се разпределят през обществени поръчки, а да се дадат на посочени от тях фирми. И двамата отрекоха. Божанов обясни в свой пост в Туитър, че 640 млн. лв. са много пари и няма как да се изхарчат от едно правителство, дори ако то управлява цял мандат. Министерството, а по-рано държавната агенция, за цялото си съществуване от 2016 г. досега са похарчили общо около 135 милиона (по данни от СЕБРА), добави той.

Кирил Петков първо кой знае защо упълномощи журналиста Сашо Диков да направи това. Седмица по-късно в интервю за "Дневник" заяви, че това никога не се е случвало и не е разпитван по казуса, след което определи обвиненията по негов адрес като "плоска инсинуация и опит за отвличане на вниманието".

Опроверженията обаче не са съвсем точни.

Финансиране в размер на 640 млн. лв. за дейности, "свързани със сигурността на държавата в областта на информационното обслужване" (по думите на Тошко Йорданов) по националния бюджет наистина няма. По Националния план за възстановяване и устойчивост обаче има сходен крупен проект на стойност от 633 млн. лв. Министерството на електронното управление (МЕУ) отговаря за една от общо три дейности по проекта - "Развитие на държавната опорна мрежа чрез увеличаване на преносния ѝ капацитет и осигуряване на свързаност до всички общински центрове". За нея е предвидено да отидат близо половината от общата сума - 316,4 млн. лв. с ДДС. Останалите 2 дейности по проекта се изпълняват от транспортното министерство.

За да усвои парите, МЕУ трябва да проведе общо 7 обществени поръчки, като 6 от тях вече закъсняват. По първоначалния график изпълнението на 5 от поръчките е следвало да почне от втората половина на 2022 г., една от поръчките е заявена с начало първото тримесечие на 2023 г., а една - през 2024 г. Изпълнението на графика се забави заради късното предаване на плана за възстановяване и политическата криза.

Че по случая "Йоловски" става въпрос за проекти с европейско финансиране се разбра и от подадените сигнали. Освен в българската прокуратура, такъв е подаден и пред европрокуратурата, която се занимава само със случаи на злоупотреби с европейски средства. Провеждането на обществена поръчка при подобни суми е абсолютно задължително, като може да се избегне само в ограничени случаи като например наличие на спешност или пък зачитане на авторски права, коментираха експерти.

Не е точно и твърдението на Божанов, че 640 млн. няма как да се похарчат в мандата на едно правителство. Проектите по плана за възстановяване и развитие обхващат мандата точно на един кабинет - трябва да приключат до 2026 г.

Извън големия проект за 633 млн. лв. Министерството на електронното управление отговаря за още един по плана за възстановяване за 113 млн. лв., с които трябва да се дигитализират информационни масиви в администрацията.