49-годишен самотен родител с болестта на Бюргер моли за помощ

"Сам си гледам и двете деца. Майка им е в Германия и няма и намерение да се връща", каза Светлозар Дончев

Ключови думи: Светлозар Дончев, болест на Бюргер, зов за помощ

49-годишният Светлозар Дончев е диагностициран с болестта на Бюргер и гледа сам двете си деца. Преди дни той се обърна към хората със зов за финансова помощ. „Флагман“ се свърза със Светлозар по телефона, за да разкаже за ситуацията към момента.

Ето какво написа нуждаещият се от помощ:

Скъпи, приятели!

Казвам се Светлозар Дончев и с този моя лична изповед искам да изкажа моята огромна благодарност на всички медии и най-вече на всички хора с добри сърца, благодарение на които вече четири години съществувам и продължавам да се боря да живея. Убеден съм, че няма по-лошо нещо от това човек да се разболее, вследствие на което да загуби своята трудоспособност, работа и хляб.

До 2019-та година имах нормално семейство с две прекрасни деца (тогава на 7 и на 13 години) и любяща съпруга. Септември месец същата година започнаха много силни болки в краката ми и както повечето работещи българи стисках зъби и отлагах ходенето на лекар до последно. В един момент стигнах до там да няма болкоуспокояващо, което да може да ми помогне и да облекчи моите болки. Тогава звъннах на личния си лекар и той ме насочи към съдов хирург. Тогава за първи път чух за болестта на Бюргер, каквато диагноза ми даде съдовият хирург. Прегледът ми беше час и половина, през който лекарят ми обясняваше какво представлява самото заболяване и как то няма лечение и може да се стигне до ампутация на ръцете и краката ми. Много се уплаших и започнах да мисля само за децата си. Представих си последната фаза, за която ми разказваше лекарят, и как съм с отрязани крака и ръце в инвалидна количка, а двете ми деца ме гледат и дават храна и вода в устата, защото сам не мога да го направя…

Тогава започна и истинското ходене по мъките. Направих над 15 прегледа при различни съдови хирурга и всички до един ми казваха мрачната прогноза и че няма какво да направят… От там започна и моята лична драма. Младата ми съпруга реши, че няма да може да се бори заедно с мен и че ще намери по-добър начин на живот и замина за Германия и ме остави сам с двете ни деца. Не след дълго дойде и разводът, по време на който съдът ми присъди да гледам двете деца, тъй като майка им е далеч от България и в невъзможност да се грижи за тях и отглежда. До тогава живеехме при родителите на жена ми, а след развода се наложи заедно с децата да си търся квартира. В това време започнах лечението, а поради заболяването станах и нетрудоспособен и проблемите ми се задълбочиха. Останах без никакви средства, дори за хляб за мен и децата ми, и се наложи да потърся помощ от Отец Иван от Нови Хан. Добрият човек прибра мен и децата ми, даде ни стая и храна напълно безплатно. Тогава започнах да пиша и да звъня на всички мои приятели с молба за помощ и съдействие. За да ми помогнат, приятелите ми решиха да организират дарителска кампания, за да мога да покрия всичките си разходи по скъпото лечение и всички разходи за храна, дрехи и учебници и пособия за децата ми. Оказа се, че Здравната каса не покрива лекарствата за лечението на болестта ми, а медикаментите и болкоуспокояващите са изключително скъпи.

Благодарение на няколкото дарителски кампании, които моите приятели организираха, успях да оцелея заедно с двете ми деца до днес. Благодарение на всички вас, хора с добри сърца и огромно милосърдие, си върнах и надеждата за живот и реших, че ще се боря за моя и най-вече за живота на двете ми деца.

Претърпях пет операции вече, по време на които ми отрязаха няколко от пръстите на ръцете и краката ми. Доктор Разбойников, който ме лекува и на който съм изключително благодарен, направи всички възможно, за да стопира развитието на болестта. Чрез леки оперативни интервенции на определен период от време той направи и невъзможното, за да спре ампутацията на ръцете и краката ми. Болестта обаче е непредсказуема. Има моменти, в които състоянието ми рязко се влошава и се налагат бързи интервенции. За съжаление, в момента ситуацията започна да се влошава и е необходимо да направя спешна терапия, чрез която да се предотврати ампутацията на още пръсти на ръцете и краката ми.

За съжаление, не разполагам с необходимите средства за лекарствата и самата терапия, а поради факта, че моите приятели инициираха до момента всички дарителски кампании за мен, реших сега лично да се обърна към всички вас, хора с добри сърца, с молба за помощ и подкрепа.

Обръщам се с молба към всички вас да ми помогнете да събера необходимите 3000 лв. за лекарствата, болкоуспокояващите и за самата терапия в болницата, които не се поемат от Здравната каса. За съжаление, вследствие на болестта ми продължавам да съм още нетрудоспособен и разчитам изцяло на дарения, за да покривам и месечните си разходи за наем на жилището, за ток, вода, храна и дрехи за двете ми деца.

Последните два месеца бяха изключително трудни за мен и за децата ми, но д-р Разбойников ми дава надежда, че ще успее чрез поредната терапия да стопира процеса на загниване на пръстите на ръцете и краката ми. Това ми дава и надежда, че скоро ще мога отново да работя и отново сам да мога да изкарвам прехраната за мен и децата ми. Тогава ще мога да върна и направеното ми добро от всеки един от вас през тези всички трудни за мен четири години. Тогава ще мога да помагам и на други хора в нужда и сам да инициирам дарителски кампании за тях, така както за мен в продължение на толкова време бяха организирани дарителски кампании, благодарение на които все още съм жив и имам шанс за живот.

Моля помогнете ми и този път!

Дълбок поклон пред всички вас!

Искрено Ваш Светльо!

***

Пред „Флагман“ той каза през сълзи: „Занимавам се със строителство. Сега лошото е, че вече не мога да работя. След като ми отрязаха пръстите на краката и раните позараснаха, пробвах да взема една баня за ремонт. Нещата обаче не се случват. Не мога да издържам повече от 15-20 минути прав. Започвам да се бавя и виждам, че с клиентите няма да стане. Просто не можеш да бавиш един човек – всеки бърза.“

По повод развитието на заболяването Светлозар обясни: „Откакто преди месец и половина ми отрязаха пръстите и на ръцете, нещата се усложниха много. Докторът опита да ми каже, че това заболяване е симетрично. Аз като един българин не го повярвах, обаче на мен са ми отрязани първи и трети пръст на лявата ръка; в момента получих черни точки на първи и трети пръст на дясната. И като знам как се разви предния път, смятам, че след три седмици ще се наложи най-вероятно, ако не успея да направя нещо, да ми отрежат и на дясната ръка. Тогава вече ще е сложно, защото просто няма да мога да отида до тоалетната самичък. Не мога да представя живота си по този начин.“

„Сега се обадих на един приятел, който в такива ситуации ми помага. Пътува от Русе тази вечер. Ще дойде месец-два при мен, докато се стабилизирам, да ми помага. Не съм си оставил и децата – всичко, каквото мога, го правя. Сам си гледам и двете деца. Майка им е в Германия и няма и намерение да се връща. Разводът мина, така че всичко си е вече на моя отговорност. Трудно ми е, но ще се боря докрая“, каза още Светлозар Дончев.

Той изкоментира: „Ние като се срещнем по улицата, не си казваме „добър ден“. Във входа не се познаваме. И точно по тази причина аз си мислех, че никой няма да ми помогне, обаче има страшно много добри хора в България. Много добри хора има, помагат ми и оцелявам ежемесечно благодарение на тях. Живея като паразит, но аз се надявам в един момент да се случат нещата.“

***

Сметката, по която може да дарите средства, е:

IBAN: BG26SOMB91301036661102

BIC: SOMBBGSF

Титуляр: Светлозар Николов Дончев

Revolut: @svetloehzp

Сметка в EasyPay: BG02ESPY40040022598974

Телефон за връзка за дарения за храна и дрехи е: 0877717471